Група от Троян се евакуира от наводнен хотел в Кранево

* „По стълбите нагоре към моя етаж тичаха част от украинските деца и ужасени неистово крещяха „Потоп!”
От мястото на събитието
Стефан Мичев
По-долу ще прочетете един горещ репортаж от Черноморието – от недалечното на Варна курортно селце Кранево, също пострадало сериозно от невижданите наводнения. Изпрати ни го директорът на троянското ОУ „Иван Хаджийски” Стефан Мичев, който е ръководител на голям троянска ученическа група, пристигнала в Кранево в деня на бедствието, 19 юни.

„Истината е, че бяхме оставени сами да търсим изход и вземаме решения, без да сме запознати с фактическата обстановка. Но нищо – цялата ни група показа твърд балканджийски дух и че ненапразно години наред нашите отбори „Млад огнеборец” и „Защита от бедствия, аварии и извънредни ситуации” неизменно са областни и републикански първенци. Имахме идея още тук да направим извънреден конкурс „С очите си видях бедата”, но в крайна сметка родителите са платили за почивка на децата на море. Ще го направим все пак, но на по-късен етап. Поздрави от красивото, слънчево и отново гостоприемно Черно море”, ни написа в краткото си предисловие г-н Мичев. Т21

ОЩЕ ПРЕЗ м. април подадохме заявка за провеждане на Синьо училище, каквото провеждаме всяка година с ученици от нашето училище. Трябваше да определим периода много по-рано, тъй като хотел „Невен” в с. Кранево е една от най-хубавите бази на „Ученически отдих и спорт” (УОС) ЕАД и местата се запълват бързо. Освен това там ежегодно почиват много деца от Украйна. Избираме тези дати, защото децата вече са завършили учебните занятия и все още цените са по-ниски. Това е може би петата година, през която почиваме на тази база.
 
Кранево, рано сутринта след потопа, 20 юни - личи си, че пораженията не са никак малки

НА 19 ЮНИ пристигнахме както обикновено около 13:00 ч. Настанихме децата по стаите и след кратка почивка в 15:30 ч. тръгнахме към морето, за да му кажем просто „Здравей море!”. Още в началото обаче започнаха да падат капки дъжд, които постепенно се усилиха и решихме да върна децата обратно в хотела. В следващите часове преваляваше с различна интензивност, но нищо не подсказваше, че ще се случи нещо необичайно. Някъде към 22:00 ч. чух, че освен силния шум на все пак неособено проливния дъжд се прибавя някакъв странен грохот. Излязох на терасата и в тъмнината видях, че каналът, който се намира в непосредствена близост до хотела, вече прелива.

СЛЕД НЯКОЛКО минути започна да се чува силен пукот и странни звуци. Отново излязох на терасата, но в мрака пак не можах да разбера какво точно се случва. Грохотът на водата в канала заглушаваше почти всичко. Излязох от стаята, за да видя какво всъщност става. По стълбите нагоре към моя етаж тичаха част от украинските деца и ужасени неистово крещяха „Потоп!”. Ние бяхме настанени на 3-ти и 4-ти етаж. Набързо събрахме всички наши деца във фоайето на третия етаж, за да можем, след като разберем каква е обстановката, да предприемем адекватни действия.

С КОЛЕГАТА Емил Мичев слязохме на рецепцията, за да разберем какво се случва. Никой не можеше да даде отговор, водата беше стигнала на второто стъпало горе на стълбите за първия етаж, който се явява приземен и се оказа, че е изцяло под водата. В него бяха настанени хората от обслужващия персонал. Всички те бяха успели да излязат навреме и коментираха, че багажът и документите са останали в стаите. В този момент една от камериерките изкрещя, че долу мъж и жена викат за помощ. С Емил бързо разбрахме в коя стая са настанени пострадалите и влязохме в стаята, намираща се над тях. Излязохме на терасата и видяхме под нас хората, които наистина викаха и не можеха да се измъкнат от водата. Той, с помощта на един мъж от поддръжката, изтегли жената, а аз с друг - мъжа. Междувременно токът беше спрян, спряна беше и водата.

