Дядо Блажо Свищовлията от Дебнево

* Две бригади строители е обучил през живота си и е един от първите строители на Димитровград * С моята професия изкарвах много пари по онова време, но не съм богат, обичам да правя хората щастливи, подарил съм два апартамента на млади семейства
Личности
Стефан Генков-Лимона
Поредната шарена, сладкодумна и поучителна история от родното Дебнево на нашия спортен коментатор Стефан Генков-Лимона. Този път е за бай Блажо Свищовлията – почти столетник, строител, дарител и добротворец.
НАВЯРНО съм липсвал на много от моите почитатели през последните 30-40 дни, но след спечелената нова битка с коварния неприятел в моето тяло, аз пак съм тук и надявам се още дълго. През всичките тези тежки дни на експерименти на медицината върху опитното мишле „Лимона“, вяра и утеха са ми давали такива личности като тая, за която искам да разкажа сега.

Бай Блажо Свищовлията и до днес върти педалите
БАЙ БЛАЖО е роден в далечната 1925 г. в Свищов и е познат като Блажо Свищовлията. Отрасва в многолюдно семейство с шест деца. Жени се млад, на 20 години, за много хубава мома и има две дъщери. През целия си живот е бил строител, какъвто е бил и баща му, който го посъветвал да учи занаята при чужд майстор, за да не е привилегирован под бащината опека. Така и става, овладява строителната професия до такова съвършенство, че където и да работи, все е за пример. Две бригади строители е обучил през живота си и е един от първите строители на Димитровград.

И НЕ Е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ да вметна, че разказът му е пълен с цифри и подробности, показва памет като на тийнейджър (пробвах да ми повтори цифри след края на разговора – бяха същите, които ми цитира в началото). Помни обект 153 в Димитровград и високата кула от 105 метра, където се подвизава бригадата му. Няколко пъти повтаря: „Обичам да уча“. И добавя: „Сега на тази възраст пак се уча на това-онова, не съм като ей ония паразити, които се търкалят по цял ден по тротоара и чакат да им падне нещо от небето. Ето, обади ми се да прибера талаша от нарязаните дърва и дядо Блажо е тук. Отоплявам се с талашарка – евтино и удобно“. И наистина за половин час Блажо събра талаша, натовари го на ремаркенцето си и помете с метлата като с прахосмукачка. След два дни направи същото и с талаша на комшиите. Спирка няма коравият старец.

НО ДА ПРОДЪЛЖА с историята му. И понеже е ученолюбив и трудолюбив, придобива  диплома „Майстор на високи строежи“, с която изключително много се гордее. Продължава да строи в родния си град Свищов и се ядосва – ако той беше строил блоковете, които се сринали по време на голямото земетресение, нямало да е така. Премества се в Троян и участва в строежите на „Търговия на едро“. Вдига и собствен дом, който впоследствие подарява на двама братя от родния Свищов. С моята професия изкарвах много пари по онова време, но не съм богат, обичам да правя хората щастливи, подарил съм още два апартамента на млади семейства, едното от които се оказа румънско, паднаха ми на сърцето просто. Продължава да строи парни инсталации, бензиностанции…

Авери на велосипеди, с. Дебнево, м. септември 2020 г.
ПРЕДИ двадесетина години се заселва в Дебнево, купува си къща и пак се жени, но както казва, не случих на жена на старини, тя била с хоби да сменя мъжете, аз съм бил четвъртият й. Разведохме се, аз живея на първия етаж, тя на втория, в моята къща, такъв бил законът - като щеш? Ама не ми пука, работя си, здрав съм, готвя си и се каня да отпразнувам стотака. Викат ми: „Добродушко, наивник, че съм бил луд за даренията, които съм правил, е, такъв съм си какво лошо!?“. И ни разказва историята за Бай Петър Лудия (междувременно към разговора ни с бай Блажо се присъедини и един бивш софиянец и бивш шампион по триатлон, приятелят Кико, също с къща в Дебнево).

ЕТО И ИСТОРИЯТА за Петър Лудия. Бай Петър, както и бай Блажо, правел дарения и всички се чудели, сметнали, че е луд и почнали да му викат така. Един ден отива бай Петър на доктор да се провери наистина ли е луд. Преглежда го докторът и казва: „Здрав си, нищо ти няма“. „Не съм ли луд?“ „Как ще си луд – не си луд !“ „Добре де, докторе, падна ми се кола от лотарията, подарих я на приятел“ Докторът опулва очи. „После спечелих апартамент, пак от някаква лотария и зарадвах младо семейство“ На доктора ще му изхвръкнат очите от орбитите. „След време от тотото – милион ударих и какво мислиш, докторе, че са за мен ли?“ „Ааа, не, ти си луд!“, почнал да крещи докторът. „Ето това исках да чуя“, рекъл бай Петър и си тръгнал… Поуката остава за вас.

И ТАКА, бай Блажо – попитах го, – какво ще кажеш накрая, защото много хора ще прочетат историята ти? „Нека живеят с доброта, доверието да властва по света, между хората и в семейството!“, бе отговорът му.

6 септември 2020 г., с. Дебнево
Стефан Генков-Лимона

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |