Отиде си Стоян Врацов, художникът

* Тази вечер, 8 ноември 2025 г., научихме, си е отишъл троянският художник Стоян Врацов, след дълго и тежко боледуване, броени дни след като навърши 78
In memoriam
Стоян Врацов (1947-2025)
Отиде си един човек, за когото рисуването бе смисъл, съдба, начин на живот, любов, всичко. Не бе гениален, но бе добър и с годините ставаше все по-добър. И изключително работоспособен, живееше, за да рисува, истински професионалист, художник и само художник, от началото до края. И не бе троянец по рождение (р. 21 октомври 1947 г., с. Бачково, Асеновградско), но си бе истински троянец – всички знаем и обичаме неговите троянски къщи, запазената марка на градските му пейзажи, едно от доказателствата.

Отиде си един хубав и топъл човек. Дълбок поклон и най-искрени съболезнования на семейството!

Т21

Рекултивацията на клетки 1 и 2 на троянското сметище завърши

* Финансирането основно с европейски средства – 1,03 млн. лв. по Програма „Околна среда“, държавно съфинансиране от 181 хил. лв. и собствен троянски принос от 592 хил. лв. * „Един от проектите, които остават „невидими” за гражданите, а слагат отпечатък върху живота на общината ни“, коментира кметът Михайлова 
Добрата новина
АМБИЦИОЗНИЯТ и нелек проект на Община Троян за рекултивация на запълнените клетки 1 и 2 на троянското сметище (Регионалното депо за неопасни отпадъци, обслужващо и съседно Априлци) е завършен, научихме от кмета Донка Михайлова. Проектът е нещо специално поне по две причини – защото осигурява нужната екологична сигурност според високите европейски стандарти и защото не е обичайно общини у нас да хвърлят толкова сили и ресурси в такава „странична“ дейност. „Аз поне не се сещам друга българска община, която да е извършила подобно нещо“, коментира за Т21 директорът на дирекция „Устройство на теретирията“ в троянската администрация инж. Николай Хитров.

Изглед от рекултивираните клетки 1 и 2 на троянското сметище, 29 октомври 2025 г.
ПРОЕКТНАТА СТОЙНОСТ за рекултивацията на клетки 1 и 2 на троянското сметище възлиза на 1,85 млн. лв., като основната част са европейски средства по Програма „Околна среда“, 2021-2027 г., на ЕС – 1,03 млн. лв., осигурени от Европейския фонд за регионално развитие на по-слабо развити региони, плюс съфинансиране от държавния бюджет в размер на 181 хил. лв. и немалък собствен принос на Община Троян от 592 хил. лв.  

КАКВО бе извършено по проекта, чието изпълнение стартира през м. юли 2024 г. и срокът бе 17 месеца, но бе завършен няколко месеца по-рано, в края на м. октомври 2025 г.? Рекултивация на площ от 12 000 кв. м – техническа рекултивация и първи етап от биологична рекултивация. Техническият етап включва изграждане на горен изолиращ екран, осигуряващ защита от проникване на повърхностни води в отпадъчното тяло, опазване на атмосферния въздух и повърхностните води от замърсявания от отпадъчното тяло, и на рекултивиращ слой, осигуряващ условия за биологичната рекултивация (развитие на растителност), както и предпазване на отпадъчното тяло от замръзване и ерозия. Биологичната рекултивация, първи етап, включва затревяване на повърхността с тревни смески. Следващият биологичен етап предвижда развитие на допълнителна растителност. 

„РАДВА окото ми! Под тази зелена вече ливада, засадена на 12 000 кв. м, са затрупани 252 600 тона отпадъци на гражданите на общините Троян и Априлци, депонирани десетки години. През последните месеци превърнахме стотиците тонове отпадъци в основа за поляна, част от красивата ни природа. Теренът беше рекултивиран в рамките на проект, финансиран от Оперативна програма „Околна среда”. Това е един от проектите, които остават „невидими” за гражданите, а слагат отпечатък върху живота на общината ни“, коментира г-жа Михайлова. В момента депонирането на отпадъците (неопасните битови отпадъци) на жителите на общините Троян и Априлци става в клетка 3 на троянското сметище.

Т21 
  
Още по темата:

Как ще ги стигнем германците?

