Благодаря ти, Тодоре!

* Да си жив и здрав и ти, и близките ти хора! И доброто да ти се връща стократно! Още веднъж – благодаря!

Читателите ни пишат

КАЗВАМ се Тодора Данчева, на 87, пенсионерка, бивша учителка. И искам да благодаря чрез вестника на един наш съгражданин – честен и със сърце, от тези хора, които правят живота някак по-светъл и по-добър.

СЛУЧКАТА е следната. От доста време живея в с. Румянцево със съпруга си, идвам си в Троян рядко, основно за да си взема пенсията. Така бе и сега – ходих до банката, изтеглих пенсията и с 300 лв. в портмонето си викнах такси до вкъщи, троянският ми дом е в центъра, на уличката, където е редакцията на „Троян 21“. Обикновено си вземам такси от една и съща фирма, този път също, а шофьорът се казваше Тодор Петковски. Прибрах се. Но след известно време на вратата се звъни, отварям и гледам таксиметраджията Тодор. Той държи в ръка моето портмоне с 300-тата лева, с документи и други неща, и ме пита: „Ваше ли е?“. Онемях, и от уплаха, и от почуда – оказа се, че портмонето ми с пенсията и документите изпаднало от чантата под седалката в колата, шофьорът по-късно го видял, сетил се на кого е и тръгнал да ме търси, звънял на първия етаж в блока, там му казали, че аз съм на втория и така ме намери.

БЛАГОДАРЯ ти, Тодоре! Да си жив и здрав и ти, и близките ти хора! И доброто да ти се връща стократно! Още веднъж – благодаря!

април 2018 г., Троян

Тодора Данчева

Начало

Tweet