„Зеленият сертификат“ и антителата – бележка на лаика

* „Една мисъл ме гложди яко, виждам, че ги гложди и далеч по-умни и знаещи хора от мене“

Генадий Маринов

Предизвикано

НЕ СМЯТАМ, че „зеленият сертификат“ (виж „От днес: „Зелен сертификат срещу короната“) е нещо лошо, напротив, добро е – път е към някакъв по-здрав ред в разхвърляната ни, противоречива и на моменти алогична битка с короната; а че короната я има и не е за подценяване, мисля е ясно. Не съм съгласен също, че цялата тази работа (с короната, ваксините и т. н.) е плод на някаква зла световна конспирация, която ни има зъб или заради нещо друго, интереси някакви, финансови примерно; прекалено несъвършен и неподредим е човешкият ни свят, за да създаде такъв строен глобален световен заговор (нали този заговор не е с извънземен произход?). Нито съм антиваксър, боже опази.

НО ЕДНА мисъл ме гложди яко, виждам, че ги гложди и далеч по-умни и знаещи хора от мене. И тя е: защо за „зелен сертификат“, т. е. за гаранция, че си преборил вируса и че не си заразоносител, се приемат три неща: преболедуване, ваксиниране и актуален отрицателен тест (PCR или антигенен). А не се приема нещо четвърто, което е крайната цел, смисълът на споменатите три и е най-сигурният щит срещу короната – наличие на достатъчно антитела; което се установява с кръвно изследване в медицинска лаборатория и е лесно, достъпно и поносимо като цена.

ЗАЩО не се приема? И защо никой от отговорните фактори дума не обелва по въпроса? И като за финал да (им) напомним – всичките тези ваксини, тестове и т. н. някой ги плаща, дали държавата, дали ние, всъщност винаги сме ние.

Генадий Маринов

Начало

Tweet