Бронхиалната астма - хронично заболяване, затрудняващо дишането

 * „Днес заболяването вече е добре проучено и описано. Създадена е оптимална терапия за контрол на астмата, с което хората, страдащи от това заболяване, да водят пълноценен живот“

7 май – Световен ден на астмата

Белодробната болница (Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести, СБАЛББ) в Троян за поредна година отбелязва Световния ден на астмата – 7 май, с безплатни профилактични прегледи от специалисти пулмолози. От 7. до 10 май в приемно-консултативните кабинети на лечебното заведение от 8:00 ч. до 16:00 ч. ще се приемат граждани от областта за профилактика, диагностика и лечение на астма.

В ПРЕВОД от древногръцки астма означава недостиг на въздух или тежко дишане. Бронхиалната астма е често срещана хронична възпалителна болест, която се характеризира с повтарящи се симптоми на дихателната система (кашлица, задух, свирене в гърдите) в резултат на стесняване (обструкция) на дихателните пътища.  Обструкцията при астмата обикновено е обратима, но ако се остави нелекувана, хроничното възпаление може да доведе до необратима обструкция на бронхите. Засегнати са както деца, така и възрастни.

Д-р Илияна Иванова-Тикова

ЛЕКАРИТЕ са познавали астмата още от древността. Симптоми на задух и респираторен дистрес се споменават в 2600 г. пр. н. е. в Китай и Египет, но  заболяването няма свое име или характеристики.  Хипократ  описва астмата  2000 години по-късно в Гърция. Той е първият човек, който свързва симптомите на астма с въздействията от околната среда и със специфични занаяти и професии като металообработването. Подробна дефиниция на астмата, която е и подобна на съвременната дефиниция, 100 г. пр. н. е., дава гръцки лекар на име Артеус от Кападокия. Предложеното от него лекарство за пиене е смес от кръв на сова и вино, за щастие вече не е препоръчителна интервенция за астма. Древните римляни също изследвали заболяването – около 50 г. пр. н. е. Плиний Стари открива връзката между цветния прашец и затрудненията в дишането и е един от първите, които препоръчват Вета2 агонист, често срещано днес облекчаващо лечение на астма.

ПРЕЗ 19. ВЕК лекар на име Хенри Хайд Солтър получава признание за своите точни описания и медицински рисунки на това, което се случва в белите дробове по време на астматични пристъпи. През 1892 г. сър Уилям Ослър, един от съоснователите на Медицинското училище  „Джон Хопкинс“, излага собствена дефиниция на астмата.  Той отбелязва приликите между астмата и алергичните състояния като сенна хрема, както и склонността на астмата да протича в семейства и да започва в детството. Той също така идентифицира специфични причини за астма като климат, екстремни емоции и диета.

ОТ ДРЕВНИТЕ египтяни, описващи затруднения в дишането в своите писания, до откритията на Хипократ за връзките между астмата и факторите от околната среда хората се опитват да намерят лечение на заболяването. Днес то вече е добре проучено и описано. Създадена е оптимална терапия за контрол на астмата, с което хората, страдащи от това заболяване, да водят пълноценен живот.

• ЕТИОЛОГИЯ на бронхиалната астма. Причината за поява на астма е комбинацията от генетични фактори и фактори на околната среда. От тях зависи тежестта на астмата и дали симптоматиката ще се повлияе от терапията.

• ЕНДОГЕННИ ФАКТОРИ:
– Генетични фактори: гени, предразполагащи към атопия - един от най-важните доказани рискови фактори за развитие на астма са т.нар атопични заболявания (атопичен дерматит, сенна хрема), наличието на някое от тях повишава риска за развитие на астма до 3-4 пъти; гени, предразполагащи към хиперреактивност;
– Затлъстяване;
– Пол - по-често при жени.

• ФАКТОРИ ОТ ВЪНШНАТА СРЕДА:
– Алергени: домашни – домашни кърлежи, домашни животни (котка, куче, мишка), хлебарки, гъбички, прах; външни – полени, гъбички, прах, инфекции (предимно вирусни – RSV, аденовируси); професионални дразнители (професионална астма); лекарства – аспирин;
– Тютюнопушене – пасивно и активно.

