Петко Пенков: Винаги съм се стремял към диалог и разбирателство (2)

 * „Досега не съм се чувствал зависим от никого, аз съм си шефът“
 * „Всичко е възможно. Но все още няма политическо решение по този въпрос (кметската кандидатура за изборите догодина)“

Интервю

Петко Пенков

Петко Пенков – наближаващ 40-те, женен, с две деца, син Иван (4. клас) и каката, 8-класничката Преслава. Троянец, но целят му род е от Априлци. Завършил е троянското СУ „Васил Левски“, а след това Университета по хранителни технологии (УХТ) в Пловдив, магистър със специалност технология и качество на храните. Съпругата му Мария е завършила същата специалност, а в момента и двамата карат втора магистратура по икономика в УНСС. Семейството се занимава с бизнес – собственик е на три магазина за хранителни стоки в Троян и има участие в „Родопа Троян“, където Мария е и управител на предприятието.

В политиката влиза случайно – при основаването на ГЕРБ в Троян е поканен да се включи от Сашо Данков. „Тогава дори не знаех какво е ГЕРБ, но симпатизирах на Бойко Борисов. В началото не бях в свои води, аз обаче съм такъв – като се захвана с нещо, го върша сериозно“, сподели г-н Пенков. Поводът за разговора ни е скорошният му избор за председател на Общинския съвет, познаваме се и си говорим на ти. 

(продължение)

– Много груба беше предизборната кампания за местните избори през 2015 г. Аз лично не помня по-агресивна кампания в Троян от началото на демократичните промени и ако трябва да сме честни, агресията дойде от ГЕРБ. Смяташ ли, че отношенията са „омекнали“ и предстоящата кампания (2019 г.) ще е по-толерантна?

– Надявам се това нещо да не се повтори, аз лично не го одобрявам. Тогава беше направено от недобросъвестни хора, които не трябваше да го правят. Аз винаги съм се стремял към диалог и разбирателство. Не е нормално чрез медиите да се оплюват опонентите.

– Правиш впечатление на диалогичен, толерантен, консенсусен човек. Такъв ли си като работодател и като политик, а сега вече и като председател на местния парламент?

– Такъв съм до едно ниво, всеки си има праг на търпимост, аз също. Премине ли се този праг, ставам по-различен. По принцип не си позволявам да се карам, но има моменти, когато трябва да се тропне по масата. За жалост българинът като че ли е свикнал да бъде натискан с чатала по врата, иначе нещата не се получават. Имаме и друга негативна особеност – да гледаме в канчето на другия, а не в своето. Това е голям проблем, голяма спънка да вървим по-бързо напред.

– То си е човешко – да те дразни чуждият успех, но да мразиш, да хейтърстваш, да се опитваш да провалиш другия, това не е нормално. И май в Троян този негативизъм е една идея по-силен, не мислиш ли?

– Според мен така е във всяко малко селище, където всички се познават. Когато си в голям град е друго – там има много успели, много неуспели, хората не се познават и завистта е някак по-безадресна. Еснафлъкът тук също е много силен и допълнително налива масло в огъня.

– Дали пък не гледаме по-черногледо? Може би нещата нито в Троян, нито в България са толкова зле, колкото ги виждаме понякога?

– Споделям абсолютно същото мнение. Ще дам пример. При мен, във фирмата ми, в момента има няколко момчета, които си дойдоха от гурбет и са доволни тук, говоря във финансов план. А иначе да си си у дома, сред приятелите, това е несравнимо предимство, най-хубавото нещо.

– Вярваш ли, че ако човек има хъс, подготовка, вяра и добър партньор до себе си, може да направи бизнес тук, в днешен Троян и днешна България, от него ли си зависи?

– Да, вярвам в това. Но трябва и много работа, находчивост, кураж да се рискува. Е, хубаво би било човек да има и късмет. И не бива да търсим оправдания единствено извън нас.

– Нека поговорим за Троян. Как оценяваш града ни от камбанарията и на председател на Общинския съвет, и като бизнесмен – икономически, политически, социално, демографски?

– Троян безспорно е най-добре икономически в цялата Ловешка област. Това не е само мое мнение, фактите го доказват. Което означава, че Троян върви добре. Тук хората са много инициативни и това е важен фактор за успеха – няма къща почти, където нещо да не се прави. Тук има изключително много малки фирми, които функционират и вкарват една доста добра принадена стойност в града. Демографски – както навсякъде в страната и тук има сериозен демографски проблем, да не кажа срив; но, макар да не съм гледал официалната статистика, ми се струва, че в последните две-три години има стопиране на този срив. Много майки с детски колички гледам в Троян, което е оптимистично. Има и доста млади хора, които остават тук и виждат бъдещето си в Троян. Проблем обаче е липсата на трудови навици у много от тях, искат някак си да успеят, но без много работа. Надявам се сега, с навлизащото и при нас дуално обучение, нещата в тази посока да се изменят и подобрят.
 

Петко Пенков (в средата) ръководи комисията по избора на нов председател
на Общинския съвет, 9 юли 2013 г., вляво инж. Марин Радевски

– Знае се, че си твърде близко до силния човек в ГЕРБ - Троян инж. Марин Радевски. И има подозрения, че като председател на Общинския съвет ще си прекалено зависим от него и ще прокарваш неговата воля, или да го кажем по-рязко – че ще си „кукла на конци“?

– Със сигурност много хора мислят така. Марин е силен човек и е логично до него да ме виждат в такава роля. С него сме приятели, така го усещам аз, надявам се и той. И ще призная нещо, макар че едва ли ще ми повярвате – той много рядко си е позволявал да си налага мнението. Нищо не е премълчавал, казвал си е своето, но не и да го налага на всяка цена. Няма как човек, който е работодател на 1500 души, да няма твърдо мнение и да не го отстоява. Но вземете разпечатки от гласуванията в Общинския съвет и вижте колко пъти аз съм бил на различно мнение и съм гласувал различно. Други колеги от нашата група – също.

– Това не ми звучи убедително, вероятно има режисирани предварително „различия“.

– За разлика от колегите от другата голяма партия, при които има строга партийна дисциплина, при нас е различно, всеки има право на мнение, доказват го гласуванията в Общинския съвет. С Марин Радевски сме и съдружници, но досега аз не съм се чувствал зависим от никого. Затова след като завърших висшето си образование бях категоричен, че ще работя за себе си и никога не съм имал началник, аз съм си шефът.

– Според някои неочакваната ти номинация и избирането за председател на Общинския съвет е подготовка на почвата, крачка към кандидатурата ти за кмет от ГЕРБ на местните избори догодина. Има ли нещо вярно?

– Всичко е възможно. Но все още няма политическо решение по този въпрос.

– Но си готов и на подобна битка?

– Не съм го обмислял сериозно, но всичко е възможно. Когато има официално становище, ще го обявим, не е коректно да говоря предварително.

– Какви са основните задачи, които си поставяш като председател на местния парламент?

– Ще ги очертая най-общо. Спортът – подобряване на базата и правилата за общинска подкрепа на клубовете; Троян е много спортен град, но сме в дълг към спортистите си, и то голям дълг. Чистотата – снегопочистването, замърсяването на въздуха, отпадъците, проблемите са много. Инфраструктурните проекти – свързаните със 150-годишнината на Троян (кръговото кръстовище при АИР-а, новият Малък пазар), реконструкцията на входа/входовете на Троян и др.

– С кмета Донка Михайлова сте представители на враждуващи политически сили. Възможно ли е разбирателство и единение в името на Троян? Или отношенията от типа „управляващи - опозиция“ са неизбежни и дори полезни?

– Ако кажа, че се разбираме – ще се заподозрат някакви партийни съглашения. Ако кажа, че не се разбираме – обвиненията ще са за партийни вражди и боричкания. С г-жа Михайлова се разбираме и политически, и в човешки план. Сега, в новото ми качество на председател на Общинския съвет, ще имаме много повече обща работа и вярвам, че тези отношения ще се запазят.

– Ще ти задам един „некоректен“ въпрос. Смяташ ли, че Донка Михайлова е успешен кмет?

– Хм. Ако кажа, че е успял, значи не трябва да се кандидатирам за кмет.

– Защо да означава това?! Означава, че искаш да бъдеш по-успешен.

– Мисля, че тя е добър кмет.

– Да завършим с една фантазия. Какво е мечтанието ти за Троян?

– Европейски град – с качествена инфраструктура, услуги на високо ниво (това включва широко навлизане на електронните услуги), европейско качество на живота като цяло. И нещо много важно, на което аз лично много държа – запазване на традициите, на нашите троянски и български опори, без които нямаме бъдеще.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Свалиха председателя Тодоров
• В четвъртък избират новия общински председател 
• Да ни е честит новият председател на Общинския съвет
• Петко Пенков: В крайна сметка се опира до политиката (1)

Tweet