Нещо за афишите

* „Колоните се загубиха и се лепеше кой където завърне. Жестокостта беше, че имаше и простаци, които върху художествения афиш-плакат лепяха некролози и прочее и не се спазваше трайността на рекламата на колоната“

Марин Миревски

Спомени троянски

Авторът Марин Миревски е „живата история“ на Троян – дългогодишен читалищен библиотекар, видял отвътре всичко, случвало се на троянския мегдан през последния половин век и горница, знаещ хора, събития, факти и всякакви тънки троянски подробности. Сега г-н Миревски ни разказва за троянските афиши и изобщо за рекламата в града ни – днес „извираща“ отвсякъде и някак хаотична, а някога по-скромна, но далеч по-организирана и регламентирана, от което може да се вземе терк. Т21

РЕКЛАМАТА е майка на търговията, е стара мъдрост, а част от рекламата е афишът. В Троян открай време са се печатали афиши, още от печатницата на братя Керешки, машината е била малка, а афишът се печаташе на два пъти и лепеше, за да стане цял формат, 70 на 100. Понякога не стигаха достатъчния брой букви и се печаташе повторно с допълнена липсващата буква. Трудът беше голям, но амбицията на тези двама печатари ги караше да  покажат владеенето на занаята.

ВТОРАТА страна бе разлепването му в града. За  целта се направиха специални, стандартни по размер колони. Такава една има останала на Малкия пазар до Оптиката. Лепенето ставаше с определена такса от „Комунални услуги“, а таксата бе държавна. Само циркът като дойдеше, имаха човек авангард, който лепеше афишите, те бяха голям формат. Такъв формат правеше и нашата печатница специлно за оперетата, защото печатарят Стойко пееше в хора на оперетата, но да не изпадаме в подробности. Таксата бе според това колко дни ще стоят афишите на колоните, разбира се – който ги лепеше, той ги и разлепваше и колоните бяха чисти, с място за повече афиши по тях.

ЗА ОБЯВИТЕ за тъжните неща - погребенията, бяха направени други места, те стоят и до сега и се поддържат приятно. Знам в момента само две – пред бившия ресторант „Рила“ и пред аптеката на Марешки. С тази дейност се занимаваше предимно Стефан Стаевски, а за некролозите се грижеше Иванчо Койнов. Беше до време.

Рекламната колона до Оптиката на Малкия пазар си стои

ВРЕМЕТО изпревари печатницата в града и се появиха луксозни афиши със стойността на луксозен многоцветен плакат. Колоните се загубиха и се лепеше кой където завърне. Жестокостта беше, че имаше и простаци, които върху художествения афиш-плакат лепяха некролози и прочее и не се спазваше трайността на рекламата на колоната като дни. Колоните се разтуриха, сега остана една, може да има и още, но някога те почваха от Читалището във Василевското и стигаха до Читалището във Велчевското, разбира се, не бяха една до друга, доколкото си спомням бяха общо около 50 на брой.

В СЕВЛИЕВО пък имаше, па и в други градове, така наречено Афишно бюро и лепенето от друг бе забранено. В това бюро се продаваха и билетите за всички представления, дори и тяхното читалище плащаше на бюрото и оттам се разлепваха афишите и имаха грижа за рекламата и продаването на билети. Имаше време, когато така ставаше и в Читалището в Троян, в определената от архитекта стая на първия етаж. Имаше две каси – едната за днешното представление, а другата, симетрично разположена, и двете на входа  на сградата. Не искам да съобщавам защо, но с точност знам, че сега билети тук за пръв път в цялата страна се продават на третия етаж. Това не е непознаване, а е за да се събере целият канцеларски персонал на едно място и да се въведе дежурство – да има там човек на телефона, а другите може да са излезли „по задачи“.

ТА ДУМАТА ми е, нека Общината се намеси и въведе ред и дисциплина в разпространението на афишите и продажбата билети в Троян. Може би там му е мястото – в Информационния център на града, а и в Читалището има втора каса, която сега служи за дремило. 

 

1 ноември 2023 г., Троян

Марин Миревски

Начало

Още от същия автор:

• „Хорошо в Трояне летом, пахнет сеном и говном“
• Защо чичо Кино четеше само списание „Пламък“ на Гео Милев
  

Tweet