• РАЗВИТИЕТО на астмата и нейните симптоми. Най-добре е проучено при атопичната астма. При контакт с алергена в организма се развива алергична реакция, която се медиира от ИгЕ антителата и се характеризира с участието на различни клетки и медиатори. Алергичната реакция бива ранна и късна. Специфични клетки за ранната алергична реакция се наричат мастоцити. При контакта на алергена с предварително синтезираните в организма ИгЕ антитела настъпва дегранулация - освобождаване на различни медиатори и други биологично активни вещества, които предизвикват острия астматичен пристъп - бронхоспазъм, оток на лигавицата, отделяне на жилав секрет. Това е ранната алергична (астматична) реакция, която се развива в рамките на първите 20-30 минути от контакта с алергена. Основна роля в късната алергична реакция играят еозинофилите. Тя се развива между 6-12 часа от контакта с алергена. Еозинофилите отделят токсични медиатори, които са отговорни за увредата и хроничното възпаление на респираторния епител.  Късната алергична реакция води до подостро и хронично алергично възпаление, което е характерно за хроничната бронхиална астма. Това възпаление води до хиперреактивност на бронхиалната лигавица и към неспецифични дразнители от околната среда.

• ОСНОВНИ СИМПТОМИ:
– Пристъпно възникващ задух;
– Сухи свиркащи хрипове при издишване (експираторен стридор);
– Мъчителна дразнеща кашлица;
– Тежест в гърдите;
– Учестен пулс (тахикардия);
– Оскъдни жилави стъкловидни храчки;
– Стягане в гърдите –възможно е това да е дори първият симптом, който се проявява при болния, затова и понякога води до предположения за сърдечни проблеми;
– Чести или продължителни респираторни инфекции.

По време на пристъпа болният седи изправен с ръце, подпрени на коленете в принудителна поза. Видимо се ангажира дихателната мускулатура на гръдния кош.Удължава се времето на издишване. Симптомите са с индивидуални различия при отделните болни – някои могат да имат изразено свиркане и задух, а други само продължителна кашлица или тежест в гърдите. Може да има и само един от многото симптоми. Засилват се най-често нощем, при смяна на условията (от топло на студено), при контакт с алерген и при емоционална възбуда.

• КАК СЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗА.  На базата на изразената клинична картина по време на пристъп и резултатите от различните видове диагностични изследвания. Те са:
– Кръвни изследвания – лабораторните кръвни показатели имат важна роля за определяне степента на възпалението;
– Функционални белодробни изследвания:
    √ функционално изследване на дишането (ФИД) е изследване, което дава информация на лекаря за функционалния капацитет на белите дробове, за процесите на вдишване и издишване и количеството въздух, което преминава през белия дроб по време на нормалния дихателен цикъл. На базата на този резултат лекарят преценява дали има стесняване на дихателните пътища. Прилага се при деца над 5-годишна възраст и възрастни. Изследването се изразява в дълбоко вдишване и усилено издишване в медицинска тръба, която е свързана с уред, наречен спирометър;
    √ изследване на бронхиална реактивност: извън пристъпите може да няма отклонения в белодробната функция. В такива случаи се прибягва до т.нар провокационен тест. При този тест се инхалират препарати които имитират астматичен пристъп;
    √ бронходилататорен тест, който се състои в инхалиране на определен медикамент, който действа като бронходилататор и се проследява за наличие на обратимост на бронхиалната обструкция;
    √ оксиметрия – измерва се кислородната сатурация - нивото на кислород в артериалната кръв, и сърдечният пулс;
    √ рентгенография;
    √ тестване за алергии;
    √ изследване на храчка.

• ЛЕЧЕНИЕ:
– Лекарства за бързо облекчение на симптомите (за овладяване на астматични пристъпи), в случай на нужда и при затруднение на дихателния процес, вследствие на пристъп: кратко действащи бета агонисти – най-често се използва салбутамол; антихолинергици – действат по-бавно от бета агонистите, но също така намаляват секрецията на лигавицата; комбинирани препарати; кортикостероиди – за бързо облекчение на симптомите при астма могат да се използват също перорални и интравенозни кортикостероиди;
– Медикаменти за дългосрочен контрол на астма  (наричани още контролери) – помагат за лечението на основното възпаление на дихателните пътища, като по този начин се цели намаляване, а в най-добрия случай и отшумяване на симптомите, включително на астматичните пристъпи: Инхалаторни кортикостероиди (инхалационни стероиди) – смятат се за най-ефективните лекарства за контрол на астма, когато се приемат редовно; Дългодействащи бета агонисти – използват се за бронходилатация в комбинация с инхалаторни кортикостероиди; Левкотриенови рецепторни антагонисти; Комбинирани медикаменти – инхалаторен дългодействащ бронходилататор (LABA), така и инхалаторен кортикостероид; Теофилин – бронходилататор, който в последните години се използва все по-рядко; Анти-IgE терапия при астма – при алергична астма.

26 април 2024 г., Троян

Д-р Илияна Иванова-Тикова,
лекар специализант по пневмология и фтизиатрия в СБАЛББ Троян

 

Начало

Още по темата:

• Туберкулозата – от безмилостна присъда до предотвратима и лечима

Tweet