До Черни връх и Руен

* „В ранния следобед достигнахме границата с Македония и връх Руен (2251 м). Гледката беше незабравима – виждаха се повече от
 десет наши планини…”

Ойларипи! 

СИНОПТИЦИТЕ познаха – в началото на месеца рязко застудя, сутрешните температури паднаха под нулата, планинските върхове побеляха от сняг. Въпреки това в студеното утро на 4 октомври група ентусиасти от Туристическо дружество „Амбарица 1912” (Троян) потеглихме към Витоша и Осоговска планина.

НА ВИТОША

Троянската група на Черни връх

КОГАТО пристигнахме на хижа „Алеко”, температурата беше се „повишила” до минус 5 градуса, но за наш късмет нямаше вятър. Завъзлизахме нагоре по прясно навалелия сняг. Мъглата постепенно се разсейваше, небето бавно и някак неохотно се проясняваше. Стъпвайки на Черни връх (2291 м), бяхме огрени от топлото слънце и очаровани от зимния пейзаж. И този път времето се оказа благосклонно към тези, които не се притесняват от неговите капризи.

ИЗКАЧВАНЕТО на Черни връх не се смята за предизвикателство, макар понякога да има свирепи зимни дни, когато става непристъпен. Да дойдеш тук е по-скоро ритуал и поклон пред Алеко Константинов, поставил с 300 свои последователи началото на организираното туристическо движение в България именно на Черни връх.

Румен Узунов

„За мен лично предизвикателството, свързано с този връх (Черни връх), беше през зимата на далечната 1970 г., когато организирах най-масовото зимно изкачване на върха – от 2000 души, неповторено и до днес. И тогава съдбата и времето бяха на моя страна – беше слънчево и въпреки дълбокия над метър сняг нямаше нито един инцидент.”

В ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА

КОГАТО пристигнахме вечерта на хижа „Осогово”, небето беше прояснено; очаквах сутринта да е студено, затова определих тръгването за връх Руен да е в 9:00 ч. А вечерта край камината в хижата беше обичайната планинарска вечер – смях, закачки и много песни. Рано сутринта на другия ден температурата беше минус 8 градуса, но когато тръгнахме нагоре слънцето вече грееше приятно, нямаше вятър, нямаше облаци. Предстоеше ни един прекрасен ден, за какъвто не си и мечтаехме. Вървяхме без да бързаме, радвайки се на есенните багри на буковите гори и надиплените до безкрая планински вериги.

В Руен, на границата с Македония и с гледка към над десет български планини

В РАННИЯ следобед достигнахме границата с Македония и връх Руен (2251 м). Гледката беше незабравима – виждаха се повече от десет наши планини (Стара планина, Люлин, Витоша, Руй, Конявска, Верила, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Пирин…, а над всички величествено доминираше Рила). Не по-малко бяха и планините, които се виждаха в Македония, но тях не ги броихме. Обичайната в такива случаи „фотосесия”; и бавно заслизахме към хижата, обхождайки пак и пак с поглед хоризонта.

ОБРАТНО КЪМ ТРОЯН

В НЕДЕЛНАТА сутрин посетихме галерията „Владимир Димитров-Майстора” в Кюстендил – един хубав завършек на изпълненото с приятни емоции пътуване. Изказваме голямата си благодарност на нашите дарители – младите туристи от групата „Приятели на Пламен Пеевски”, които със своята финансова подкрепа облекчиха значително разходите ни за транспорт. И накрая неизменното: „Довиждане! До следващия път!”.

Румен Узунов,
зам.-председател на ТД „Амбарица 1912”

Начало

Още по темата:

• Новото туристическо дружество в Троян
• "Ком - Емине 2013"
• Продължаваме напред

Tweet