Христо Йовчевски: Най-силната страна на „Рико Стил” са хората

* 99,9% от продукцията ни отива за износ, наши клиенти са веригите „Старбъкс”, „Коста Кафе”, „Премиер Ин” * Троян се възстановява и върви нагоре, това е факт

Интервю

Христо Йовчевски

Поводът за разговора ни с Христо Йовчевски, собственик и управител на най-голямата мебелна фирма в района - „Рико Стил” ООД (маси, столове), бе получената наскоро награда за износител №1 в бранша за 2015 г. Разбира се, стана дума и за много други нещо около „Рико Стил”, бизнеса у нас и в Троян, проблемите, перспективите. Познаваме се отдавна и си говорим на ти.

- Г-н Йовчевски, сериозна оценка за вашето предприятие – износител №1 на мебели у нас за 2015 г., още повече, че признанието идва от браншовата камара, от колегите.

- Наградата е комплексна, ние бяхме номинирани заедно с други големи производители, най-големите в мебелния бранш у нас: „Никром” ЕООД, където са заети над 1000 души, много устойчиво и смело в инвестициите си предприятие, „Средна гора” АД, предприятие с над 700 човека персонал, произвеждащо столове още от 70-те години, и др. Призът, който получихме, се базира не на симпатии, а на статистически данни; а статистиката казва – според броя на заетите лица процентното съотношение на изнасяната продукция при нас е най-високото в бранша. И за да поясня, ще кажа, че 99,9% от продукцията на „Рико Стил” отива за износ. И на база на 99,9%, отнесено към заетите с производството лица, това означава висока ефективност на труда, което е и един от критериите за наградата.

- 99,9% износ, това означава изцяло експортно ориентирано производство. Как го постигате?

- Да, точно така е, изцяло експортно ориентирано производство. В едно интервю в Т21 наскоро Марин Радевски („Калинел” ЕООД) каза „Случайни неща в бизнеса няма”, и е точно така. Голямата заслуга за експортните ни успехи е на целия екип на фирмата, но искам да спомена хората от търговския ни отдел. Имаме няколко пространства, така сме ги кръстили: английско пространство – за англоговорящите държави в Европа плюс Скандинавието; френско пространство – това са Франция, Белгия, Люксембург, двама души отговарят за този район; немско пространство – Германия, Швейцария, Австрия, и тук са заети двама души. Имаме и отделен човек, който отговаря за арабските ни пазари, в това направление работим от почти три години - сравнително нова за нас пазарна дестинация в процес на разработване.

- Тази тотална експортна насоченост при всички случаи е голям плюс, но не крие ли и някакви рискове?

- Разбира се, че има рискове, защото външните пазари са много динамични. Това, което добре се продава днес в дадена държава, утре вследствие на икономическа или политическа криза може да стигне до рязък спад. За съжаление Франция понесе тежко икономическата криза и дори в момента там има тенденция на спад на потреблението на всички стоки, в това число и нашите мебели.

Затова ние сме си диференцирали пазарите – диференциация според сезона, според географското положение и т. н. Например райони като бившите съветски републики са един нов потенциален пазар за нас, това е следващото ни предизвикателство. Там вече изграждат собствен стил в мебелите, създават собствени производители и собствен мебелен пазар. Преди те бяха едно общо, да го кажа, соцнаправление и каквото имаше в едната република, такова бе и в другите; сега не е така.

- Този голям външен успех на „Рико Стил” означава голямо натоварване на търговския (експортния) отдел. Обаче, работейки за различни пазари, където вкусовете и изискванията са различни, трябва да сте много гъвкави във всички посоки – разработка на нови модели, технологии, техническо оборудване, организация на производството и т. н., и явно натоварването е навсякъде. Трудно ли се реди такъв сложен пъзел?

- Много точно напипваш пъпната връв, за която всички звена в предприятието са вързани. Да, имаме нов пазар, с неговия различен манталитет и стил. Но това върви с развойната дейност, имаме екип от 4 човека, който подготвя новите модели; тези четири човека работят в синхрон с дизайнера и програмистите, които трябва да направят реални виртуалните модели на новите продукти. После се произвежда нулевата серия и така се върви напред. А тези, които с ръцете си правят един наш стол факт, работещите в производството, трябва да проумеят, да осмислят новото изделие с главите си и да го възпроизведат с ръцете си. И това не е никак лесно – когато скачаш от един по-тежък и по-декоративен стил за арабския пазар към лекия, тънък и изчистен стол, какъвто се харесва в Европа. Има и други специфични моменти – например в Израел и арабския свят не празнуват нашите (европейските) празници. По същото време те имат активен период и могат да отворят вратите си за нашите мебели. Периодите преди и след Нова година бележат силен ръст на потребление на продукцията ни на арабските пазари и в Израел, затова в тези периоди работим за тези пазари. 

- За да се нареди пъзелът на едно толкова успешно производство като вашето, опира и до няколко фундаментални въпроса – кадрите, финансите, бизнес средата у нас и последно, но не по значение, бизнес средата в Троян, малкия град. Как ще коментираш?

 - Ще започна от най-важното, нашата сила. Най-силната страна на „Рико Стил” са хората, те са темелите, върху които градим, те са богатството ни. Казвам го напълно искрено – ние имаме чудесни хора. Затова се стремя да държа най-високите заплати в нашия бранш и да привличам най-качествените хора. Нашите кадри са екипни играчи, рядко при нас могат да се чуят скандали между работниците, груби приказки, а псувните са забранени – за подобни неща глобявам.

- Това е интересно като философия.

- Философията е проста – всеки е дошъл на работа, за да даде своя труд, уважавайки другите и получавайки уважение. Работата ни е достатъчно напрегната сама по себе си, за да се товариш и с друго. Всеки месец ние въвеждаме ново изделие, това е ново начало – подмяна на екипировка, усвояване на новите чертежи и т. н. Всеки месец правим по два-три нови модела. Всичко това води до сериозно напрежение и ако в тази напрегната работа започнат и ежби и разцепления между нас, нещата ще забуксуват, интригите ще попречат на работата.

- Но всичко това едва ли се постига с декрети.

- Разбира се, че не става с декрети. Важното е да ги има предпоставките едно нещо да се развие, а друго – не. Разбира се, че не става и с глоби, само. Става постепенно и с общите усилия. Ще дам пример – имали сме много добри майстори, но прекалени индивидуалисти, трудно свикват с екипната работа и това пречи.

- Значи трябва да си добър като Лео Меси и едновременно да играеш за отбора?

- Не е така, основното е да си добър в отбора, с отбора. Дори като единица да не си толкова силен, в отбора си сила, фактор. На мене не ми трябват служители герои, а служители партньори, екипни хора.

- Къде ги намираш тези хора?

- Те са сред нас. Това са тези троянци, които ние срещаме по улиците.

- Значи митът за умятния троянец не е измислен?

- Казвам го направо – един троянец можеш да го познаеш още по това, как върви в пътя. Троянецът е по-широк, по-иновативен, по-мислещ човек, не е сляп изпълнител. С което съм имал и проблеми, особено в по-младите години – бил съм рязък към някои „философи”, но после разбрах колко съм загубил, като не съм ги чул. Вярно, спестявах време от „философстването”, но се оказа, че съм пропуснал интересни и качествени предложения. Давам конкретен пример – с шефа ми на разработващия екип, преди бях доста рязък с него, не го изслушвах. Но в един момент си викам – абе, я чакай, дръпни се назад, той е човекът, който разработва, дай му възможност. Този човек създаде стол, на който тапицерията се слага и сваля без винтове, чудесен продукт, уникален в световен мащаб, наше „ноу хау”.

- Основните фигури в „Рико Стил” троянци ли са?

- Да, троянци са, все пак „Рико Стил” е предприятие с троянска история – възниква и се развива тук. Така е и с нашите кадри, ние нямаме спуснат отнякъде началник – всички са се изградили, израснали са в предприятието. Затова нашият управленски екип е толкова стабилен – защото познава нещата от горе до долу, отвътре, в детайли.

- Да се върнем на онези четири фундаментални фактора.

- Първият бяха хората. Вторият са машините – ние имаме най-модерната екипировка за производство на столове в България.

- Но това, второто (машините), е вързано с финансирането. За да имаш най-добрите машини, трябва да ги купиш, а за да ги купиш – трябва да имаш пари.

- Използваме европейски проекти. Ние сме предприятието, спечелило най-много европейски проекти в България. Трябва да се разделим с мита, че проект се печели с рушвет, няма такова нещо. Проект се печели с доказани качества на предприятието, които се точкуват. За да спечелиш, трябва да набереш определен брой точки. Ако имаш високия брой точки и си спечелил, няма кой да ти бутне проекта, няма как да стане. За жалост, има и обратни примери – някое предприятие много иска да спечели проект, но не набира нужните точки. Защото не си плащал данъци, криеш печалба, криеш персонал и т. н. – не става, трябва да си 100% на светло.

- Стигаме и до третото – може ли днес в българската бизнес среда да си абсолютно чист, не вярвам?

- Може да си чист, не защото толкова ти се иска, а защото правилата го налагат. А правилата ти ги определят твоите клиенти. Клиентите на „Рико Стил” са фирми като: американската „Старбъкс” (Starbucks Coffee) – най-голямата верига от кафенета в света, на всеки 24 часа някъде се отваря ново заведение от веригата; „Коста Кафе” (Costa Coffee) – най-голямата подобна европейска верига, която има повече от 1400 заведения.

- „Рико Стил” произвежда мебели за „Старбъкс”?

- Да, разбира се. В момента „Старбъкс” имат невероятен бум в Средния Изток, Русия и Китай, за тях правим столове, маси и фотьойли; за „Коста Кафе” – също. Правим мебели и за най-голямата хотелиерска верига в Европа „Премиер Ин” – тя е английска, има 78 хил. стаи, с нея работим от 8 години и имаме договор за следващите 7 години, ние сме най-големият й доставчик на столове. 

- Колко проекта общо имате спечелени и с какви финансови параметри?

