Представяне на „говорещите къщи“ и в Троян

* Общо 660 са къщите в 25 български града, за които разказват двата тома; 12 са троянските, сред тях и Кръглата къща, където е редакцията на Т21 * Авторката Мариана Мелнишка „отваря“ вратите им и ги кара да „говорят“ – за легендите, събитията и хората, които са ги оживили“, снимките са на Александър Н. Геров

Предстоящо

Авторката на текстовете Мариана Екимова-Мелнишка

Фотографът, заснел "говорещите къщи" – Александър Н. Геров

НА 7 МАЙ в зала „Форум“ на троянското читалище „Наука – 1870 г.“, начало 17:30 ч., ще бъдат представени книгите „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ на Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров. Двутомникът е издание на Нов български университет (НБУ), авторите са преподаватели там, и представя 660 „говорещи къщи“ (300 в първия том и 360 във втория) – архитектурни забележителности със своя естетическа, културна и историческа стойност в общо 25 града на страната, строени в периода от Освобождението до Втората световна война. Сред градовете с „говорещите къщи“, за наша гордост и радост, солидно присъства и Троян. Наред с къщите са представени и техните собственици/строители, хора с вкус, познания и възможности, доближили ни в едни други времена до (западно)европейските градски образци.

„НАРИЧАМЕ ги „говорещи” къщи, защото  разказват истории от мозайката на модернизиралата се по всички европейски стандарти само за шест десетилетия новоосвободена страна. Оживяват драмите на писатели, художници, политици, банкери, фабриканти, актьори, кметове, архитекти, лекари, учители – огромен национален потенциал, до голяма степен загубен в следвоенните събития. И както Иван Хаджийски е събирал материали и наблюдения за своите трудове в дъжд и кал, без никого да познава и никой него да познава, но винаги успявал да преодолее първоначалната недоверчивост и да намери това, което го интересува, така и авторите на двутомника – макар с кола вместо велосипед и с фотоапарат вместо тефтер – са стигнали до душите на къщите, стаили спомените за хората“, коментира Тотка Станчева от читалищната библиотека в Троян, ангажирана с представянето на книгите.

Двата тома – "Къщите говорят" и "Къщите още говорят", са издание на Нов български университет

„ПРЕДСТАВЕНИТЕ житейски истории на десетки известни българи с техните професионални пътища и драми обогатяват първоначалното намерение на Мариана Екимова-Мелнишка да разкрие единствено съдбата на старите къщи. Личните посещения на градовете, обикалянето на домове паметници, срещите с наследници или съвременници, познавали техните собственици, проучването на библиотеки и музеи – всичко това надгражда идеята на авторката само да покаже уникалните къщи като архитектурни образци или като знакови за българската история сгради. Тя „отваря“ вратите им и ги кара да „говорят“ – за легендите, събитията и хората, които са ги оживили. Така се възкресяват не само славни и страшни времена или забележителни постижения в културата, но и имената на интелектуалци, творци, герои и политици, свързани с националното ни наследство и с европейската история. Авторските снимки на Александър Н. Геров допълват по великолепен начин описанията на стотици къщи, разкриват красотата им и ги подреждат в паметта на градовете като картини на спомените“, пише в следговора си към първата книга доц. д-р Соня Алексиева.

„ОТ ВИДИН до Лом, после до Плевен и Ловеч, покрай Дряново и Троян се стига отново до Русе, присъстващ пространно и в първия том, а оттам в Шумен и, естествено, във Варна, защото и тя има какво повече да разкаже. А на юг по Черноморското крайбрежие се спира в Несебър и Созопол, между които пак обикалят улиците на Бургас. И на път за Пловдив с уважение към Стара Загора, но и с отбивка до Чепеларе и Хисаря, защото има какво да покажат преди Филибето. Пътят обратно към София минава през Самоков, пълен с изненади. Столичният град си остава неизчерпаем и му е отреден отново „лъвския пай“, четем пък краткото пояснение към втория том.

АВТОРИТЕ. Мариана Евтимова-Мелнишка, чиито са текстовете, е преподавател по английски език, преводач от английски и немски, журналист. Нейни са преводите на взривоопасната пиеса „Портокал с часовников механизъм“ и на култовата поредица за Хари Потър. Работила е в БТА, сп. „Лик“, НБУ. Доц. д-р Александър Найденов Геров е математик, преподавател в няколко университета, потомък на Найден Геров и на създателя на пожарната команда в България, украинския белоимигрант Юрий Захарчук. Запален фотограф. Негови са всички снимки в двете книги за „говорещите къщи“.

Една от "говорещите" троянски къщи, представени в изданието – Кръглата къща на ул. "Любен Каравелов" 64, където от десетина години се помещава редакцията на Т21

ТРОЯН. Градът ни, както казахме, присъства доста осезателно в двутомника. Троянската статия е озаглавена „Кои сме ние и откъде идваме. Къщите в Троян знаят отговора“ и е с обем 18 страници. Представени са 12 къщи: къщата на известния фабрикант производител на дамски обувки Никола Цонковски (до Поделението); Серяковата къща (сграда по виенски образец, строена в началото на 20. век на мястото, където е бил родният дом на Ботевия четник Георги Сереков, а днес се помещава троянската галерия); къщата Раеви (сега на Кунови); къщата на зъболекаря Кирил Тотев на Главната улица; две къщи на ул. „Любен Каравелов“, троянската Унтер ден Линден – на д-р Мондешки и Кръглата къща на №64 (където днес е редакцията на нашия Т21); къщата да именития общественик, писател и предприемач адв. Димитър Гимиджийски; Таслашката къща; къщата на Иван Минков Иванов на ул. „Васил Левски“ 385; прочутата Вила „Ванна“; сградата на първото троянско училище, наследник на възрожденското Жълто училище (сега ОУ „Иван Хаджийски“); централната и помощната сграда на Музея на занаятите.

Т21

 Начало

Tweet