* „Но за по-лесно, това вече е факт, паното е „задраскано“, т. е. при санирането на сградата е затулено (със стиропор) и при предстоящото измазване ще бъде „погребано“ завинаги. Един вид –  няма пано, няма проблем или реставрация по български/троянски“

Генадий Маринов
Предизвикано
 
ЩЕ ЗАПОЧНА отзад напред или по-точно – отвън навътре. По лични причини в последните две години на два пъти бях в Нюрнберг, оня същия с процеса срещу нацистките чудовища, който е бил разрушен до дупка, камък върху камък не е останал, както се казва, разбираемо отмъщение на съюзниците (защото Хитлер го избрал за център на партията си, тъй като в него най-силно се усещал старинният/изконният дух на Германия, за което, разбира се, не можем да виним Нюрнберг – бел. моя). Казвам го, понеже едно нещо, мерейки с българските мерки, направо ме шашардиса – колко грижовно и майсторски са възстановени разрушените, в някои случаи и изцяло унищожени старини, буквално са изградени от нищото, съживени. И то какви старини – вековни готически сгради, църкви, грамадното кметство, старинни мостове и т. н., и т. н.; съживяването продължава и днес. Преизградени са тъй органично, с толкова ум, сърце и любов, че са си върнали някогашния дух, истинско архитектурно възкресение. Какво носи това ли? Много носи  – красота, самочувствие, историчност, оптимизъм, перспектива. Същото е и наоколо. Същото е и другаде, навсякъде, из добрата наша стара Европа. Защо го казвам?

ОТ МЕСЕЦ-ДВА
под пара се реализира един много хубав, финансиран с няколко милиона европейски средства проект – за цялостна реконструкция и модернизация на голямото троянско СУ „Св. Климент Охридски“ („Климента“, както ласкаво го наричат приятелите). „Климента“ е важно място, троянски образователен стожер, и го заслужава. Но една „незначителна“ подробност предизвика реакции, справедливо недоволни, имахме обаждания и в редакцията – на калкана (външната стена откъм улицата), вероятно още от строежа на школото преди четири десетилетия (открито е през 1984 г.), имаше едно стенно пано, мащабно, керамично и по всеобщата оценка красиво и запомнящо се. Но за по-лесно, това вече е факт, паното е „задраскано“, т. е. при санирането на сградата е затулено (със стиропор) и при предстоящото измазване ще бъде „погребано“ завинаги. Един вид – няма пано, няма проблем или реставрация по български/троянски. Авторът е неизвестен, вероятно отишлият си рано Петко Куцаров, което прави нещата още по-лесни.

„Климента“ някога, паното все още си е на мястото
„Климента“ в момента – ремонтът върви и... няма пано, няма проблем
СЪЩОТО се случи и с друго едно калканно троянско керамично пано, върху външната стена (откъм главната улица) на един от санираните по проект с държавно финансиране блокове в троянския жк „Младост“. Паното бе дело на известния троянски керамик Енчо Ганковски и той се опита да протестира (всъщност, оказва се, че автор на паното е художникът Румен Гашаров, а г-н Ганковски и колегата му от троянското Художествено училище Христо Йонков са участвали в пластичното изпълнение – бел. ред.), вдигна се и нещо като шум, по-точно шумче. И толкоз, нищо. Паното бе затулено и замазано. И тук реставрация по български/троянски. 

НА ПОДОБНИ троянски архитектурни реновирания по нашенски, съсипващи история, дух, красота, памет, но в още по-тежки мащаби, станахме свидетели и при някои емблематични троянски къщи. Например къщата на д-р Марковска – най-хубавата къща на най-хубавата троянска улица (ул. „Любен Каравелов“), достолепна, строена през 20-те години на миналия век, носеща градското великолепие и европейски дух на онова време, къща, към която се обръщаха всички, като към красива жена. Тя попадна в ръцете на някаква алтернативна деноминация (щях да кажа секта, но не го казвам – бел. моя) и по най-бруталния начин бе обезобразена с пластмасов сайдинг. И цялото й великолепие бе унищожено. Тогава, казвам ви, ми се плачеше, живея наблизо, като за отишъл си скъп човек. Друга къща – на най-значимия троянец от същото онова време, адвоката, журналиста, писателя, стопанския деец, общественика, демократа Димитър Гимиджийски. Тя – смятана някога за най-хубавата в Троян, строена в духа на тогавашния европейски модернизъм, дело на именит ловешки архитект, част от материалното ни културно наследство – бе стегната от новите си собственици. С много амбиция и много пари, в някаква степен уважително, но без усет към оригинала, онова някогашно европейско изящество бе отишло на кино. Можем да кажем и за емблематичната Вила „Ванна“, стаила в себе си разказа за една голяма любов, осакатена с разни пристройчици и нелепи балкончета… Подобните троянски примери са десетки, примери за съсипия на истинската градскост, която толкова ни липсва и от която сме имали, в минало време…