СЛЕД КАТО разбрахме, че опасност от по-нататъшно покачване на водата няма, изпратихме децата с багажа обратно в стаите. До 2:00 ч. стояхме в коридора отвън, докато се убедихме, че положението вече е спокойно и водата отвън започва да постепенно да спада. През цялото време научавахме за случващото се във Варна от наши близки, които следяха новините и ни ги препредаваха по телефона. За Кранево не знаехме нищо, освен че са минали полицаи отвън, проверили са състоянието на паркинга, улицата и моста пред хотела над канала. 

За радост троянският автобус е невредим
СУТРИНТА след 5:00 ч., когато се развидели, направих обиколка на района. Всичко пред и зад хотела беше потънало в тиня. Столовата, където се хранехме, беше полуразрушена, а столове и маси имаше навсякъде, включително и по улицата. Автобусът ни за щастие беше малко по-нависоко на същата тази улица; впоследствие шофьорът – Станимир Стойчев, установи, че единствено стъпалата и багажникът са залети с кална вода, но със съдействието на Сашо и Николай от 8. клас всичко беше почистено. В 8:00 ч. проведох първия разговор с представителката на „Ученически отдих и спорт” ЕАД (Ловеч) Сийка Димитрова. Обясних й в каква ситуация е групата и тя се зае да търси вариант за отпътуване към друга база на Черноморието.

МЕЖДУВРЕМЕННО се уговорихме с управителката на хотела да се организира храненето на децата. За щастие барчето към хотела не беше пострадало и оттам децата можеха да си вземат вода, безалкохолни напитки, кроасани, чипс и прочее. Около 10:00 ч. след проведени многократни разговори с Ловеч и два допълнителни разговора с представители на Централното управление на УОС се договорихме да транспортираме децата до базата на Велико Търново в Обзор. Изчаквахме само да се изясни положението с пътната обстановка, тъй като се говореше, че Кранево е откъснато отвсякъде. Да не забравя да спомена, че още вечерта учителите и самите деца разговаряха непрекъснато по телефоните с родителите и ги осведомяваха за всичко около истинското положение на нещата.

ОКОЛО 11:00 ч. от София ми съобщиха, че след проверка в КАТ са получили потвърждение за възможен преход през обиколния път към Варна и Аспаруховия мост на юг. В 11:30 ч. потеглихме и в 13:00 ч. вече бяхме на място, където ни очакваше изпълнителният директор на УОС. Разказах му накратко за обстановката там и нашите премеждия, след което той отпътува, а ние се настанихме в новата база.

Всичко е добре, когато свършва добре - троянската група се радва на плажа в Обзор, 21 юни
ЗА ЩАСТИЕ и времето постепенно започна да се оправя и така вече имаме три реализирани плажа. На децата толкова им хареса новото място, че вече правят уговорки да останем по-дълго. Което, разбира се, е невъзможно, но най-важното е, че всичко завърши благополучно. Останалите учители в групата ни, освен мен (Стефан Мичев) и споменатия Емил Мичев, са Даниела Кацарова-Добрева, Милкана Стефанова и Богдана Илиева. Най многочислена е групата деца от 6. клас, от 5. клас, 7. клас и най-малко – осмокласниците. А изводите, анализите и препоръките от всичко онова, което се случи, оставяме за по-късно.

20-21 юни 2014 г., Кранево – Обзор

Стефан Мичев,
директор на ОУ „Иван Хаджийски”

Още по темата:

3 коментара:

Анонимен каза...

Браво мичман!

Анонимен каза...

благодарности към всички за адекватните реакции

Анонимен каза...

Онзи лигльо Емил Мичев сигурно се е насрал от страх.Ха-ха-ха!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |