Аксел Заимов от Дебнево и Манол Пейков с обща дарителска кауза

* Землякът ни, работил като VIP охранител в Ню Йорк, но избрал да се върне в своето троянско село, е решен да набави нормална техника за издирване на изчезнали хора в планината, до него вече е и прочутият с дарителските си каузи пловдивчанин * Пустото село Дебнево!

Съмишленици

Съмишленици – Манол Пейков и Аксел Заимов

ПУСТОТО село Дебнево! След като събра очите на цяла България със своята знаменита Вероника Тодорова и нейния Jam on the River, водещ всяка година на дебневенската Лъка музиканти от световна величина – сега ново пет, още един дебневенин, за когото ще се говори. Казва се Аксел Заимов, и тъй като никой не е пророк в собственото си село, научихме за него отвън, от пост във фейсбук на човека на големите дарителски каузи, пловдивчанина Манол Пейков (същият, който с дарения закупи повече генератори за ток за бореща се Украйна, отколкото цяла Европа, а след това събра пари да откупи къщата на класика Димитър Талев в Прилеп, за което българската държава не си мръдна пръста – бел. ред.). Поводът – подетата от г-н Заимов кампания за закупуване на модерен, т. е. вършещ работа дрон от типа DJI Matrice 30T плюс термален бинокъл Pulsar Merger LRF XL50 за търсене на изгубени хора в планината/сред природата. Разбра се, че г-н Пейков е подал ръка и кампанията вече е обща – виж по-долу как можеш да се присъединиш.

СВЪРЗАХМЕ се с г-н Заимов и го помолихме за повече информация – лично за него, за семейството му, как след дълги години в Ню Йорк са избрали да се върнат в Дебнево, за живота му тук, за кампанията и т. н. Той бе максимално отзивчив, но изрази опасение, че като кандидат за кмет на предстоящите Местни избори 2023 (оказа се, че е един от тримата, които ще се борят за кметското място в Дебнево) не би трябвало да се изявява медийно в този момент, и се разбрахме да направим интервю за Т21 след изборите. „Тъкмо ще стане ясно дали печеля или не“, бе уточнението му. „Това изобщо няма значение, ще говорим за по-важни неща“, бе пък нашето. Но никакви правила и каквито и да било ограничения, предизборни и други, не могат да ни попречат да говорим за една добра кауза, при това гражданска – затова ви представяме Аксел Заимов от Дебнево и неговата дарителска кауза, чрез разказа на Манол Пейков във фейсбук. Т21   

ПРЕДСТАВЯМ ви Аксел Заимов. Аксел е българин. От Троян. Свързах се с него и го поканих на среща, след като научих от приятели за ролята му при откриването на Сашко от Перник и създадената от него (впоследствие) група „Тактическо търсене на изгубени хора“. Аксел живее в Щатите с жена си и трите си (вече четири!) деца от 2014-та до 2020 г. Макар да има зелена карта, а впоследствие да получава и гражданство, решава да се върне в България с цялото си семейство. Формалният повод е злополука, която се случва с баща му, и нуждата да се грижи за него. Но завръщането е обмисляно дълго преди това – въпреки добре платената им работа в Ню Йорк (Аксел работи като VIP охранител), той и съпругата му са убедени, че тяхното място е именно в България. След завръщането си Аксел се установява в неголямо село в Балкана край Троян (с. Дебнево – бел. ред.) и се захваща с търговия.

„НЯКОЛКО месеца по-късно чух за изчезнало дете в Севлиево и спонтанно реших да се присъединя – разказва ми Аксел. – Тогава разбрах колко зле подготвена и зле екипирана е държавата за подобни ситуации.“ Уви, след продължително търсене, детето е намерено мъртво. Но Аксел вече е взел решение да развива нарочни и последователни умения, свързани с издирването на хора. „Уважавам страхотно работата и всеотдайността на хората от Планинска спасителна служба“, обяснява Аксел. „Но те покриват много широк спектър от дейности: след като открият пострадалия и окажат първа медицинска помощ, трябва също така пак те да го извозят до медицински пункт или болница. Като добавим и малкия им брой и огромната им ангажираност – не им остава кой знае колко време да изучават разни тънкости в поведението на хора, попаднали в затруднена ситуация, нито пък да се задълбочават в новите технологии и да ги прилагат по най-адекватния начин в процеса на самото издирване.“

КОГАТО чува за изгубения Сашко от Перник, той си прави подробен план. Изчислява площта, която трябва да бъде покрита, и я разграфява на квадрати. Тръгва пеш из гората над Мало Бучино и прекарва на крак повече от денонощие, почти без да спи. След като установява, че голяма част от терена е равна и открита, а атмосферните условия са подходящи, докарва мотора си от Троян, за да обикаля с него и да спести време. „Като видяха мотора на покрива на пикапа ми, ме наобиколиха разни хора. Разприказвахме се и успях да убедя немалко от тях да се присъединят към издирването. Именно тогава си дадох сметка, че решителността ми вдъхновява хората.“ Минава второ денонощие. „Военните, които се присъединиха към търсенето в нашия район, носеха едни малки инфрачервени устройства – като за летище. Викам им, хора, тези имат обхват не повече от четири метра. На нас ни трябва пособие, което да различава живи обекти в тъмното поне на четири километра.“

Заглавката на групата за издирване във фейсбук, създадена от Аксел Заимов

ДОКАТО работил в Америка, Аксел е успял да спастри няколко десетки хиляди лева. Проверява сметката си и вижда, че са му останали 14 000. „Предложих на няколко човека, които търгуват с подобна техника, да ми я дадат назаем, като им оставя парите в залог. За съжаление никой от тях не се нави.“ На третия ден от търсенето на Аксел му се налага да се върне в Троян, за да се погрижи за баща си. Междувременно Сашко е намерен в друга част на гората. Фактът, че Сашко е намерен жив и здрав, допълнително мотивира Аксел: не само да обикаля горите като вълк единак, но и да се опита да създаде екип, който да развива умения в издирването на хора – както и да се снабди с необходимата техника. „Реших, че на този етап няма смисъл да регистрирам фондация – стори ми се прекалено надуто и самохвално да го правя, преди да съм си набавил поне техниката. Затова пък регистрирах фейсбук група („Тактическо търсене на изгубени хора“), която доста бързо се разрасна до над 300 души.“

ДРОНЪТ, който Аксел е подбрал, е малко по-скъп, но пък е много по-лесен за употреба. Освен това може да бъде управляван не с едно, а с няколко дистанционни устройства – от няколко души, разположени на километри един от друг, които да си го препредават, докато дронът внимателно оглежда и снима местността от въздуха. Освен на въпросния дрон, Аксел е хвърлил око и на военен бинокъл, който разпознава обекти в пълен мрак на километри разстояние само по топлината на тялото.

СРЕЩНАХ се с Аксел в малко кафене до парламента, по време на половинчасова пролука в графика (Манол Пейков е и депутат – бел. ред.). „Дълбоко съм убеден, че ако искаме държавата да се справя по-ефективно с откриването на изгубени хора и спасяването на човешки животи, трябва да развиваме независимо тези умения в специално създадени за целта граждански организации“, обобщава Аксел, докато ми подава ръка. Когато го поканих на среща предния ден, той прие съвсем делово. Мислех, че живее в София, а той е станал в ранни зори и е карал два часа от Троян до тук – подранявайки с повече от половин час, защото „така е редно“. Сега си тръгва обратно – със същата стегната деловитост, с която ме посрещна сутринта.

ДРОНЪТ DJI Matrice 30T (с необходимата застраховка) струва 22 118 лв. Термалният бинокъл Pulsar Merger LRF XL50  струва 13 050 лв. Общата необходима сума е 35 168 лева. В случай, че успеем да издействаме някаква отстъпка, Аксел ще използва разликата за още от същото – набавяне на техника и литература, събиране и обучение на екип. Ако искате да дарите за каузата на Аксел, можете да го сторите на познатите ви сметки:

Фондация „Манол Пейков и приятели“
Търговска банка Д АД
IBAN: BG09DEMI92405000310141
или PayPal: manolpeykov@yahoo.com
Основание: Техника за Аксел и групата за спасяване

Предварително ви благодаря за подкрепата и споделянето!

Манол Пейков, във фейсбук

Начало

Tweet