Обезобразената със сайдинга къща на д-р Марковска, ул. „Любен Каравелов“
ТУК СЕ ПИТАМ и друго – като ние, гражданите, обикновените троянци, сме безхаберни и/или безсилни към съсипията на архитектурното ни богатство, няма ли в този град архитекти, които да реагират, да се противопоставят, да дадат тон; или само селски печалбари, които толкова си могат?! За менкащите се на подобната (архитектурна) чиновническа длъжност в Общината изобщо не говоря, нито очаквам нещо от тях, макар че те получават заплата и за да не допускат подобните идиотии.

ТА ГОЛЕМИЯТ ми въпрос е: Как ще ги стигнем германците? Риторичен е.

1 ноември 2025 г.
Генадий Маринов 

П. П. Трябва да направя една уговорка – пледирам за запазване на стойностните неща, не на пропагандни нелепици, фалшифициращи историческата истина, като онова ръждясало островърхо ламаринено нещо на самия вход (северния) на Троян. Такива неща трябва да се премахват – защото са фалшификат, защото лъжат, защото са грозни.   

Мила Вачева: Всеки трябва да върши работата, от която разбира

* „Скоро прочетох някъде, че не „небето е границата“, според популярния израз, а „визията е границата“. Ако си визионер, ако имаш визия за бъдещето и смелостта да я гониш, тогава нещата се случват. Бих казала, че не всеки го може, има различен тип хора, но ние сме от визионерите“ * „Според мен българите сме на доста добро интелектуално ниво и една голяма част сме научени да работим“ * „Без основата, без направеното от баща ми нищо нямаше да е толкова продуктивно“
Интервю
Мила Вачева
Мила Вачева. От поколението на 90-те години (малко над 30 днес), троянка, живее и работи в Троян. И, което не е емоционална оценка, а признат факт – е сред водещите технолози фармацевти в Европа и №1 в тясната си професионална област, желатиновите капсули за различните фармацевтични продукти – витамини, хранителни добавки и др. (оказва се, че в това на пръв поглед „просто“ нещо – желатиновата капсулка, понякога има над 30 съставки, гарантиращи възможно най-доброто съхранение на „пълнежа“ и още по-важното, максимално качественото и леко усвояване от организма на реципиента). 

В началото на този месец (м. октомври 2025 г.) г-жа Вачева е поканена и изнася лекция за желатиновите капсули пред представители на над 170 фармацевтични компании от висок клас от цял свят на професионален форум в Полша. Това е и единият от поводите за интервюто ни. Другият, не по-малък, са новостите около нейната фирма – „Фитофарма“ (Троян). Казваме нейната съвсем буквално – фирмата е семейна, основана от бащата Милко Вачев, който от 1982 г. се занимава единствено и само с фармация и който през 90-те на гола поляна (в очертаващата се днес като най-интензивно развиваща се нова промишлена зона на Троян – на входа на града между Орешак и кв. „Ливадето“) започва производството, а до него днес са Мила, производственият директор, и брат й, юристът Иван Вачев, който отговаря за „всичко извън производството“ (логистика, човешки ресурси, строителни дейности, пазари и т. н.). 

Един семеен триумвират, в който всеки има своето точно място, работещ в пълен синхрон. „Сега аз съм резервната гума, но пътят е дълъг и без резервна гума не бива да се пътува“, шегува се Вачев старши. А Мила, тази красива и крехка на вид млада дама, е Желязната лейди на фирмата; пошегувах се с това определение при предишния ни разговор (интервюто три в едно с Милко, Мила и Иван по повод 25-годишнината на „Фитофарма“, виж „Фитофарма“ на Вачеви от Троян – технологичният лидер“, бр. 26 на Т21 от 5 юли 2023 г. – бел. ред.), но то като че ли пасва съвсем точно. И още нещо за фирмата – семейна, но по-особена, произвеждаща всичко, от А до Я на продукта, а не както е обикновено при подобни фирми фокусирана в единствен детайл, по-мащабна и като производство, и като цели.

Новостите? При споменатото интервю с тримата Вачеви по повод 25-годишнината на „Фитофарма“ стана дума, че предстои мащабно разширение на производството и изграждане на нови мощности, което вече е факт. Новият склад за готова продукция и материали функционира. Готов е и новият производствен цех и в момента монтират машините (изграден е от троянската строителна фирма „Евтимов Груп“, а машините са на водещи световни производители и от най-висок клас, каквото е цялото техническо и технологично оборудване на „Фитофарма“). Една солидна няколкомилионна инвестиция, която ще доведе до увеличаване на производството от 3,5 млн. капсули на ден, колкото е сегашният производствен обем, до 8 млн. или както подчерта г-н Вачев „на ден ще произвеждаме по една капсулка за всеки един българин“ (разбира се, разширява се и продуктовата листа, но това е постоянен процес – преди две години продуктите на „Фитофарма“ бяха 120, в момента са около 300). До откриване на нови над 20 работни места, сега екипът е от 45 души. И, разбира се, до разширяване на пазарните хоризонти – в момента продуктите на „Фитофарма“ (Троян) се продават в над 30 страни на четири континента (сред тях и капризни и тежки пазари като Западна Европа, Китай, САЩ и др.), но винаги може още. Още един красноречив нов момент от тази година – „Фитофарма“, по препоръка на Американското посолство у нас, получава покана да инвестира в САЩ, признание и оценка за качество и потенциал. 

И да се върнем на Мила. Световната троянска специалистка по нутрацевтика (наука и практика, свързана с хранителните добавки – бел. ред.) е малко известна в Троян – и защото, както самата тя признава, е интровертен човек, не обича шумотевицата около себе си и излишната публичност, но, основното, защото е вдадена изцяло в работата си. И в семейството – майка е на две малки дъщерички, голямата, Теана, вече е на 7 и е първокласничка в троянското СУ „Васил Левски“, малката, името на дядо и мама, Миа, е само на 3. Съпругът Теодор е от Велико Търново, любовта е още от Американския колеж в старата ни столица, където са съученици с Мила; той е финансист, завършил е бизнес мениджмънт, директор IT проекти на американска компания и работи от вкъщи. Мила е бакалавър по промишлена фармация от университета в Манчестър, магистратурата й е по фармакогнозия (наука, която изучава лекарствата от естествен произход – бел. ред.) в Училището по фармация към University College London (UCL) – едно от най-престижните училища в света, ориентирано към развойната наука. И бакалавърската си степен, и магистратурата завършва с почести и като първенец на курса. Започва работа в eдин от английките филиали на фармацевтичния гигант „Глаксо“ (GlaxoSmithKline), в развойната дейност на инхалационни апарати за астматици. Близо година е там, след което, без колебания, решава да се завърне в България, в семейната фирма. „Не беше труден избор, и беше правилният“, коментира г-жа Вачева.
    – Можем ли да кажем, че сте фирма на европейско/световно ниво? 
    – Твърдо да. Това, което ни води напред, е, че спазваме всички европейски и световни норми. Бизнесът ни е много контролиран и сме задължени да спазваме всичко до точката и запетайката. Навсякъде по света европейското качество е еталон. Азиатците търсят да пише, че е произведено в Европа и че е реално така. Защото контролът на европейското производство е много по-висок, отколкото на азиатското.
 
Това, което напоследък се търси от всички наши западноевропейски партньори – в Норвегия, Великобритания, Италия, Германия, Белгия, навсякъде – освен качество на производството, са екологичните показатели, да имаш отношение към служителите, добра работна култура. Ние съответно сме сертифицирани и отговаряме на всички критерии, но въпреки това, като локация в Източна Европа, сме квалифицирани като фирма с висок риск. 

Имаме лаборатории, които анализират на ниво суровини и на ниво готов продукт. Това към момента в ЕС не е задължително, но за нас е. То е допълнителна инвестиция, допълнителна себестойност, но за нас е едно спокойствие, че крайният продукт, който доставяме, е от много високо качество. Трябва да добавя и че колегите ми в лабораторията са на изключително високо ниво.

