
ЧРЕЗ СЪДБИТЕ на героите си романът „Рана“ осветлява един недоизговорен епизод от българската история – Добруджанския фронт през 1916 година и изключителния героизъм на българите при победата им срещу агресорите румънци и руснаци. На срещата стана дума за качествата на тогавашното българско офицерство, причините за високия български боен дух, силата на личния пример, официалното премълчаване (и до днес – бел ред.) на тези героични страници от българската история, безчовечността на институционализираното убийство във военно време, езика като убежище и познаването на историята ни чрез литературата.
С ПРИСЪСТВИЕТО си историкът Радослав Симеонов, главен експерт в отдел „Военни паметници и военно-патриотично образование“ на Министерството на отбраната, придаде допълнителна тежест на изнесените факти, при това – с нескрита емоционалност. Г-н Симеонов е приятел на Троян, сътрудничи на Музея на занаятите и тукашния клон на дружество „Традиция“ в редица техни инициативи. В момента с Музея работят по амбициозната задача да издирят имената на всички загинали във войните за национално обединение (1885–1945 г.) от Троянска околия. На срещата се напомни за полковник Васил Таслаков – троянец, герой от Добруджанската епопея, чието име носи село в Силистренско, но за когото в Троян няма никакъв паметен знак (а и памет).

НА СРЕЩАТА не можеше да не стане дума за болезнени въпроси на днешните мрачни времена: чества ли авторът 3 март, има ли ги днес достойните военачалници, които (както през 1916-а) да защитят България, ако се наложи. Захари Карабашлиев изрази надеждата да не се налага да разберем.
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)