Извисяваше се над всички

* С Минко, или Минчо, както всички го наричахме, станахме близки в началото на гимназиалния ни живот
 

85 години от рождението на Минко Николов

РОВЯ из детските си спомени… Нали те са първите чертички в паметта ни и остават там завинаги. Няма го. А сме завършили едно и също основно училище, вървели сме всеки ден по пътя към него. Търся подкрепа от посивелите, нащърбени снимки от ония години. Засмени детски лица, групови снимки с посвещения. Минко пак го няма.

Шарж на Минко Николов от неизвестен автор

С МИНКО, или Минчо, както всички го наричахме, станахме близки в началото на гимназиалния ни живот. Извисяваше се над всички в класа не само физически, но и духовно. Беше спокоен, уравновесен, мъдър и всезнаещ. И заедно с това - по-възрастен и зрял, някак дистанциран и отегчен. Беше едновременно сред нас и го нямаше. Говореше бавно, отчетливо, с добре подбрани думи, неслучайно беше син на учители литератори, достойни и просветени хора. Когато се споменаваше нещо, казано от Минчо, тутакси добиваше силата на достоверна истина. И сега виждам лицето му, правилните черти, изваяното като от скулптор високо чело.

ПРОПИСА много рано, издавахме собствени вестници. В неговото „Жило” сътрудничеха избрани автори. Рисунките бяха от Стефан Багаров. Дружеше с будни личности от махалата. Троян по онова време беше левичарски град, имаше много четящи и увлечени от лявата идея хора. След 9 септември 1944 г. чух по троянския високоговорител стихотворението на Минчо, посветено на поета Тончо Стаевски: „Старата гора шуми, старата гора разказва”… Беше и тъжно, и хубаво.

ВИДЯХ го малко преди смъртта му. Беше се завърнал от Германия и написал книгата си за Бертолд Брехт. Вървях от едната страна на площад „Славейков”, когато чух от другата страна някой да вика името ми. Беше Минчо, засмян от случайната ни среща. Разменихме думи, беше в компания и бързо се разделихме, но в мен остана чувството за нещо тревожно, което остана във въздуха след тази среща. И всичко онова, което се случи след нея…

София, 22 октомври 2014 г.

Милко Диков

Бел. Авторът е известен български карикатурист, 
почетен гражданин на Троян.

Обратно

Tweet