    – Къде ги намерихте, знаем за всеобщия проблем с кадрите, особено висококвалифицираните?
    – В района и извън него. Намират се качествени хора. При нас е труден анализът на пробите, защото имаме много голям набор от съставки. При 300 продукта говорим за около 1000 съставки, които се следят. С новия цех очакваме още 20-тина човека. Капацитетът над 3 милиона и половина капсули на денонощие ще бъде увеличен на 8 милиона.

    – Малкият град, малката държава, бурните Балкани влияят ли на бизнеса?
    – Абсолютно във всеки първоначален разговор с клиенти, особено от Западна Европа, които са по-екологично и социално ориентирани, има поставени „кукички“, за да разберат дали нещата са такива, за каквито ги представяме.

    – Но не можем да ги виним за едно такова недоверие?
    – Това съм го усещала дори и като студентка във Великобритания. Ти трябва да си много по-добър от местния гражданин, за да се докажеш. Според мен българите сме на доста добро интелектуално ниво и една голяма част сме научени да работим съвестно.
 
     –  Един провокативен въпрос – не съжалявате ли за Glaxo? От Лондон в Троян? 
    – Този опит във фармаиндустрията ми даде много добра основа. Никога няма да съжалявам, че съм била там или че пътят ми там е приключил. Беше етап. Там не ми достигаше свободата да “творя”. А тук имах основата и мисля, че намерих своето място. Никога няма да разберем как би се развил животът ни, ако сме постъпили по друг начин. Решението да се върна съм взела лично, съответно с половинката ми тогава – моя съпруг в момента. Навсякъде трябва да се трудиш, за да успееш. Не мисля, че някога ще съжалявам за това, което сме решили заедно – да бъдем в България. Мой принцип е, когато взема решение, каквото и да ми струва, да го следвам.  
 
    – Семейство и работа как се съчетават?  
    – Аз съм горда майка на две момиченца – Теана и Миа. Голямата е в първи клас, все още се нагажда към обстановката, но й е интересно и добре се справя. Малката е на 3 години, в първа група на детската градина. Децата са много привързани към нас. Теана  е много целенасочена, вече говори прекрасен английски – чува го вкъщи, когато работим, – ходи на пиано, на танци, тя е артистична. Заяви ми, че има за цел да завърши училище за 11 години вместо за 12 и да отиде в университета. Не знам как го е измислила това, ние нямаме болни амбиции за нея, но самото дете си има някаква висока цел. Малката Миа е много самостоятелна, инатлива и целенасочена,  много привързана към дядо си Милко.

    – Вие сте съвършен образец на фамилна фирма. И не сте се изпокарали? 
    – Фирмата е една голяма част от живота на баща ми, ние с брат ми бяхме на различни места дълги години. Имаше период на адаптация. В първите години след нашето завръщане през 2014-та всеки се занимаваше с всичко, докато навлезем. След това започна бурният растеж на фирмата. В момента мога да кажа, че работим добре, като всеки отговаря за нещо различно. Даже много хора се чудят, като кажем, че почти не се виждаме в ежедневието, защото всеки си гони своите задачи. За момента формулата е добра. 

    – Пазарите на Вашите крехки плещи ли лежат?
    – Имаме екип от хора, които работят по цялата оперативна работа. Но чисто техническите неща опират до мен. С Иван работим в партньорство. Но без основата, без направеното от баща ми нищо нямаше да е толкова продуктивно. 

    – Как от един малък град от Източна Европа се пробива на пазари, и то сложни – азиатски, западноевропейски?
    – Ние изповядваме ценности, които изповядват навсякъде: качество, прозрачност (за която много се говори в последните години). Често нови клиенти се явяват след препоръка от други наши партньори. Тогава доверието, за което говорихме, е на малко по-високо ниво. Когато спечелиш доверие, е много по-сладко. В началото на контакта клиентите си мислят, че ние правим само капсулите и са много приятно изненадани, когато им кажем, че предпочитаме да свършим цялата услуга, защото по този начин поемаме целия контрол и цялата отговорност. По-трудно е с малките клиенти, но ние работим с всички и знаем, че за станеш голям, трябва да започнеш от малък. 
 
