Венета: Когато клиентът си тръгне с усмивка

* Цветарски магазин и книжарница без дух просто няма как да се случат * Ако се поиска на една лятна сватба през август да има божури – не е невъзможно

Интервю 

Венета Цочева

Случи се нещо. Нещо хубаво. В Троян. Ще кажете – голяма работа, едно, поредното, магазинче за цветя. И е така. Но не съвсем. Защото магазинчето не е обикновена продавалница на нещо си, а място, където се твори красота и отношение, нещо различно, ново за Троян. И улица „Любен Каравелов”, троянската „Унтер ден Линден”, на метри от редакцията на Т21 стана по-друга, по-уютна, по-цветна, по-градска. Тук сме категорични – човешките неща не се случват от самосебе си, по някакви много големи и много обективни социални закони, както ни учеха в соцучилището. Няма такъв номер! Случват се, когато има личности, хора с можене и със сърце. Каквато е Венета Цочева, жената с цветята, собственичката на магазин „Вени Флора” на ул. „Любен Каравелов” в Троян. В биографията й няма нищо необичайно. Троянка, малко над 40-те, завършила техникум по икономика, търговия и услуги в Ловеч. През 2003 г. покрива степен за майстор-шивач в Националната занаятчийска камара и си вади хляба с шиене. От 2008 г. работи като цветар в няколко магазина в Троян (на фирмите „Тро-ян-цвет” ООД, ЕТ „Мирослава Георгиева”, ЕТ „Любка Иванова”) и в тази работа е душата й. После две години е на гурбет в Германия. Миналата година осъществява детската си мечта – да има собствен магазин за цветя. Съоснователка и активен член на Асоциацията на флористите в България. „Българка, православна християнка, политически неутрална, цветар по призвание”, „сумира” себе си Венета. Поводите за разговора ни са няколко - за главния вече говорихме в началото; а конкретните – наближаващите два много цветарски празника (14 февруари и 8 март). Говорим си на „ти”, по комшийски.

- Откъде тръгнаха заниманията ти с цветята?
- Може би ми е заложено. Дядо ми беше лесничей, познаваше всички билки в района, научи ме и мене, когато бях съвсем малка. Много обичам природата и цветята, на 7 години бях събрала колекция от 34 вида кактуси. Мисля, че в този живот нищо не е случайно. Това, че създадох „Вени Флора” точно сега, бе заложено, сега се почувствах готова да го направя, имах вече натрупани необходимите опит и знания.

- Как ги натрупа тези знания и опит?
- Натрупаха се с годините. У дома винаги съм била любител цветар, винаги съм събирала екзотични цветя вкъщи. А през 2008 г. случайно попаднах в „Тро-ян-цвет” и започнах работа като цветар. Оттам всичко тръгна с друга скорост и в друга посока.

- Цветарството май е от онези занаяти, които или ги носиш в себе си или не ставаш за тази работа – като лекаря, даскала, попа. Така ли е?
- Да, трябва да го носиш в себе си, нищо не става случайно. Трябва да го има заложено, така е. 

Приятели и съмишленици от Асоциацията на флористите, конкурс в Габрово, 16 юни 2013 г.

- Бизнес или изкуство?
- Хубаво е да бъде само изкуство (смее се). Но в крайна сметка, за да бъде всичко официално и легално, трябва да се плащат наеми, осигуровки, данъци. Така че истината е някъде по средата.

- Успяваш ли да съчетаваш бизнеса с изкуството?
- Засега – да. Но не мога да кажа нищо твърдо, докато магазинът ми не направи една година. За да премина през всички сезонни перипетии. Т.е. маркетингът не мога да го изградя толкова бързо.

- Не е ли прекалено рисковано такова начинание тук, в Троян – малък град, с много цветарски магазини, в трудни времена?
- Хората вече са много мобилни, бизнесът също. Би могло да се работи по много начини – а не само в Троян за Троян. Би могло, образно казано, оттук да се работи с цял свят. В предишен период, когато работех в друг цветарски магазин, имахме случаи на поръчки и от други градове на България, и от чужбина. Това не е никакъв проблем, има куриерски фирми, които осъществяват доставките. Тук, в моя магазин, все още не съм имала такъв случай, но вярвам, че няма да закъснее. Всъщност къде е градът и колко е голям няма такова значение, важното е какво можеш и какъв продукт предлагаш.

- Но въпросът има и друг аспект. Малкият град, с тази, да го кажа по-грубо, не толкова културна среда – това не пречи ли? Може ли да се оцени твоята работа, работата на колегите ти в Троян?
- О! Трябва да тръгнем по-отдалеч. Първо – България е една от малкото страни в Европа, в която няма училища за цветари (флористи). Асоциацията на флористите в България има амбицията това да бъде променено в близките години; т.е. надявам се подобно обучение да влезе в програмата на средните училища. Със сигурност един ден в България ще има такова обучение. От друга страна – много малко хора в България са учили флористика навън. С други думи, сега ние следваме едни вътрешни правила и се налага да се учим в движение, но нещата стават. Всяка една професия, нашата също, си има правила, технологични изисквания, специфична нагласа. На практика у нас в момента цветарят е този, който образова своята клиентела.

Венета в действие

- Добре де, ама някой ще каже „китки, проста работа”. Как ще му отговориш?
- Цветята са много тясно свързани с нашето ежедневие – за хубав повод, за тъжен повод, за всичко са нужни цветя. Цветята са стара българска традиция, първото нещо, което се поднася. Да вземем китката здравец, това е важно нещо, без него не може, за хубаво и за лошо.

- Живяла си в чужбина, Германия. Там цветята каква роля имат?
- Хората по цял свят са едни и същи. Традициите, свързани с цветята, също си приличат. Например, там на гости без цвете почти не се ходи. Е, разбира се, има хора, които не обръщат такова внимание на цветята – отиват в големия хипермаркет и купуват, каквото им попадне, без много, много да се оглеждат. А хората, които държат да впечатлят получателя, те отиват при флориста в цветарския магазин и избират нещо по-специално – за конкретния човек и конкретния повод.

- Тук, у нас, и конкретно в Троян уголемява ли се тази група на по-специалните клиенти, които искат нещо по-особено, със сигурност не винаги опира до пари?
- Все още не мога да кажа с категоричност, трябва ми време. И е вярно, че не винаги опира до пари – и едно цвете само може да се направи така, че да впечатли получателя.

- По-бутиково?
- За бутиково е трудно да се говори, нека го кажем така – по-интересно, по-специално.

- И тогава вече опираме до продавача на цветя.
- По-скоро опираме до възгледите на клиента. Ако клиентът иска и търси нещо интересно, ще го получи. 

Във Варна

- Но без тебе, без флориста няма как да стане. Ти насочваш, ти отваряш очите, нали? Струва ми се, че покрай тебе много хора откриха колко различни и специални могат да бъдат цветята, дори най-обикновените – това е констатация, а не комплимент.
- Аз заложих на една друга система, налагана от Асоциацията на флористите в България – да се показва красотата на цветето, а не красотата на опаковката. Съжалявам, че го казвам и може би ще засегна някои колеги. Идеята е да се види красотата на цветето, а не то да бъде трайно декорирано.

- Значи има такъв уклон – да натруфиш цветето?
- Да, има. Въпрос на усещане, всеки колега си има някакъв стил на работа. Когато човек се интересува от нашата работа, лесно може да познае стила на всеки един цветар.

- Има ли чалга в цветарския бизнес?
- Ще ми се този въпрос да го пропусна.

- Троянци оценяват ли творческото в твоята работа?
- Хората по принцип са жадни за нови неща. Много от цветята, които поръчвам на риск, започнаха да будят интерес у троянци.

- Значи в Троян има публика за експериментите, за различното, за творческия подход?
- Всъщност на цветарската борса има всякакви цветя целогодишно. Тези, които са извън сезона, също могат да бъдат доставени – разбира се, опира до цената. Вносителите също вече са добре настроени към тази идея да внасят по интересни неща. Например ако се поиска на една лятна сватба през август да има божури – не е невъзможно.

- Има ли такива клиенти и в Троян?
- Срещат се. Но все пак цената определя докъде ще се стигне.

Магазин "Вени Флора" (Троян) бе открит на 1 юли 2013 г.

- Какво щеше да е предимството, ако магазинчето ти бе в голям град?
- Тук има нещо интересно. Ако моето магазинче беше в голям град, потокът от клиенти щеше да е много по-голям. Това е добре, но щеше да натрупа умора у мен и нямаше да имам толкова сили и желание за творчество. Така че малкият град си има и предимства. Затова аз нямам планове да правя два-три-пет магазина. Магазинът ми е с определен капацитет, с определена клиентела и това ми дава възможност да творя. Наистина трябва да се изкарват и пари, но за мене по-важното е да ми бъде интересно, да мога да си правя моите неща.

- Конкуренцията? Има ли удари под пояса?
- В Троян цветарските магазини са 13. Ние сме в пазарна среда и щом съществуваме, значи всичко е наред. Конкуренцията е хубаво нещо, защото създава качество за крайния клиент. 

В магазин "Вени Флора"

- Малко или много цветя се купуват в Троян?
- Когато ходя на семинари, обучения, конкурси, хората са много учудени, че в едно малко градче като Троян могат да просъществуват 13 цветарски магазини. Не мога съвсем категорично да кажа, пък и моят магазин е едва на 7 месеца, но мисля, че се купува добре.

- Кой купува цветя най-много – мъже, жени, млади, стари, бедни, богати?
- Всички купуват, не мога да откроя някоя група.

- Кои са любимите цветя на троянци?
- Трудно е да се каже. Стандартните цветя, които най-много се купуват, са роза, хризантема, гербери и лилиум. Сега влизаме в сезон, в който излизат калия, лалета, фрезия. Най-търсените цветя са около 10.

- В Германия – как се обясняват тези техни балкони, отрупани с цветя, което при нас го няма?
- Има и обективни причини – в Германия е много по-лесно да отрупаш балкона си с цветя. Стандартът на живот е друг, парите са други; но и уредбата на нещата – идва сезонът, отиваш в някой хипермаркет, купуваш всички цветя, които ти трябват, свършва сезонът, махаш ги и после отново. Има и по-голяма култура за потреблението на цветя, тъй като флористика се изучава под някаква форма в училищата.

- Много пъти спомена Асоциацията на флористите в България – какво представлява тази организация?
- Аз съм неин съучредител, тя е публично дружество. Основната идея е чрез Асоциацията да се образоваме ние, колегите, защото повечето цветари в България са самоуки.

- Ти не спираш да учиш - предполагам това ти коства пари, време, енергия, но не спираш. Защо?
- Защо ли? На последния семинар, който посетих, беше съвсем скоро, всъщност разбрах колко много не знам. И колко много още трябва да уча в цветарството. Затова! Не може само с вътрешно усещане и любов, има техники, които трябва да се изучат. И когато нещата са изпипани по правилата, когато техниката ти е добра, няма как продуктът ти да не се хареса на клиента, пък и на тебе самия.

- Ходиш и на състезания, не се ли плашиш?
- По-скоро – на конкурси. Участието в такива конкурси възпитава, защото правим грешки, много грешки, но след това не ги повтаряме. Конкурсите са добър урок. Конкурсите са много полезно нещо и защото виждаш десетки прочити на една и съща тема, и черпиш идеи. След конкурсите всички участници се събираме, говорим си, това е много ценно, така се учат много неща, има и много взаимопомощ. 

На конкурса Grand Mall Варна, 28 април 2013 г.

- Кои са най-добрите в цветарския бранш в България?
- Трудно е да изредя всички, рискувам да пропусна някого и да го обидя. Но председателят на Асоциацията на флористите в България варненецът Ивайло Иванов със сигурност е един от тях, той е организатор на големия конкурс във Варна и е човек, който ни обединява.

- Може ли да се каже, че продавачът на цветя е продавач на доброта? Може ли едно цвете да те направи по-добър, да ти подскаже някакво по-различно отношение?
- Трудно ми е да кажа, вероятно е така. Всеки е роден добър, аз така мисля, просто понякога трябва да се намери нещо, което да отключи това добро. И защо да не бъде едно цвете.

- Как успяваш да гледаш така ведро на живота, това че си заобиколена с цветя, помага ли?
- С годините разбрах, че човек не трябва да се вживява толкова в трудностите, пред които го изправя животът. Когато почнеш да гледаш на чашата си като на наполовина пълна, а не като на наполовина празна, всичко става някак по-лесно и по-хубаво. 

- Не ни ли прави нашата българска действителност и в частност троянската среда по-лоши?
- Не, не съм съгласна, хората навсякъде имат проблеми. Лошото е в нас, а не идва от средата. Когато искаш да виждаш доброто, ти го виждаш и го търсиш. Всеки сам решава.

На поредния конкурс във Варна

- Коя е най-хубавата оценка, която си получавала?
- Когато клиентът си тръгне с усмивка. Искам да е весело наоколо и да виждам светлина в очите на хората.

- От твоя магазин хората си тръгват само усмихнати.
- Благодаря. Е, не мога да кажа, че всички са доволни – някой търси нещо, не го намира тук, тръгва си. Но ако всички са доволни, значи нещо не е както трябва.

- Има някакъв особен дух в твоето магазинче?
- Цветарски магазин и книжарница без дух просто няма как да се случат.

- Плановете ти?
- Да сбъдна поредната си мечта. Магазинът ми е сбъдната детска мечта. Следващата ми мечта – от съвсем скоро имам покана от холандски институт по флористика да посетя техни курсове. Това е много важно за мен – мечтата на всеки цветар е да стигне до Холандия, там е най-голямата борса за цветя в света, там нещата се случват.

Интервю на Генадий Маринов

Начало 

Tweet