Инж. Николай Добрев: Троянската гора не плаче

* „Бракониерство има и винаги ще има, има го във всички страни. Въпросът е доколко е ограничено това явление”

Седмица на гората (7-13 април)

инж. Николай Добрев

Инж. Николай Добрев е на 33 години, троянец. Завършил е средното си образование в тукашното СОУ „Св. Климент Охридски”, математическа паралелка. После учи в Лесотехническия университет (София), специалност „Горско стопанство”, има и диплома за стопанско управление и магистратура за управление на горите от същия университет. През 2006 г. започва работа като лесничей в Държавно горско стопанство (ДГС) – Троян, а на 19 декември 2013 г. е назначен за директор. Поводът за разговора ни с инж. Добрев е двоен – Седмицата на гората, професионалния празник на хората, които се грижат за българската гора, и скорошното му директорско назначение.

- Г-н Добрев,  нека най-напред кажем две думи за директорската смяна в ДГС – Троян, около която се вдигна доста шум, имаше различни коментари, включително за политическо вмешателство и кадруване от страна на ДПС. Имаше и известна обида у предишния директор инж. Димитър Шишков. Какъв е Вашият коментар?

- Труден момент, особено за човек, който толкова години е бил директор. Не знам защо той не е избрал пътя за развитие по-нагоре в системата на горите, явно е преценил, че това място му стига. Нормално е, когато има някаква смяна на ръководството, да има недоволни. Как да Ви кажа – може би не е най-правилният начин, по който стават тези неща в България, за съжаление, няма какво да се лъжем. Сигурно не трябва да стават по този начин, може би трябва да се измисли някаква мандатност, за да не се чувства човек, когато дойде един такъв момент, че едва ли не е изхвърлен.

- Доколкото знам не сте имали конфликти с бившия директор. Но усещането в общественото мнение за някакво напрежение между вас дойде от съмненията за политическо вмешателство и кадруване – не знам дали е така, но че у нас партиите се бъркат където трябва и където не, е факт.

- Наистина не сме имали конфликти с бившия директор. А че партиите се бъркат – сигурно е така. Но в случая те могат да се бъркат, доколкото да направят предложение; партията, която и да е тя, не може да уволни или да назначи директор, тя няма такива правомощия. Има си държава, министър, зам.-министър и т.н.

- Възможно ли е все пак една партия да диктува нещата в даден държавен сектор, говори се, че в горите е точно така?

- Отговарям Ви директно – няма такова нещо. След като аз станах директор, нито е имало промяна в състава на ДГС – Троян, нито някакви конфликти. Имаше известно притеснение, което е нормално, когато има нов началник, но за месец-два нещата се успокоиха.

- Как Ви потръгна на новата позиция, има ли промяна в отношенията Ви с колегите?

- Няма как да няма промяна – трудно те приемат като директор, след като толкова години си бил с тях. Но това си има и плюсове, и минуси. Може би трябва да мине известно време за пълното сработване. Моят стил на управление е малко  по-различен, може би защото съм по-млад.

- Какво значи по-различен?

- По-малко началник. Не се вживявам в ролята на последна инстанция, на някой над останалите. Опитвам се да работим повече като екип, като група съмишленици. Но това не означава, че не отстоявам позициите си като директор. Трудно е, това нещо и да го пише някъде по книгите, става единствено с практика, практиката те учи да бъдеш добър управленец. Но когато става дума за доста хора, е още по-трудно, а тук сме около 30 души.

- ДГС – Троян е едно от големите стопанства, нали?

- В рамките на Регионалната дирекция на горите (РУГ) – Ловеч е голямо, но за страната е средно. Има стопанства, които са два пъти и повече по-големи от нашето – като периметър, кубици и т.н.

- Но е сериозна единица в системата на горите?

- Да, така е. Донякъде заслуга за това има и троянското предприятие „Лесопласт”, което ни поставя на още по-сериозни позиции. Друго е, когато на твоята територия се намира един от най-големите заводи за преработка на дървесина в страната.

- Плаче ли българската, респективно троянската гора?

- Троянската гора? Не, тя категорично не плаче. За разлика от други райони, където гората наистина е проплакала.

- А българската гора плаче ли? Говори се за незаконни сечи в огромни размери, нерегламентиран износ, за умишлени палежи и т.н., за различни спекулации в областта на горите?