В Западна Европа много се ценят фамилните фирми. Там оценяват историята. Ние можем да кажем, че сме експерти в меките капсули, търсят ни за експертно мнение. Това няколко пъти го чуваме от нови партньори – че такава е нашата репутация вече. В началото имаше недоверие към нас, особено като чуят каква е локацията. Но нали има една приказка, че първо те оценяват по дрехите, а на тръгване – по акъла. След един разговор ти виждаш по погледа на човека уважението, как изведнъж го спечелваш, погледът се променя. Това е едно от любимите ми неща в работата, въпреки че съм интровертен човек и предпочитам да съм в производството и в лабораторията. 

    – България май не е голям потребител на хранителни добавки?
    – Като цяло не е. Това, което липсва в България, е разбиране за качеството на добавките. Не всички съставки са създадени равни, те имат химични показатели, които са различни. Важи за всичко – екстракти, витамини.

    – Перспективите?
    – Имаме много голям потенциал. Не ни плаши бъдещето. Колегите и в производството, и в офиса са с доста добър опит. Скоро прочетох някъде, че не „небето е границата“, според популярния израз, а „визията е границата“. Ако си визионер, ако имаш визия за бъдещето и смелостта да я гониш, тогава нещата се случват. Бих казала, че не всеки го може, има различен тип хора, но ние сме от визионерите. В момента можем да предложим всички вариации на меки капсули, каквито се търсят на пазара – технология, разработки, валидации, патент. Меката капсула е по-скъпа, защото технологията и материалите са по-скъпи, но като активност е по-добра – по-добре се абсорбира, не дразни стомаха, няма никакви пълнители, излишни за организма. Всичко се прави при нас, използват се само естествени съставки. Това са специфични технологични знания. В България, а дори и в световен мащаб много малко фирми предлагат абсолютно цялата гама от асортимента.

    – Може ли да се каже, че сте пионери в това?
    – Да, ние сме пионери в това, че правим цялата гама. Но сме пионери и в технологични сегменти – имаме например технология да произвеждаме безкислородни капсули, което повишава стабилността на капсулата и дава готово решение на тялото да използва дадената съставка. За тази технология сме сертифицирани от японския производител на дадената съставка. 

    – Тази твоя лекция в Полша е голямо признание, нали?

    – Това беше конференция на нутрацевтиката. Проведе се в Полша, в Гданск, този октомври. Участваха 170 представители на различни фирми от цял свят. Фокусът беше да се обсъждат иновациите и бъдещето в сферата. Бях поканена да бъда лектор и говорих за бранда, който предлагаме, Krilixir, базиран на масло от крил, понеже той е иновативен и технологично изключително сложен. Крилът е миниатюрна скарида, а маслото от крил е много трудно за работа. Инвестирахме в този бранд, защото технологията е, така да се каже, „черешката на тортата“ в сферата на меките капсули. Бях единственият представител на България и единственият лектор, който представяше меки желатинови капсули. При таблетките, твърдите капсули, сашетата също има много иновации. Потребителят много често не е запознат с тези неща и не може да ги оцени, но науката напредва. 

    – Значи Вие сте топ специалистът по меки желатинови капсули?

    – Така бих казала, макар че звучи малко нескромно. 

    – Имахте ли притеснение да говорите пред такъв форум?
    – Малко или много, аз вече съм свикнала да презентирам какво можем. Естествено, винаги си има доза притеснение. Получих обратна връзка, че съм родена да бъда презентатор, което за мен е малко учудващо, защото, както вече казах, съм интровертен човек. Изморява ме комуникацията с много хора. 

Милко Вачев в новия цех, започва оборудването и монтирането на машините
    – Да не ти я откраднат? (репликата е към Милко Вачев – бел. моя)
    – Тук стигаме пак до вземането на решения. „Опако човек“ ми казваше баба. От всичките ми братовчеди най-трудно се разбирала с мен, защото не съм се делила от акъла си – каквото смятам за правилно, не е можело да ме убедиш в обратното.

    – Едно такова участие, освен че вдига личния авторитет, вдига и авторитета на фирмата.
    – Това е целта. Точно там, на такива форуми, разбираме къде се позиционираме. Когато преди години презентираме Krilixir за първи път на едно изложение в Женева, последният човек, посетил щанда ни последния ден, беше колега, който работи в производството на меки капсули. Той каза, че предлага капсули с крил, аз му разказах за бранда ни и той отвърна: „Нямам какво да ви предложа. Ние изпитваме трудности да правим чистото масло, а кой се осмелява да прави това, което вие правите!“.
 
     – Значи вие сте и световен пионер? 
    – Да, в това отношение. Отново стигам до качеството, защото в този бранд, освен всичко друго, комбинираме различни съставки, които са клинично изпитани. Когато говорим за клинично изпитани съставки, ние говорим за установена ефективност. В днешно време сме разглезени откъм предлагане, станали сме консуматори. Потребителят очаква в магазина да има всичко през всички сезони. Обаче не си даваме сметка, че сезонните плодове, например, през лятото имат витамини и минерали, но през другите сезони нямат. А в същото време организмът си иска нутриентите целогодишно. Затова за нас фокусът е да имаме активни продукти, които да помагат реално на потребителя, а това се доказва чрез клиничните изпитвания. Дълга тема е по какъв начин се правят тези изпитвания. Индустриализацията води до замърсявания, а при крила нямаш замърсявания с тежки метали, с хербициди и т.н. Ние работим с  доставчици, които осигуряват чисти продукти. Това не е лесна работа. Крилът, с който работим, се лови в Антарктическия океан, където замърсяване от индустриализация не съществува. Също така фирмата доставчик инвестира в екологичен начин на ловене. 

    – Покрай важните неща да попитам за (уж) маловажните – почивка, хоби? Как си почивате, как се зареждате?
    – Балансът между работа и личен живот е малко труден. И двамата със съпруга ми сме работохолици. Но някак си жонглираме, цялото семейство си помагаме един на друг. Трудно е да правим планове, защото винаги някой от нас трябва да присъства тук. Сега се опитвам да се върна във фитнеса, който преди години ми даваше разтуха. Много е важно човек да се грижи за себе си, за да може да е ефективен във всички области на живота. 

Иван, Мила и Милко Вачеви при представянето на „Фитофарма“
 в списание „Форбс“ (Forbes), м. декември 2023 г.
    – Фирмата Ви, освен другото, изглежда и красива. Това не са празни работи – в промишлеността да изглеждаш красиво. То прибавя към всичко останало. Кой държи толкова на дизайна?
    – Всички държим. Правим, каквото можем. Окото за детайла или го имаш, или го нямаш. За производствените мощности имаме обратна връзка от нашите партньори, че всичко е на много високо ниво – и като хигиена, и като архитектура. Ние дълги години не си давахме сметка за това, защото нашата главна цел е да си вършим добре работата всеки ден. 

    – Как се виждате след 10 години?

    – По същия начин. Вярвам, че ще продължим да се развиваме неуморно и ще бъдем доста по-големи. 

    – Ами ако получите „неприлично предложение“ – става въпрос за политика? Идва някой и казва: ставате депутат, след това – министър. Ще се изкушите ли?
    – Нямам такива амбиции. Смятам, че всеки човек трябва да върши работата, от която разбира. Аз разбирам от производство и това е, което мога да правя. 

    – Две думи за финал?
    – Финал няма. Работа и прогрес. 

Интервю на Генадий Маринов

Вятърна мелница на Момина могила

* „При един много силен, ураганен вятър перките се счупили и били отнесени в подножието на върха. Почти едногодишният труд на хората от махалата за един миг бил съсипан. По какви причини не са решили да възстановят мелницата, не е ясно“
 Уникално
Полк. инж. Лъчезар Марковски
Група земляци от Марковската махала на с. Белиш, по инициатива и под ръководството на бившия шеф на троянското поделение (Военния географски институт) полк. инж. о. з. Лъчезар Марковски, имат щура донкохитовска идея – да възстановят някогашната вятърна мелница, извисявала се на един ветровит баир край махалата, единствената в района. Щура не означава лоша, напротив – ако идеята се осъществи, ползите (имиджови, туристически, исторически) ще са безспорни. По-долу полк. Марковски разказва за вятърната мелница и инициативата за възстановяването й.

Авторът е троянец (р. 1962 г.), завършил е Военното училище в Шумен и 33 години е служил в системата на Министерството на отбраната. Четири години е ръководил Военния географски институт в Троян. Има множество военни награди. Семеен с две деца и една внучка. И както казахме – родовите му корени (по бащина линия) са от Марковската махала, където през 20-те години на миналия век са се въртели перките на единствената в Троянско вятърна мелница. Т21
НА СЕВЕРОИЗТОК от Троян се намира начупена верига от разлати хълмове, най-източният край на която завършва с най-високия от тях – връх Турчинова могила, след 1990 г. преименуван на Момина могила. Има различни предания, свързани с наименованието му, затова не се наемам да посоча кое е най-достоверното, но е сигурно, че името датира още от времето преди да дойдат заселници по тези места. Тъй като това е най-високият връх в региона (надморска височина 714 м), от него се открива невероятна гледка към Средна Стара планина с нейните първенци, върховете Ботев, Вежен и Купена, и Национален парк „Централен Балкан“.

Мястото, където се е издигала вятърната мелница, Момина могила
В ПОДНОЖИЕТО на Момина могила се намира мах. Марковска. Тя води началото си от края на 18. – началото на 19. век (около 1800 г.), като първият заселник там е дядо Марко, изселник от днешна Република Северна Македония. През всичките години махалата е била българска твърдина и до днес е запазила данни и артефакти за своята местна автентичност. В махалата е кипял живот. Хората са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство, но някои от тях, доста предприемчиви, са били дюлгери, занаятчии и търговци.

ИМЕННО предприемчивостта е в основата на това, че през пролетта на 1921 г. дядо Колю Марковски решава да построи вятърна мелница на най-високия връх, извисяващ се североизточно от махала Марковска – Турчинова могила. Това негово решение има предистория. Дядо Колю  Марковски е бил дюлгерин. По цяло лято той дюлгерувал в близки и далечни краища на България. Едно лято участвал при строежа на вятърна мелница край морето и именно тогава се зародила идеята за построяването на вятърна мелница на най-високия връх до неговата родна махала.

ДЯДО КОЛЮ
започнал с набавяне на необходимите строителни материали, което се оказало много трудоемка работа – достъпът до върха е труден, тъй като изкачването е по много стръмен склон. Началото било поставено през пролетта на 1921 година. Разбира се, дядо Колю не е строил сам вятърната мелница, по същество това е невъзможно. Помагали са му много хора от махалата – с труд, с пари или и с двете. Сред тях трябва да споменем Стойно Лалев Попов, Лалю Маринов Марковски, Пенко Маринов Марковски, Лалю Мирчев Марковски, Дочо Мирчев Марковски. Коравите балканджии не се огънали пред трудностите и в късната есен на 1921 г., т. е. преди 104 години, вятърната мелница била построена и готова да мели зърното на отрудените хора от съседните села и махали. Оказва се, че тя е единствената мелница в региона, задвижвана по този начин. Съвсем естествено, с основната работа на мелничар се заел дядо Колю Марковски. Той с удоволствие си вършел работата, а хората го благославяли за стореното добро дело.

ПРИ ЕДИН много силен, ураганен вятър перките се счупили и били отнесени в подножието на върха. Почти едногодишният труд на хората от махалата за един миг бил съсипан. По какви причини не са решили да възстановят мелницата, не е ясно. Към момента непокътната е само част от каменните й основи.

ПРЕЗ 2006 Г.
ентусиасти от с. Патрешко и махала Марковска основахме сдружение по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) с наименование „Сдружение Кота 714 – Момина могила“. Съгласно чл. 5, т. 7 и чл. 7 от Устава на сдружението целта и предмета на основната му дейност е „Реализиране на активна позиция по отношение проблемите за съхранение и пропагандиране на богатото ни културно историческо наследство“. 

ЖЕЛАНИЕТО на Сдружението е да възстанови вятърната мелница, да облагороди пространството около нея, а достъпът да се осъществи по еко пътека. Наясно сме, че това ще бъде едно трудно начинание, но се надяваме чрез доброволен труд от страна на членовете на сдружението, спонсорство, дарения от физически и юридически лица, членски внос, средства, отпуснати от държавни и общински структури по проекти и програми при условия и по ред, определен от ЗЮЛНЦ и други специализирани закони, да успеем. 

Полк. инж. о. з. Лъчезар Марковски 
Снимки: личен архив на автора  

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |