Д-р Георги Стоев-Шварц – 110 години от рождението

* „Лекарството и зъболекарството не беше за Стоев средство за печелене на пари. Него най-малко го съблазняваше охолният живот, какъвто можеше лесно да си създаде. Широка душа беше нашият Гечо. Искаше да обърне целия свят“
Троянски личности
Бюстът на д-р Георги Стоев-Шварц в двора на болницата
Троянската общинска болница носи неговото име
Поредният епизод от новата ни рубрика „Троянски личности“ е посветен на д-р Георги Стоев-Шварц – един много ярък, деен и достоен наш съгражданин, за жалост (почти) забравен днес. Нищо че троянската общинска болница носи неговото име. И че нетолкова отдавна (2006 г.) приятелите ни от побратимения с Троян Виньо на Сена (френското градче, сателит на столицата Париж) и най-вече хората от тамошния Комитет за побратимяване, ръководен тогава от Жак Симон, със свои сили и средства организираха преместването на гроба на д-р Георги Стоев-Шварц заради реконструкцията на 70-ти район на парижкото гробище „Тие“, където почиват костите на земляка ни (и тук ще направим една нелицеприятна вметка, която не можем да премълчим – тогава нашият Общински съвет отказва да гласува нужната сума за преместването на гроба на троянеца, става дума за 400 евро; както се казва, коментарът е излишен – бел. ред.).

Идеята за рубриката „Троянски личности“ е на директорката на Музея на занаятите Елеонора Авджиева и ще представяме основно музейни проучвания за наши земляци – известни, забравени, но при всички случаи оставили следа. Да не пропуснем – рубриката е посветена на 150-годишнината от обявяването на Троян за град, която отбелязваме през 2018-та. Т21

***

Паметникът в двора на болницата
Д-Р ГЕОРГИ ДОБРЕВ СТОЕВ-ШВАРЦ (Гечо) е роден на 10 февруари 1908 г. в Троян. Детството му е трудно. Помага на семейството си като събира билки, прави тухли, продава по улиците на Троян „Работнически вестник”. Като ученик в София отново учи и работи и завършва с отличие средното си образование. Любовта му към науката го отвежда в Букурещ и Прага, после във Виена и Грац, където завършва медицина с два доктората – зъболекар и лекар. След завръщането си в София открива собствен лекарски кабинет, но събитията в Испания през 1936 г. го карат да се включи в Гражданската война в Испания.


Испанската Гражданска война е сблъсък между Втората испанска република (републиканците и Народния фронт) и военната опозиция (националистите) начело с Франсиско Франко. Конфликтът трае от 17 юли 1936 г. до 1 април 1939 г. и завършва с победа на националистите бунтовници, свалянето на републиканското правителство (ликвидация на Испанската република) и изгнанието на хиляди испански републиканци, много от които бягат в бежанските лагери в Южна Франция.

В Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) участват и военни отряди от чуждестранни доброволци, т. нар. интернационални бригади, които се сражават на страната на Испанската република срещу националистите, водени от Франко и подкрепяни от немски и италиански въоръжени сили. В интернационалните бригади се включват около 25 000 души от 54 страни. Мнозинството интербригадисти са привърженици на левицата, включително анархисти, но има и представители с други политически убеждения. Сред известните интербригадисти са както дейци на световната левица като Палмиро Толиати, Мате Залка и др., така и интелектуалци и творци от мащаба на Ърнест Хемингуей и Джордж Оруел. Организирани са и два български интернационални батальона – „Георги Димитров“ и „Васил Коларов“, наброяващи общо над 400 души. От тях в боевете повече от 100 загиват и около 200 са ранени.

Парижкото гробище "Тие", 70-ти парцел, където е гробът на троянеца
Гробът на д-р Георги Стоев-Шварц, Париж
ПО ВРЕМЕ на участието си във войната д-р Стоев два пъти минава Пиринеите със ски, за да привлече лекари доброволци от Гърция, Югославия, Румъния и България. В Испания се занимава и с транспортирането на ранени от фронта към болниците. Сам носи на гръб ранени, разпространява знания за санитарна защита. След края на Гражданската война в Испания заминава за Париж, където асистира на френски професор. Заедно с това преглежда пациенти и като частен лекар, за да събира средства за свои другари, намиращи се във френски лагери. Помага еврейски семейства да се защитят от преследвания. При извършване на аутопсия се наранява и заразява смъртоносно, настанен е в Парижката болница „Некер”, където умира на 13 юни 1940 г.

След преместването на гроба от френските ни приятели
В РОДНИЯ Троян вестта за смъртта на д-р Георги Стоев-Шварц е посрещната с голяма покруса, а вестник „Подем” помества материали от известни троянци. Ще ги предадем буквално, защото с живия си и искрен език те наистина ни представят значимостта на личността му. Така искаме и да го реабилитираме от партийната натовареност, с която е обременен през социализма – това, че е споделял леви идеи, не го прави непременно партиен функционер и той не е бил такъв. Значима е неговата професионална  и гражданска дейност и точно затова си спомняме за него, с почит и респект.

Музей на занаятите, Троян
Снимките от Париж ни предостави Веселина Попова, основател и дългогодишен председател на троянския Комитет за побратимяване 

Троянският Раковски почина

Едно немирно чедо на нашия горд Балкан загина. Един буен живот угасна. Една разпалена глава клюмна. Пристъпите на заразната болест сломиха херкулесовското тяло на нашия Гечо. Д-р Георги Стоев, лекар и зъболекар, 32-годишен, от Троян почина. С право той може да бъде наречен троянския Раковски, защото и той като Раковски имаше живот одисея, защото и той беше кипяща натура, защото и той беше следовник на една идея, която го отвлече далеч от своята родина.

Докато се учи в Троян, Георги Стоев продаваше вестници, седми и осми клас той следва в Трета мъжка гимназия в София. Живееше в пансиона при гимназията, срещу труд: ходеше да пазарява продукти на гостилницата при гимназията. Не знаеше почивка. Беше неизтощим. Няколко лета, още докато беше ученик и студент, той правеше тухли и то със същата радост, с каквато четеше „Война и мир” от Толстоя. За да си събере пари за следването в Букурещ, той проскита цялата Средна Стара планина да събира билки. И на есента замина да следва с една каруца билки.

Неговото следване захвана в Букурещ, продължи в Прага, Виена и Грац, за да завърши в София. За живота му през тоя период се разправят дела, които звучат като легенди. Лекарството и зъболекарството не беше за Стоев средство за печелене на пари. Него най-малко го съблазняваше охолният живот, какъвто можеше лесно да си създаде. Широка душа беше нашият Гечо. Искаше да обърне целия свят. И вярваше, че може да изтрие сълзите на всички страдащи. Заряза кабинета си, напусна работата си и замина доброволец в испанската гражданска война.

След разгрома на правителствената армия Стоев забягна за Франция. Там той е бил на работа, като лекар в една Парижка болница. При едно заразяване той бива настанен вече като болен в друга болница (Некер), гдето и умира на 13 юний т. г. (1940 г.). Едно писмо на Парижката ни легация извести на близките за неговата смърт. Трябва да скърбим, че един ръбат троянец, един корав българин, един рядък човек умря тъй рано. Със знанията и опита, който той набра за едно тъй късо време, със своята неизчерпаема енергия и извънредно силна воля той можеше да бъде много полезен за своя народ и своята страна. И то не само като лекар и зъболекар, но и като общественик.

Найден Чакъров

***

Д-р Георги Стоев (Гечо) умре!

Когато ми съобщиха това, не повярвах. Когато аз го съобщавах на приятели и другари – те не ми повярваха. Нима е възможно? На другия ден злокобните известници – некролозите, го потвърдиха. Всички познавахме Геча, но ние, неговите връстници, имахме щастието да се учим, работим, да се борим заедно с него.

Ние го знаем от вестникопродавач до доктор; от гражданин на Троян до такъв на София; от гражданин на Испанската република до гражданин на света, какъвто той умря. Дело и дума у него бе все едно. Гечо бе силен човек. Човек от един метал. Никакъв сантиментализъм, нито следа от мекушавост и половинчатост. Тоя интелигент не познаваше интелигентската мекотелост.

Една, но пламенна страст пламваше в неговите гърди – борба. Борба, която да тласка колелото на историята напред. Борба, която да премахне една система, която му тегнеше, която ни тегне. В нея той никога не бе сам. В нея той падна. Неговият живот е изпълнен само с мисъл, труд и борба. Кой ще го замести? Ето парливият въпрос, който пада върху душата ни. И неволно нашият поглед се обръща към народа.

Иван Керешки

***

Един немирен живот угасна

На 13 юний в Париж склопи очи завинаги другарят и гражданинът д-р Георги Стоев. Злокобната вест за неговия неочакван край смрази сърцата на всички, които го познаваха…

Георги отрано позна жестоката истина за живота. Закален в борби и страдания, закърмен с великите идеи за свобода и братство, овладян от порива да служи на народа, той отрано пое трънливият, но величав път на борбата за повече красота, повече правда и повече щастие в живота на всички отрудени и онеправдани.Георги жадуваше за по-висш, по-справедлив обществен ред. За него той живя, за него той умря.

Озарен от искрата на Прометея, запален от жаждата за знания, вдъхновен от амбицията да бъде повече полезен на народа, той напусна пределите на България, за да следва медицина в Букурещ, Прага. Виена, Грац, Бърно. Там той спечели сърцата на всички и остави име на пламенен борец и организатор на студентското движение. За дълго ще споменуват името на Георги и чехи, и поляци, и руси, и всички, които имаха допир с него. Навсякъде неговото име будеше симпатии, а неговото дело – адмирации! Животът на Георги бе саможертва и подвиг. Поклон пред светлата му памет.

Христо Урчев

Още в рубриката:

1 Коментара:

Анонимен каза...

Поздравления за тази статия!
Всеки град си има своите герои, с които се гордее или на фона на тяхната значимост, космополитност и липса на "интелигентска мекотелост" се срамува от днешното съвремие. Най-често и двете.
Д-р Стоев, както и много други българи са били част от общата европейска антифашистка съпротива, доминирана от Франция, Англия и САЩ и които не са се изправили срещу испанските "националисти", а срещу испанските фашисти и фашисткия режим на Франко в последствие.
Добре е, че Т21 припомня как ОбС Троян отказва да даде една дребна сума за преместване гроба на тази голяма личност от Троян. Все пак мишките и мекотелите си имат своето светоусещане и своята миша ценностна система. Към този срамен акт ще припомня, че отново ОбС Троян и кмета Михайлова дадоха над 10 000 лева /някой да повери точната сума/ за унищожаването на антифашисткия паметник-костница в центъра на Троян, на който паметник стоеше и името на д-р Стоев-Шварц. Всичко това - в нарушение на 11 български и европейски закона!!! Днес там имаме един не обозначен масов гроб в нарушение на Женевската конвенция, но, на кой ли му пука. Нали вече ни обявиха за "европейци" нищо, че за съвременния Троян не важат ни европейски ни общочовешки писани и не писани закони.
*
Такива Личности като д-р Стоев, И.Хаджийски и много други са често неразбираеми и напълно неразбираеми за днешното съвремие. Коментираме идеите им, а не разбираме как може един човек да даде живота си за една идея. Опитвам се да разбера, но не ми се получава. Явно тези Личности са хора от съвсем друго човешко измерение. Велики, самотни и често забравени. А по скалата на управленските мишки - защо не луди и ненормални. Но, както казва Стив Джобс "Храта, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят.”
Поклон пред д-р Стоев-Шварц!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |