* Бе важен за нас, мисля – и за Троян. И ще липсва, много.
Почивай в мир, приятелю!
In memoriam
 |
| Кольо Петков, 1934-2019 |
СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ научихме лошата вест – преди десетина дни в София, след дълго боледуване, е починал Кольо Петков, няколко месеца преди да навърши 85.
КОЛЬО е троянец, корените му са от с. Терзийско, но се бе запилял по големия свят – дълги години е в културния отдел на българското посолство в любимата му Прага, също в София, включително в Съюза на писателите и т. н. И се появи тук някак неочаквано в самото начало на новия век/хилядолетие. И някак по-различен, по-друг, нетроянец – изискан, с езици, космополитен, но едновременно безкрайно сърдечен, обикновен, нашенец, открит (открито, по нашенски, говореше за десните си политически пристрастия и за омразния му комунизъм).
ТОГАВА се запознахме, предложи свой текст за прохождащия ни вестник. Което бе чудесен подарък за нас – и този конкретен текст, и последвалите не много, но от класа. Това едно на ръка, а другото – Кольо имаше интересни приятели, стойностни, сред тях истински знаменитости, някои доведе и в Троян. Например унгарския професор и писател Петер Юхас, с когото направихме едно много важно (за нас) интервю. Или Петко Бочаров, големия български журналист, и още не един и двама…
КОЛЬО ПЕТКОВ бе важен за нас, мисля – и за Троян. И ще липсва, много. Почивай в мир, приятелю!
Генадий Маринов, гл. ред. на Т21
P. S. Кольо бе влюбен в Чехия и Прага, където бе живял дълги години, познаваше отлично чешката действителност, чешката култура и литература, имаше много приятели (и приятелки) там. По повод на 75-годишнината му през 2009 г. публикувахме един негов „чешки“ разказ от новата му книга, свързан с големия троянец акад. Ангел Балевски. Публикуваме го отново, защото, струва ни се, е добър начин да се сбогуваме с автора.
Академикът и неговата студентска любов
акад. Ангел Балевски НЯКЪДЕ около 1976 г. в Прага гостуваше известният български учен с нашенски корен академик Ангел Балевски. Освен с постиженията си в родната и световната наука, той беше популярен и с тънкото си чувство за хумор. Говореше се, че се ползва и с благоволението на управляващата комунистическа върхушка.ДВИЖЕХМЕ се по една от централните пражки улици. Както и очаквах, разговорът беше непринуден. Научните интереси на моя събеседник обаче бяха далеч от моето филологическо образование, така че диалогът имаше по-скоро битов характер. Все пак имахме една обща тема – Чехия и чехите. Балевски беше завършил висшето си образование в Бърно и не по-малко от мене беше обикнал тая страна. По едно време ми хрумна мисълта, че ще мога да разширя общите теми за разговор, ако се похваля с троянския си произход. Давах си сметка, че тоя вид близост е доста абстрактна – родът на Балевци беше един от най-известните в Троян, а моите предци бяха неизвестни грънчари от близкото село Терзийско. Но опитът излезе повече от сполучлив – академикът стана още по-разговорлив и благоразположен. И ето какво ми разказа.ПРЕДИ МНОГО години следвал инженерство в Бърненската политехника. И както си му е редът – залюбил млада и красива чехкиня (не закъснях да му издам и моите сърдечни увлечения към женската част на тоя синеок и русокос народ!).– Голяма любов, голямо нещо! – уверяваше ме академикът.ГОЛЯМА била любовта, но не било писано и орисано младият българин да свие гнездо със своята изгора Иржинка – така се казвала чаровната чехкиня. Завърнал се Балевски като млад инженер в България и след време се оженил за българка – защото знайно е, че очи, дето се не виждат, се забравят. С времето споменът за голямата студентска любов излинял.СЛУЧИЛО се така обаче, че след много години, вече като известен учен, Балевски посетил за няколко дни града на щастливата си младежка любов – Бърно. И оживели спомените за хубавата Иржинка! И без много да му мисли, академикът решил след толкова години да потърси изгората. Не било трудно да намери дома, в който някога бил чест гост.– Открих сградата, в която някога живееше Иржинка, че и нещо повече – върху табелките с имената на обитателите личеше и нейното име. С трепереща ръка натиснах звънеца и след малко вратата се отвори. А там стоеше… моята Иржинка! – разказваше съвсем сериозно и не без вълнение моят събеседник.– Иржинко, любов моя! Та ти си все така млада и хубава! – успял да изрече беловласият академик.Младата жена била изненадана от посещението, но бързо се досетила какво се случва и с благ глас отвърнала на направения комплимент:– Извинете, уважаеми господине, но баба ми отдавна не е между живите!Смутил се академикът, извинил се и натъжен си тръгнал.СЛУШАХ разказа на моя сладкодумен събеседник и по разбираеми причини му съчувствах – за голямата студентска любов и за смешно-тъжния финал. Признавам си, че и тогава, и сега не съм съвсем сигурен дали академик Ангел Балевски ми беше разказал истинска случка, или това беше поредната му остроумна шега. Склонен съм да вярвам, че съм чул преживяна история. Но това едва ли е най-важното!Кольо Петков, Троян, 2009 г.
Още по темата:
По-нова публикация
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)