И в Троян – нашумялата „Втора кожа“ на Катерина Стойкова

* „Книга за вината от неспособността да се прости, за омразата към простилия и забравилия. Започва рязко, забива нокът и
 не го изважда до края“

Предстоящо

Катерина Стойкова

Катерина Стойкова (родена е в Бургас, но от дълги години живее в САЩ) не за пръв път гостува в Троян, има и много приятели тук. Представянето в галерия „Серяковата къща“ на нейната поетична „Втора кожа“ (издателство ICU, София, 2018 г.) – превърнала се в литературно, и не само, събитие – е на 26 април, четвъртък, от 18:30 ч. Заповядайте! На един откровен разговор за домашното насилие, травматичното детство и лечебната сила на поезията, в който наред с авторката ще участват и две троянки – психоложката Камелия Мошекова и учителката по литература Нели Генкова.

„ВТОРА КОЖА“ дълбае с финото длето на думите навътре, навътре, докато стигне до туптящото сърце на злото, докато оглозга скелета на насилника – някой, когото познаваме; някой, който ни се усмихва в асансьора. Изрядният съсед, непосилният баща или съпруг. В тази тъничка книжка стиховете и кратките спомени в проза прогонват уродливите сенки на миналото, подават ръка, защото справянето с чувството за вина е възможно. Време е! Книга за дългия път от мълчанието до прошката. Книга, която утешава и приласкава, въпреки причинената задушаваща болка.

„НЕ МОЖЕ да съм била на повече от четири години. Свила съм се в дъното на кошарката. Гледам как баща ми мята през терасата на седмия етаж всичко, което притежаваме. Столове, маси, секции, книги, черно-белия телевизор. Не издавам звук, но майка ми вика: „Недей, Янко, недей“. Съсед звъни на вратата. Баща ми отваря, въоръжен с огромна отвертка. „Да се махаш оттук, че сега ще те намушкам.“ Съседът изчезва. По-нататък не помня. Години след това жителите на комплекс „Изгрев“ говореха за онзи лудия, дето изхвърлил цялата покъщнина през терасата. Ние се преместихме в друго жилище. „Славейков“, блок 55. На осмия етаж.“ (из „Втора кожа“)

КАТЕРИНА СТОЙКОВА е автор на няколко поетични книги, включително „Птичка на перваза“, „Как наказва Бог“ (представена и в Троян, 2014 г.), „Бодливото прасе на ума“, „Въздухът около пеперудата“. Тя разделя времето си между брега на Черно море в България и хълмовете на Кентъки в САЩ. Пише, живее и мисли на два езика. И още: дипломиран инженер, компютърен специалист с практически опит, висшист с три магистратури, вегетарианка, ученичка на една от старейшините на индианското племе Хопи.

Отзиви за „Втора кожа“

     „Втора кожа“ е книга за миналото, което не спира да е настояще и да боли, обаче е единственото на разположение; книга за семейството като собствена стая и стая за изтезания; книга за негодуванието като бодлива втора кожа, навлечена под първата. Стихотворенията в тази сбирка са тихи, деликатно формулирани заклинания с мощта на неистов крясък.

Нева Мичева

     Невъзможно е да свалиш от себе си усещането за допира на „Втора кожа“. Това е болка, от която не се чистиш. Белег в мозъка.
Опитваш се да я потушиш. Но тя пулсира някъде дълбоко в теб завинаги. И така трябва. За да победиш ръката, която посяга отвъд прошката.

Темз Арабаджиева

     Втора кожа, която надяваш, за да прикриеш онова, което се случва вкъщи; втора кожа, която не те побира. Книга за вината от неспособността да се прости, за омразата към простилия и забравилия. Започва рязко, забива нокът и не го изважда до края. Не просто разчопля рани – на обществото, което позволява, толерира семейно насилие; всяка дума реже със своята прямота и неподправеност. Книга за децата, свити в ъглите на собственото си безсилие, които и трийсет години по-късно продължават да чуват писъците от другата стая. Тежка, истинска, изключително важна книга.

Наталия Делева

Начало

Още по темата:

• "Как наказва Бог" в Троян, галерия "Серяковата къща"

Tweet