Най-добрият приятел на моя баща

* Помня тона на искреност, на приятелство и взаимност
 

85 години от рождението на Минко Николов

Откриване на барелефа върху родната къща на Минко Николов, Троян , 1979 г.

В ЛЕТОПИСА на  моя град Троян са записани имената на много забележителни личности. Един от тези светли образи е Минко Николов. Човек с рядка, ценна дарба на литературен критик. Когато си мисля за него, бих казала, че изпитвам разнородни чувства. От една страна – гордост, че го познавам и че той беше най-добрият приятел на моя баща.  От друга страна – болка от преждевременната му и нелепа смърт.

КЪЩАТА на известното в Троян учителско семейство Николови е точно срещу дома, в който съм се родила и израсла. Този факт е първото нещо, свързало Минко Николов и баща ми. Поради ранната му смърт си спомням много малко неща за него, но някои от тях са се запечатали в съзнанието ми. Спомням си дългите летни дни и вечери, когато заедно със семейството си беше в Троян и с дъщеря му Невяна бяхме почти неразделни. Помня и тона на искреност, на приятелство и  взаимност, които долавяхме от разговорите на бащите ни. Те бяха сред студентите от Троянско, учили в Софийския университет, със силна и запазена помежду им духовна връзка, която остана трайна във времето – Минко Николов, моят баща Иван Топалов, Дочо Николов, Ганко Цанов, Ангел Найденов и други.

КАТО ГОВОРИМ за спомени, най-ярък е споменът, когато късно през нощта  иззвъня телефонът и в просъница долових тревожния разговор между моите родители. Бяха им съобщили за неговата смърт. След това майка ме пращаше не един път да занеса нещо сготвено на родителите му и днес помня мрачната стая, тихите стъпки на леля Невена и чичо Никола, премазани от скръб, и големия портрет на Минко Николов в стаята.

МИСЛЯ, че с ранната смърт на Минко Николов Троян загуби един изключителен човек, който респектираше с ерудицията си, със способностите си, с достойното си държание. Човек, който се раздаваше както в творческата си работа, така и в приятелството си. Това са ми казвали за него моите родители. За тях той остана личност с дълбока човечност, откровеност и справедливост. Всичко това – благодарение на духовната среда на семейство Николови, в която той расте  закърмен с любов към литературата и в която се формира неговата личност и талант.

ЕДИН ФАКТ, който научих съвсем наскоро, ме зарадва. Внучката на Минко Николов – Мина Андреева, е един от тримата основни говорители на Европейската комисия. Убедена съм, че е взела най-доброто  от своя дядо.

Донка Михайлова

Обратно

Tweet