– Кои са най-важните за решаване проблеми на Троян?– Чувам, че определени квартали и села имат огромни проблеми с ВиК. Не съм критична само към управата, но и към някои навици на хората. Може би най-притеснителното е отоплението. Идвайки си в Троян, трябва да си сложиш противогаз. А троянци това не го усещат, те са си свикнали.
– Аз съм троянец, усещам го. От Общината казват, че бил чист въздухът. Имаше едно проучване на РИОСВ Плевен чрез една подвижна лаборатория – няколко пъти им исках данните, отказаха да ги дадат. Въздухът в Троян през зимата е по-мръсен, отколкото на Орлов мост в София. Темата е неудобна, защото е трудна за решаване, но е плашеща.– Въпросът е, макар и с бавни стъпки, частично да започне да се решава проблемът.
– А как да се решава? Троян е един голям дърварник.– Субсидии. И соларни панели, които обаче да се слагат на покриви, не на земеделски земи.
– Имаше опити за газифициране, но няма да стане с газта.– Няма да стане с газта, мисля, че вече и на национално ниво лека-полека започва отказване. Но тука могат да влязат термопомпи с някакво финансиране.
– Не е ли много скъпо? Както и с газифицирането (затова в Ловеч не стана масово). И си се кара на дърва и на ток.– Скъпо е. Това с тока в Троян също не може да проработи на големи проценти, тъй като имаме прекъсвания в мрежата. Вчера на мен, примерно, ми спря токът. Добре че изчислявам на компютър, който не е в града, че да имам поражения по работата си. Но ей така, от нищо да ти спре токът?! Не знам след ремонта на читалището на какво гориво останаха те?
– Не ми се говори. Пак са на нафта, пак зимата не работи. Попитах защо, нали цялата идея на тоя проект бе да е топло целогодишно, да е модерно отоплено. Обясниха ми, че нямало място, където да се сложи газовото стопанство и затова, но не съм убеден, че това е причината? И си остана нищо и половина.– Европейските проекти си имат някакви надзори. Като направиш едно задание и след това не го изпълниш, трябва да има последствия.
– Може би са коригирали заданието и минава номерът. Но не казваш как да се реши проблемът с отоплението в Троян.– Не съм енергиен специалист. Градове като Стокхолм имат план за 80 години напред. Ние също трябва да мислим перспективно.
– А как става това перспективно мислене? Как е станало в Стокхолм, как е станало във Виена? Имало е момчета с визия, мислещи много напред; и в Троян съществува един кръг – около Димитър Гимиджийски, през първата половина на миналия век, които правят много за града и мислят в перспектива. Но идват „другарите“ и край, няма го континюитетът.– Ние продължаваме да нямаме визия за нито един град в България.
 |
| Споделени в личния профил във фейсбук снимки – обяснение в любов към
Троян, дело на приятелката, съгражданката и колежката Цвети Борджукова |
– А може ли в Троян да се направи?– Може – имаме плюса, че е малък град, но си има историята, стъпил е на твърда почва. Можем да сме пример – за Ловеч, за Тетевен, за Плевен, ако щеш.
– Това ли ти е една от мотивациите ти да искаш да станеш общински съветник – да работиш в посока на по-генерална промяна на Троян?– Определено по-генерална. Също не ми харесва, че сме последна гара. Чак толкова генерално бих променила.
– Мечтата за тунел (под Балкана при Троян) знаеш ли откога е?– 120 години.
– Включително немски инженери казват, че тук е идеалното място за тунел. И е съвсем реалистично нещо. – Абсолютно реалистично! Като човек, шофирал в Норвегия, където е най-дългият шосеен тунел – 24 км, и той не е единствен, и преди, и след него има тунели по 5 км, 10 км, 15 км, трябва да ги преброя, може би са 5–6 и по средата е най-дългият. Та щом в Норвегия преди десетилетия са го направили, защо да не можем да го направим и ние? В момента се строи 80-километров тунел между Талин и Хелзинки. Имаме потенциал да го направим това нещо. Аз не мога да кажа, че е за един мандат, защото трябва да имаме и национално виждане и политика.
– Имаше комитет за изграждане на тунела Троян - Карлово. Дълги години председател му беше един троянски ентусиаст, Нанчо Чакъров. Та той ми е казвал, че се е появилоо реално инвестиционно предложение, от италиански консорциум, със схема за кредитиране – готови да уредят всичко и да строят. Но предложението било блокирано абсолютно умишлено от държавата. Тия тъмни сили ги има и днес. Как ще се преборим с тях?– Те са много по-силни от нас. Няколко години ни лъжеха, че ще се строи тунелът под Шипка, а всъщност се прави околовръстно на Габрово, така че… Говори се за трети мост на Дунава.
– Това може ли да усили нашата идея?– Да. Третият мост трябва да е при Свищов, точка. Ето тия мечти ме крепят и трябва да ги говорим.
– Кажи сега за големите световни проблеми. – Много ми е мъчно. Работила съм с украинци в университета, хора, с които сме развивали някаква научна дейност. За мен е много обидно, защото се случва със суверенна държава.
– В научен план какво?– Нямам намерение за доцентура. Аз съм хоноруван преподавател, не съм на договор.
