Изложбата „Разказът“ се разглежда бавно

*14 различни авторски пражки разказа от керамика и порцелан

 * Емоционалният център на изложбата несъмнено са керамичните чинии на украинката Любов Плавска – пет разказа за Мариупол, Буча, Ирпин, Бровари и Киев

В галерията

Младите керамици от Прага с троянската галеристка

В НАВЕЧЕРИЕТО на троянския Петковден, на 13 октомври, в галерия „Серякова къща“ в Троян се откри впечатляваща изложба. „Разказът“ представя избрани творби на студенти от Ателието по керамика и порцелан на Висшето училище за приложно изкуство в Прага (Чехия) и е събитие в рамките на културната програма на чешкото председателство на Съвета на ЕС. Организатори са Чешкият център в София съвместно с Посолството на Република Чехия в София, Община Троян, галерия „Серякова къща“ и НУПИ „Проф. Венко Колев“ в Троян. Партньор на събитието е „Винпром Троян“ АД, част от чешката компания „Рудолф Йелинек“. Специални гости на откриването бяха чешкият посланик у нас Негово превъзходителство Лукаш Кауцки – доктор по философия, и Дагмар Остранска, директор на Чешкия център в София. Присъстваха и младите автори, студенти от класа на известния майстор на керамика и порцелан Милан Пекарж, заедно с него.

На микрофона е чешкият посланик Лукаш Кауцки

„РАЗКАЗЪТ“ е изложба, която се разглежда бавно. Студентите са имали проектна задача да си изберат артефакт от Музея на приложното изкуство в Бърно, да проучат неговата история и да го отразят в своя собствена работа. Неразделна част от показаните творби са текстове, всеки от които излага историята на направеното и концепцията на автора. Текстове на умни и свободни творци, които на места звучат като есеистика или дори като поезия.

ПРЕДМЕТИТЕ разказват. За трудната съдба на някогашните майстори занаятчии от общност, наричана хабани. За порцелан, затворен в семейни витрини, използван само при специални случаи или пазен като наследство за внуците, забравен, „докосван само от прашинки“. За керамичните облицовки – „обогатяващ феномен, който може да оживи и най-делничния град и да му придаде характер“.  За огъня и разказваните край него истории като начин на сближаване между хората и легендата за огньовете на пражкия хълм Петршин. За слона, който се превръща в талисман, когато човекът му припише случка, наратив или смисъл. За Детето в момент на някакъв конфликт със света. За „онзи невинен момент, когато по детски мечтаем за какво да копнеем“. 14 различни авторски разказа от керамика и порцелан.

ЕМОЦИОНАЛНИЯТ център на изложбата несъмнено са керамичните чинии на украинката Любов Плавска. Момичето е събрало пет разказа за изгубени домове на хора от районите на Мариупол, Буча, Ирпин, Бровари и Киев – имена, които ни се наложи да научим – и ги е изписало върху изработени по традиционна технология рисувани чинии. Така най-естествените човешки думи, които рядко се чуват публично у нас – особено в малкия град, дойдоха в Троян чрез чешката изложба.

БЕЗ ЕФЕКТИТЕ на ужаса или мелодрамата, изписаните чинии разказват, че ракетите „не падат само по къщите. Те удрят десетки малки, но важни неща: любими чаши, картички от приятели, играчки, останали като спомен от детството, фотьойлите, в които сме си почивали толкова удобно. Неща, които са се предавали в семействата през много поколения“. Разказват за човек, който се чувства странно да види книгите си насред руините: „Там, където има книга, цари приятна и спокойна атмосфера: нежното шумолене на страниците, меката светлина, топлината, защото хартията е топъл материал. Книгите и войната са несъвместими“. И за вярата му, че някой ден пак ще ги разлиства, защото „приятел писа, че една трета от книгите, които са били в къщата, са непокътнати и един ден ще бъдат възстановени на новите си рафтове“. Разказват за едно момиче: „От всички бижута, които имах, остана само кръстът. А бижутата, както знаете - всяко има своя собствена история, често те са подарени от любими хора. Най-много ме боли загубата на лаптопа, за който бях мечтала много години и на който още не съм изплатила кредита. И теменужките, разбира се“. И за едно семейство: „Когато сте си намерили „гнезденцето“, засадили сте си там зеленчуци, растения, цветя и фиданки, доведете кокошки с шумен петел и кози, за да има винаги прясно мляко. Когато правехте любимото си нещо, инвестирайки време, пари и душа. (…) Нямате абсолютно никаква представа, че един ден „руският свят“ може внезапно да дойде“. Разказват за „приятели, които вдъхваха живот на тази къща… сега всички те са разпръснати по света. Не мога да се върна там, но все още мечтая за задния си двор, където всичко е зелено и цъфти“. Идеята на Любов от Украйна е, че „Традиционната форма на кръгла чиния представя всяка от случките като самодостатъчен личен свят, който моите разказвачи са създали за себе си през своя живот и са го загубили“. През чешки/украински/английски тези разкази стигнаха до нас, преведени на свенливия по темата български.

На откриването на „Разказът“, галерия „Серякова къща“, Троян, 13 октомври 2022 г.

ИЗЛОЖБАТА „Разказът“ потвърждава думите на ректора на Висшето училище за приложно изкуство в Прага, че то е „отворена, плуралистична институция“ и че се стреми да развива „социално отговорно изкуство“. Благодарение на културната програма на чешкото председателство „Разказът“ ни представя оня цивилизационен модел, при който отделният човек има значение. 

 

НА ОТКРИВАНЕТО на изложбата кметът Донка Михайлова и директорът на Чешкия център Дагмар Остранска съобщиха, че се е обсъждала идея за контакт между Троян и чешкия град Бехине, където има прочуто училище за приложни изкуства, основано през 19. век. При всички случаи троянските и чешките керамици имат още за разказване.

Нели Генкова-Маринова

Начало

 

Още по темата:

• Чешко-словашка дипломатическа визита в Троян

Tweet