- В понеделник (30 ноември) излезе 8-мият ни спечелен проект, отново за машини, той е на стойност 1,15 млн. лв. Със средства по този проект ще закупим оборудване за новото ни производство. През  2016 г. планираме енергиен проект за новото ни предприятие.

След получаване на наградата за износител №1 в бранша за 2015 г., Пловдив, 27 ноември 2015 г.

- Да кажеш две думи и за бизнес средата, българската и в частност троянската - някои твърдят, че е доста негостоприемна, особено за занимаващите се с производство. Така ли е?

- Не може да се каже, че троянската бизнес среда е негостоприемна, напротив. В Троян, мога да кажа, грешката е в една основно гледна точка – управата търси външни инвеститори и като че ли забравя да се огледа около себе си и да види колко реални инвеститори има в самия град.

- Това е интересно.

- Какво имам предвид? В момента в Троян се изграждат шест предприятия, и все на троянци: „Ултрастил” на Тони Радулов прави втори цех; „Викис Хидравликс” на Васил Сираков – също; „Копа Хидросистем” е италианска, но я движи троянецът Владо Младенов, той е ракетата носител, подготвя поредно разширение; новото предприятие на „Рико Стил”; на пето място, но основно по значение – „Калинел” на Марин Радевски, в момента инвестира в разширение 6 млн. лв.; шесто – новият чудесен керамичен цех в Троянското поле, точно над Пречиствателната станция, също е на местен бизнесмен, от с. Бели Осъм. Ще има и седмо – новия цех на „Елма 13”, за който има спечелен европейски проект, и осмо… Знаеш ли, че на този етап четири предприятия в Троян спечелиха големи европейски проекти. 

- Но нали местните инвестиции не противоречат на търсенето на външни инвеститори?

- Ни най-малко не противоречат. Всички са добре дошли, мисълта ми е, че не трябва да делим инвеститорите и нашите да ги гледаме с половин око. За съжаление, в Троян имаме проблем с подходящи терени – не говоря за гола поляна, а за подготвени инфраструктурно, документално и кадастрално терени, на които веднага да стартира инвестицията. Троянската среда не е лесна за своите инвеститори, но не е негостоприемна. Има проблеми, които са проблеми изобщо за България. А те са, че страната ни като цяло не е подготвена за съвременните твърде динамични бизнес отношения в света. Особено зле сме в документално отношение – бумащина, бюрокрация, излишно бавене.

Но Троян продължава да е на едно от първите места у нас по промишлено производство на глава от населението. Троян е промишлен център.

- В тази посока ли е бъдещето на Троян?

- Троян се възстановява в индустриален план. Градът ни преболедува една едра шарка и беше повален, когато рухнаха гигантите от социалистическо време, в които работеха много хора накуп. Но градът се възстановява и върви нагоре, това е факт.

- Нека завършим с малко цифри и факти за „Рико Стил”.

- В следващите три-четири години ще открием 160 нови работни места в новия ни завод. Тук искам да вметна, че в Троян освен предприятия ще се строят и работнически общежития, това също е на дневен ред и то е световна практика. Пуснахме ново производство, предстои обновяване на старото.

Базата на новия ни завод е доста по-голяма от досегашната и в нея ще намерят място няколко нови производства. Новото предприятие ще се казва „Троян Стил пласт”, то ще е отделно от „Рико Стил” – с отделен статут и отделен управител, чието име е Иван Тотковски, доказан професионалист. В новата база ще бъдат изнесени и някои производства на „Рико Стил”. Общата инвестиция за новото предприятие ще надхвърли 10 млн. лв., а до момента там са инвестирани над 2 млн. лв.

В момента заетите лица в „Рико Стил” са 248, в „Троян Стил пласт” – 48. Тенденцията е през 2016 г. „Рико Стил” да вдигне оборота си с още 15%, благодарение на новите машини, а „Троян Стил пласт” – с 80%, след пускането на второто си производство. Оборотът на „Рико Стил” към момента е 11 млн. лв. Най-големитe ни клиенти са в Англия и Германия, взети заедно към тях е около 70% от износа ни.

- Да ни кажеш нещо и за най-важния човек, за ракетата носител на този успешен бизнес „Рико Стил”, говоря за Христо Йовчевски. Ти си много ярка фигура, в някаква степен и противоречива. Откъде се зареждаш, за да носиш този тежък товар?

- Аз съм щастлив човек. Ако имаш мир и спокойствие вкъщи и се радваш на работата си, задължително ще стигнеш до успеха. Ако работата не ти тежи, а е предизвикателство и смисъл.

- Не си баровец фукльо, а си баровец работяга.

- Не съм изобщо баровец и никога не съм се чувствал такъв, работяга съм, така е.

- Последен въпрос. Не ти ли е писвало - от проблеми, от завист, нали геният на завистта бил български, а троянският май е една идея по-нагоре, от всичко? Не си ли мислил да зарежеш всичко и да се махнеш – в по-голям град, в чужбина?

- Всеки има своите моменти, когато му идва в повече. И си казваш – дали да не се махна. Но на сутринта у тебе отново е дошло спокойствието, вярата, хармонията. И продължаваш напред.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• "Рико Стил" ООД - износител №1 в бранша за годината

Tweet