– Искаш да си в реалния бизнес?– Засега да, защото инженерният бизнес е много динамичен. Ако трябва да заседна в една институция, мисля че ще ме ограничи. За постоянно бих била в института на един по-късен етап.
– Как си почиваш?– Обичам да карам колело, до Калейца е интересно, обаче до разклона е напрежение. Но горе до водопада е много приятно за каране. Ще ми се из региона да има повече официални маршрути за каране, защото има много потенциал. Ще ми се в Троян да идват хора не само за ракията и за сланината, а и за някакви други неща. Аз си мислех, покрай разговорите за паметника на Левски, за един парк там, отгоре, посветен на Левски, да има един вело- и пешеходен маршрут по стъпките му, да стимулира хората да правят нещо. защото да оставиш един венец е малко. Искаме с приятели с влака да се качим до Крушунските водопади и там да продължим с колелетата. Лятото ходихме на Пирин. Пирин не е за подценяване. Вихрен е туристическа пътека, но другите върхове са сериозни. Никога не омръзват пътувания по света, но сега гледам да ги правя по-рядко, защото много места в България не съм открила. През септември за пръв път бях в Стара Загора и съм впечатлена. Хубаво е да се мотивираме от приятни български местенца.
– А в Троянско кое най-много те радва? Освен Калейца? Терзийско?– Терзийско е хубаво, да. До Маргатина с колело е много зор. В града са готини градинките, но не са поддържани, за съжаление. Реката, шумът на водата дават живот. Но откритият фитнес край реката на нищо не прилича. Има още една тераска зад едната банка, също много хубава – за съжаление, я използват за тоалетна. Има потенциал и за исторически туризъм. Би могло да се направи нещо по пътя Виа Траяна. Или маршрут по крепостите в района, които са свързани по някакъв начин. Миналата година за пръв път отидох в крепостта в Дебнево. Като дете не бях чувала за нея.
– Нещо да кажеш на троянци за финал?– Да бъдат малко по-смели – и в мечтите си, и в желанията си.
– Това включва ли малко по-„шантави“?– И това.
– Включва ли малко по-европейци?– То това е задължително. Ние не сме по-малко европейци от другите, но нямаме това самочувствие.
– Като станеш общински съветник, какво правиш? Ще работиш по конкретни проекти или общо?– Най-вероятно – по конкретни проекти. Имам си и аз едни болчици. Събирам административна информация кой какво е правил през годините. Например – чешмичката срещу Пощата. Всеки град си има едни символ, където хората се срещат: „под опашката на коня“ в София, „на копчетата“ в Пловдив и т. н. Ние се срещаме „на чешмичката на пощата“, но тя е в окаяно състояние. Тече през някакво много странно чучурче, трите оригинални бяха откраднати. И във Виена крадат, ама поправят. Дрянската чешма да не споменаваме. А водата, както вече стана дума, е живот. Не си купувам бутилирана вода, нося си шише и си наливам. Водата е ресурс, който не би трябвало да е бутилиран, и то в пластмаса. А ние го имаме. България е в такъв географски регион, в който е водата е хубава.
– Добре че кметът Иван Иванов навремето е направил така, че в София да пиете хубава вода.– Понеже си говорим за онзи период на 20-те и 30-те години – най-успешният кмет на София е бил възпитаник на Техническия университет в Мюнхен. И не са го замеряли с домати. Сега ако в Троян дойде един възпитаник на Техническия университет в Мюнхен, сигурно точно това ще стане.
– Като тая жалка българска история Харвард да стане мръсна дума. Трябва да си малък и много прост народ, за да го постигнеш това, и ние го направихме. Ами ти като идваш от Пражкия университет?– Учила съм в София, учила съм и в Прага, мога да дам паралели.
– И един страничен въпрос – бира пиеш ли, като си била в Прага?– Не съм бираджия, но пия.
– Олекна ми. 
ТАЗГОДИШНАТА Пролетна изложба на Дружеството на троянските художници (ДТХ) в галерия „Серякова къща” ще се открие по традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица – 2 май 2024 г. от 18:00 ч. В изложбата троянските художници ще представят своите най-нови творби – картини, икони, керамика и др. Пролетната изложбата на ДТХ ще продължи точно един месец – до 2 юни. По традиция на откриването ще звучи музика на живо – този път в изпълнение на двама класически музиканти със сериозна творческа биография: Гочо Праков (кларинет) и Александър Лиалиос (пиано); в програма са включени произведения на Кутев, Вебер, Владигеров, Казанджиев, Дебюси, Бара, Месаже, Мангани и други.
ГОЧО ПРАКОВ е трето поколение кларнетист, роден е в Пазарджик. Свири от най-ранна детска възраст, следвайки семейната традиция – баща му Александър Праков е първи кларнетист на пазарджишкия симфоничен оркестър. От 2020 Праков младши е част от оркестъра на Държавната опера в Пловдив и преподава кларинет в Ню Йорк. Прие нашата покана да свири в Троян заради особеното уважение, което изпитва към своя учител и приятел, съгражданина ни Данчо Радевски, когото определя като „най-известния български кларнетист”.
