Иван Хаджийски: В храма искам да се чувствам спокоен и озарен

* „Някои ме питат – рисувал ли си досега църква. Отговарям им – не, но защо трябва да съм рисувал. Микеланджело преди да започне работата си по Сикстинската капела, правил ли е такова нещо?!”

Интервю

Художникът Иван Хаджийски, с. Чифлик, м. ноември 2015 г.

Иван Хаджийски (54 г.) е роден в Троян. Завършил е Художествената академия, специалност живопис в класа на акад. Светлин Русев. Работи основно в областта на илюстрацията и живописта, но има реализирани и различни други арт проекти. „Аз съм просто художник и правя това, което ми е на душата”, е неговото творческо самоопределение. От повече от месец живописецът работи по изографисването на храма „Св. Петка” в троянското село Чифлик. Това е и поводът за разговора ни. Знаем се от малки и затова, разбира се, си говорим на ти.

- Г-н Хаджийски, да започнем с въпроса как се роди идеята да изографисаш храма в с. Чифлик?

- Както с много хубави неща – стана случайно, поне за мене. Обади ми се един братовчед, Митко Хаджийски, който се оказа, че е в църковното настоятелство на селото.

- Но нека припомним, че твоите корени са от Чифлик.

- Да, това е моето село. Баща ми, светла му памет, е родом от Чифлик. Като малък всяко лято прекарвах тук. После по-рядко си идвах, но връзката ми с това място винаги е била много силна. Сега, когато майка ми остана сама тук, зачестих с идванията си, брат ми Владо – също.

- Кажи ни малко повече за църквата в Чифлик.

- Кръстена е на българската светица св. Петка. Храмът е нов, започна да се строи преди 10 години, по граждански начин, аз също съм помагал със средства в началото. Решават хора от селото, създават инициативен комитет и започват да строят. Тук не е имало църква, но не защото местните не са искали, а защото някога Чифлик е било махала към съседното с. Бели Осъм, което има голяма и хубава църква. В началото на миналия век Чифлик се отделя като самостоятелно селище, а чифличани отдавна мечтаят за собствена църква, но мечтата се реализира едва в наши дни.

Храмът "Света Петка" в с. Чифлик

- Кой е в основата на това важно дело, инициаторът?

- Колективен е. Това са една група млади и дейни хора, които живеят в селото и искат то да върви напред. Те решават да построят храма и го строят изцяло с дарителски средства, няма никаква държавна или общинска субсидия. Това е гражданското сдружение „Бъдеще за Чифлик”, членовете на което са в основата на всички хубави неща в селото – те са в църковното настоятелство, те са в читалището, те организират пролетния празник, те правят известната историческа възстановка, те стопанисват хижа „Хайдушка песен” и т. н. Това са дейните хора, които са и по-креативни, и по-амбициозни и искат да направят селото си по-хубаво.

Аз отдавна имах идея да направя нещо за храма в Чифлик, първоначално мислех да нарисувам една икона. Но след това ми се обади Митко, срещнах се с хората от „Бъдеще за Чифлик” и започнах цялостното изографисване. А причините да приема поканата са две основни. Едната е сантиментална – както казах, това е моето село. Втората е чисто професионална.

- Досега изографисвал ли си църква?

- Така цялостно – не. Бил съм в екипи, изпълнявал съм частични задачи. Но там се съобразяваш с чужди проекти. А сега имам пълна творческа свобода. Това е втората причина – в творческото предизвикателство.

- Творческа свобода, но в рамките на канона?

- О, да, иначе не може. Проектът ми първо бе одобрен от владиката (Ловчанския митрополит Гавриил) и след това пристъпих към изпълнението. Правих редица проучвания, четох доста. Защото изографисването на един храм трябва да има свое единно послание, да е органично. Храмът носи името на св. Петка и изографисаните други светци трябваше да имат връзка с патрона, логическа свързаност.

- Кога започна да мислиш по проекта?

- Веднага след като приех поръчката, през пролетта на тази година. А преди около месец и половина започнах да рисувам. В процеса на подготовката обаче някои неща от първоначалния ми замисъл се промениха, казано с други думи – сам си усложних задачата. Ако човек формално приеме една поръчка, подобно усложняване е немислимо, но моят подход бе друг.

- Да изрисуваш храм – по принцип това не е ли по-особена задача, която изисква вграждане, друго ниво на отдаденост?

- Зависи от самия човек. Животът днес е толкова прагматичен, че за много мои колеги това би било просто работа, поредна поръчка и нищо повече. Докато при мен бе друго.

- Добре де, но храмът не респектира ли художника, не създава ли една по-особена нагласа?

- Има го и това, но си зависи от човека, който рисува. Навремето казваха – този прави халтура, ако рисува, примерно, плакати или нещо, което не минава за т. нар. „високо изкуство”. За мен халтура е лошо свършената работа, независимо от жанра; и един плакат като го направиш майсторски, не е халтура. Някои ме питат – рисувал ли си досега църква. Отговарям им – не, но защо трябва да съм рисувал. Микеланджело преди да започне работата си по Сикстинската капела, правил ли е такова нещо?! Тук дълго време бяхме разделяни на живописци, скулптори, графици, приложници и какви ли още не, а истината е, че който е художник, е художник.

- Който го може, го може?

- Точно така.

- Каква е площта, която трябва да изрисуваш?

- Около 300 кв. м е, доста много. И цялото това пространство трябва да се изпълни. Има много „вторични” декорации, които тепърва ще се правят, но също са много важни. Не може да се претупа, не можеш да кажеш: Христос ще го направя, но декорациите – отгоре-отгоре. Не може така. Изографисването е като картина, не може единият ъгъл да го направиш, другият да го претупаш. Картината е едно цяло, нещо подобно е изографисването в църквата – една много голяма картина.

- Да се върнем към същината на нещата, към философията на стенописите ти в храма „Св. Петка” в Чифлик. Прави ми впечатление, че твоите светци са много красиви, живи, а не изпити, студени и „плоски”?

- Има две тенденции в православната иконография. Едната е по-схоластична, с по-еднопланово възприемане на канона – това е изографисването на 15. век. Другото идва от Възраждането, че и по-рано, когато талантът на автора вкарва в иконите повече живот, дори, можем да кажем, известни светски елементи.

Отгоре гледа Христос Пантократор в медальон, придържан от Ангели

- Като при Захарий Зограф?

- Точно така. През Възраждането се появяват художници, които имат самочувствието да рисуват по своя си начин и да излязат от схоластиката. Захарий Зограф е най-яркият сред тях, той е един невероятно талантлив художник, истински художник.

- Може ли да се каже, че в твоята иконопис тук ти следваш Захариевата традиция?

- Да, определено. И го казвам със самочувствие. Но в момента Захарий Зограф не е долюбван особено.

- Искаш да кажеш, че и днес схоластиката доминира?

- Доминира, за жалост. Което от друга страна прави по-лесна работата на иконописците, позволява им формален подход, без да се прибавя нещо от духа на днешното време, без авторово послание – но това за мен е неприемливо. 

- Кои са изобразените светци редом със св. Петка?

- Исках да сложа само български светци. И понеже не можеше да са само женски образи, от едната страна са светиците – св. Петка, св. Марина, св. Екатерина и св. Злата Мъгленска, които са български светици; а от другата страна са светците мъже – св. Тривелий (това е българският владетел Тервел, който спасява християнска Европа и след това е канонизиран и от западната, и от източната християнска църква, един голям политик и държавник), цар Борис Покръстител, св. Йоан Рилски, българският покровител, и св. Георги Нови Софийски. Св. Злата Мъгленска и св. Георги Нови Софийски са светци мъченици, загинали за вярата си, когато сме били под робство.

Художникът в действие

На тавана трябваше да е св. Троица, но понеже има различия в тълкованията и изобразяването на св. Троица (Бог Баща, Бог Син и Светия дух), минах на друг вариант – Христос Пантократор в медальон, придържан от Ангели. И следвайки философията на Захарий Зограф, исках всичките светци, включително Христос, да бъдат благи, красиви и земни. Като влезеш в храма да ти дават спокойствие и ведрина. Защото за мен вярата е милосърдие и спокойствие. Аз не искам да се страхувам и да се чувствам виновен, когато вляза в храма, искам да се чувствам спокоен и озарен. Медальонът с Христос е много голям и доминира, но не те стряска и плаши, а те радва с красотата и добротата си.

- Споделял ли си тези си идеи с хората от настоятелството?

- Не. Радвам се, че те ми се довериха напълно и не ми се месят в творческата част на работата. Имам пълната възможност да реализирам идеите си.

- Как да завършим това „иконописно” интервю?

- Искам отново да кажа хубави думи за ентусиастите от гражданското сдружение „Бъдеще за Чифлик”. Те доказват, че духът български е жив и нищо не може да му се изпречи на пътя. Такива хора ми дават самочувствието и вярата, че ще ни бъде. 

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Срещнаха се, но не се познаха
• Съвместна изложба на Иван Хаджийски и Стела Василева

Tweet