- За износа не мога да съм компетентен, за това може би има информация на по-високо ниво. Но бракониерство има и винаги ще има, има го във всички страни. Въпросът е доколко е ограничено това явление. За нашия район, а и на други места, проблемът е със сечта в недържавните гори (частни, общински). Особено в частните гори.

- Вие имате ли правомощия в тези гори?

- Имаме. Но ресурсът, с който разполагаме, на фона на частните сечища, които се появиха в последните една-две години, е недостатъчен и доста ни е трудно да се справяме. По-голяма част от дърводобива  се извършва в активния сезон, летния, топлите месеци, когато и ние имаме най-много работа. През лятото всички горски са или на заявка, или на маркиране – оперативна работа, която трябва да свършим, и нямаме физическа възможност в същото време да ходим и да охраняваме. 

- Какъв е механизмът, ако лесничей/горски стражар открие незаконна сеч в частни гори, какво следва оттук нататък?

- Единственият начин да се хване такава сеч, е, ако дървесината е без маркировка, нещо, което ние можем да установим. Но начинът за незаконната сеч е друг – злоупотребява се с процентите на ползване. Примерно планът в един участък е за 50 куб. м добив, а реално са маркирани 100 куб. м. И това прави много трудно хващането на бракониерите. Такива са моите наблюдения през годините.

- Значи става дума за корупция, защото маркировката се извършва от служебно лице.

- Надяваме се, че няма корупция поне от страна на държавата. Защото в частните гори оперират лесовъди, регистрирани на частна практика, които носят отговорност за тези неща. Знам, че вече има отнети лицензи на такива лесовъди, но дали тази мярка ще проработи и доколко, рано е да се каже. Моето мнение е, че трябва малко по-сериозно да се подходи към този проблем – защото вече няма такъв контрол, какъвто се упражняваше преди. По стария закон и правилника за изпълнението му разрешителните за сеч и контролът в частните гори минаваше през нас, директорът на съответното Горско стопанство одобряваше сечите. Частникът може да иска 80%, 90% и дори окончателна сеч, но ние отивахме на проверка, аз съм правил не една подобна проверка, проучвахме дали има възобновяеми гори и всички лесовъдски признаци и ако не бе за окончателна сеч или за сеч с исканата интензивност, просто не я одобрявахме. 

- А как се сече в държавните гори, какъв е режимът, каква е вашата роля?

- Процедурата е познатата – горският надзирател заедно със старшия лесничей обхождат районите. Проблемът тук е с разпокъсаната собственост след връщането на горите, но, слава богу, вече има GPS-и, техника и хората се справят сравнително добре. Най-трудното е да се намерят границите, особено когато се граничи с частни имоти – но след като границите се определят, е по лесно. И ако по лесоустройствения проект не е предвидено ползване, го предвиждаме с план извлечение, като спазваме лесовъдските изисквания. Смея да твърдя, че предшественикът ми инж. Димитър Шишков е въвел един изключителен ред в това отношение. Отделно нашият екип е доста знаещ и можещ. Смятам, че в това отношение ДГС – Троян стои доста напред в сравнение с други стопанства в България.

- Вие имате собствена стопанска дейност, която включва и дърводобив, нали?

- Да, така е, основната ни стопанска дейност е дърводобивът. Всъщност различните ни дейности ту бяха разделяни, тук пак заедно – струва ми се, че за последните 10 години едва ли има друга сфера с толкова много промени, преструктурирания, реформи.

- Има един мит, който може и да не е съвсем верен, но хората му вярват – че у нас в последните години много се сече и малко се залесява. Така ли е?

- Сигурно има райони, където е така. Лично аз съм виждал наше сечище, граничещо със сечище на севлиевското горско стопанство – една и съща гора, а разликата е огромна. Просто нашият участък е ползван разумно, сечено е по правилата и е тръгнал процес на естествено възобновяване. В съседния участък този процес  го няма, което показва, че не е сечено според лесовъдските изисквания. В повечето случаи подобни неща се случват в резултат на гоненето на бърза и лесна печалба.

- Да завършим с едно Ваше пожелание за празника.

- Пожеланието ми към всички, не само към колегите, е да бъдем по-позитивни. Да се опитаме да изграждаме по-добри връзки и взаимодействия помежду си, навсякъде.

- А лоши хора ли сме троянците, българите?

- Не, не сме лоши хора. Може би на моменти сме малко по-големи инати, по-консервативни, отколкото трябва, но не сме лоши. Троян е много хубав град, за жалост доста качествени хора напуснаха, но пък истина е, че в природата празно няма.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Tweet