Отиде си Константин Фичев

Константин Фичев (1932, София - 2017, Троян)

In memoriam

Снощи, 22 февруари, около 18:00 ч. е починал първият ни демократично избран кмет след 1989 г. и почетен гражданин на Троян Константин Фичев. По-малко от месец след навършването на своята 85-годишнина. Дълбок поклон!

Г-н Фичев бе активен участник в демократичните промени, основател и председател на една от десните партии в града ни, безкомпромисен боец, безкомпромисен в принципите си. Бе и кмет. Респектираше и свои, и противници. Но не това бе най-важното. Г-н Фичев бе изключително фин и толерантен човек, твърде далеч от дребните боричкания, злободневието, дребнотемието, над тях. И безукорно честен. Бе човек на духа, ценител и познавач на изящното, писател. Бе истински благородник, достоен потомък на славния си род.

Т21

Биографично

КОНСТАНТИН ФИЧЕВ е роден на 4 февруари 1932 г. в София. 13-годишен (през 1945 г.) със семейството си е изселен в Троян, където има роднини по майчина линия, по баща е пряк потомък, праправнук, на възрожденския първомайстор Кольо Фичето. Причината за изселването – баща му, висшият полицай генерал Иван Константинов Фичев (над 200 години мъжете в семейството носят само имената Иван и Константин), е обявен за враг и убит от т. нар. „народна власт”. Първо е убит, а месеци по-късно го осъждат?! С други думи, убит е без съд и присъда; и по-важното – без вина, за което 45 години по-късно е напълно реабилитиран.

Константин Фичев при връчването на званието "Почетен гражданин на Троян", 2008 г.

„ГОДИНИТЕ В ПЕРИОДА 1945-1990 ми се губят, те са празни за мен”, твърди днес г-н Фичев, напомняйки за отнетите възможности. Но това не е точно така. Както в чисто личен план – в Троян се запознава със съпругата си Йоанна Доневска, с която създават прекрасно семейство, а днес се радват на трима внуци (едно момче – Константин Иванов Фичев младши, и две момичета – Ирина и Анна-Мария); така и като реализация – общественото уважение и убедителната победа на кметските избори в края на 1991 г. са доказателство. Завършва Института по библиотечно дело и за кратко работи в градската библиотека с прочутия Симеон Гатев; след това дълги години е служител в ХФЗ – Троян (сега „Актавис”).

ОСНОВАТЕЛ И ПРЕДСЕДАТЕЛ на троянската структура на Радикалдемократическата партия след 1989 г.; „До 10 ноември 1989 г. не съм се занимавал с политика, това бе невъзможно”, коментира Константин Фичев. На 22 октомври 1991 г. печели кметските избори в Троян като представител на тогавашния Съюз на демократичните сили (СДС), в който членува и неговата Радикалдемократическа партия; противник му е Йордан Ройнев от БСП. Любопитното е, че тогава (1990 г.) депутатите също се избират мажоритарно и в Троян литераторът Йордан Василев (СДС) бие ген. Добри Джуров (БСП).

БИВШИЯТ КМЕТ има издадени четири романа, а в чекмеджето му отлежават още няколко, автор е и на десетки статии в местния и централния печат. Хобито му е филателията – „трайно и нелечимо заболяване”, както се изразява самият той; член е и на Българската филателна академия. Другата му голяма страст е класическата музиката. За обществените си заслуги през 2008 г. Константин Фичев бе избран за почетен гражданин на Троян.

***

Тази кратка биографична справка бе предисловие към интервюто, което направихме с г-н Фичев по повод неговата 80-годишнина, точно преди пет години, в началото на м. февруари 2012 г. Говорихме за разни неща, но във фокуса на всичко бе Троян, България, несбъднатото ни демократично мечтание. Ето кратка извадка от това юбилейно интервю.

На честването на 85-годишнината на земляка и приятеля, прочутия карикатурист Милко Диков, 2015 г.

- Защо троянската демократична революция нямаше продължение?

- В Троян никога не е имало революции. Тук хората обикновено чакат друг да извади кестените от огъня, и не само да ги извади, но и да ги обели и сервира.

- Какво е това – мижитурщина, еснафлък?

- Хората са наплашени, това е.

- Оптимист ли сте – за Троян, за България?

- Нямам основания да не съм, въпреки че в момента нещата не вървят. Струва ми се, че над страната ни тегне една прокоба.

- Каква прокоба?

- Да си избиваме елитите, започва се от цар Борис Първи. Това ни е пречело винаги. Важното е и друго – че не градим национален елит, а винаги се кланяме и копираме някаква чужда сила. В момента също е така, нямаме истински национален елит, продължаваме да копираме.

- Завършваме интервюто неоптимистично?

- Не, не, аз поначало съм оптимист. При тези обстоятелства в личен план ако не бях оптимист, отдавна да съм загинал. Вярвам в доброто бъдеще и на България, и на Троян, две богоизбрани места. Ще си позволя да перифразирам писателя Георги Караславов – през големи води е минавала България и все суха е оставала.

2012 г., Троян

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet