Хокей на живо от Канада

* Или как „Звездите” от Далас (Dallas Stars) угасиха „Пламъците” на Калгари (Calgary Flames)
Канадските репортажи на Стефан

Рубриката се води от нашия сътрудник и приятел Стефан Генков – дългогодишен треньор по баскетбол, който в момента е на гости на дъщеря си Маргарита и семейството й в далечна Канада (гр. Калгари).

НА ТРЪГВАНЕ ЗА КАНАДА един приятел ми рече: „Като се върнеш, ако не си видял Ниагарския водопад и не си присъствал на хокеен мач, не ми казвай, че си бил в Канада!?”. И наистина повечето представи на хората по света за тази необятна страна се свързват с тези две неща. Целта на пребиваването ми тук е друга и засега изключва възможността да видя водопада, но второто - хокеен мач на живо, е вече факт. Целият ми живот е бил свързан със спорта, познавам добре спортните игри, но да кажа, че харесвам хокея, ще излъжа. Това шеметно пързаляне, блъскане, жикане, търкаляне на едно гумено кръгче, наречено шайба, никога не ме е привличало. Виж, баскетболът е друго нещо - велика игра, магия! Но така или иначе щом съм тук, искам или не искам ставам съпричастен към националния спорт на канадците. Почти през вечер ходя на една близка пързалка и гледам как стотици деца и младежи гонят безспирно шайбата. Така че бях подготвен да наблюдавам истински хокей.

4 МАРТ, 16:00 Ч. КАНАДСКО ВРЕМЕ. С моя внук Алекс сме заели местата си в огромната и красива зала „Сейдълдоум” в Калгари; 19 289 зрители, по-голяма част от които облечени в екипите на любимия отбор Calgary Flames (буквално – „Пламъците на Калгари”), изправени на крака изслушват националните химни на САЩ и Канада. Следва познатото: „Летс гоу, Флеймс!”, „Летс гоу, Флеймс!”; и мачът започва. Като при всеки домакински мач началото е по-успешно за „Флеймс” - атакуват яростно, по-често са пред вратата на противника, гостите нападат рядко, но по-опасно и само отличната игра на вратаря на Калгари запазва резултата равен. 20 минути игра - 0:0.

ОЩЕ НЕ ПРОЗВУЧАЛ сигналът за края на полувремето и аз съм във фоайето, по етажите, по коридорите, слизам и до самото игрално поле. Сред тълпата в коридорите е особено интересно, заговорвам фенове, които „запленени” от колоритния ми английски весело позират за снимка. Канадците са много любезни хора, сдържани, уравновесени, но винаги усмихнати. Колко пъти разстанахме съседите си по място в залата, за да излизаме или влизаме, но нито един не направи кисела физиономия, камо ли да ни тегли майната като нашего брата българина?!

ПРЕЗ ВТОРОТО ПОЛУВРЕМЕ мачът се разви малко по-особено. Сега по-често атакуваха гостите и отново отличната намеса на вратаря на „пламъците” запази вратата им суха. Но за мен по-интересно беше наоколо. Наблюдавах поведението на публиката, скечовете и смешни моменти сред зрителите, техните реакции след показването им на огромните екрани, надвиснали над игрището; разбира се - и сбиванията на терена, които предизвикваха най-големи емоции. Така и пропуснах първия гол за домакините, разбрах че „нашите” са вкарали по мощния възглас и последвалото: „Гоол, Флеймс, гоол!”, „Гоол, Флеймс,гоол!”. Настана и по-голямо оживление сред публика, сред „подгряващия” диктор, талисманът на отбора заприпка по-чевръсто около игралното поле, повече сувенири полетяха към трибуните. За жалост Далас скоро изравни и в края на полувремето даже поведе с 2:1.

ЕТО МЕ ОТНОВО СРЕД МНОЖЕСТВОТО, нареждаме се на една опашка за пица, сандвич и безалкохолно. Бързо става, защото капанчетата са десетки на брой, магазинчета, павилиончета, барчета, кафетерии въртят як оборот. Входовете за различните нива са разположени по на 10 метра и няма никакво блъскане или бутане. След като се „подкрепяме” доволно, влизаме отново вътре, защото макар и почивка, купонът в залата си тече - теглят се лотарии, провеждат се видео състезания, естествено с награди и печалби. Моторизирана шейна обикаля по ледената пързалка, засукани красиви девойчета замерят публиката със сувенирни фланелки и най-различни подаръци. С Алекс протягаме ръце, напъваме се да докопаме нещо „келепир”, ама нямаме късмет, както в Чикаго преди година-две (на мача на баскетболния „Чикаго Булс” срещу „Кливланд”). В интерес на истината тук всичко е по-скромно, по-маломащабно и по-прозаично, бих казал.

ТРЕТАТА ЧАСТ ЗАПОЧНА с натиск на „Флеймс”. Непрестанни атаки, силови единоборства, сблъсъци и както често показват по телевизията – в един момент на терена се завихри истински боксов мач. Съдиите стоят безучастно отстрани, дали се пазят да не отнесат някой тупаник или това е част от сценарий за повече емоции, не знам, но факт е, че те се намесиха, чак когато единият от „боксьорите” бе повален на земята. В тези минути на третото полувреме пролича, че гостите от Далас са по-класният отбор; но както често се случва при спортните игри, напук на логиката Калгари изравни резултата - 2:2. Така и завърши редовното време. Последва 5-минутно продължение, през което и двата отбора не можаха да си отбележат гол. Започна изпълнение на дузпи, даващо голям шанс на домакините да завоюват така мечтаната победа. Да, ама не! Отлично игралият през целия мач вратар на Калгари пропусна и двете дузпи, докато противниковия вратар и двата пъти спаси. В крайна сметка „Звездите” от Далас угасиха „Пламъците" на Калгари с резултат 3:2.

ПРИ ПЕРФЕКТНА ОРГАНИЗАЦИЯ, след последния съдийски сигнал, близо 20 хиляди зрители освободиха залата за не повече от 20 минути, по-бавно беше изнизването на хилядите превозни средства, но след 30 минути трафикът на движение беше нормализиран. Но все пак цялото това удоволствие с придвижване от вкъщи до залата, настаняване, наблюдение на шоуто ни отне точно 6 часа и то при перфектна организация. Ето защо времето тук на никого не стига!

9 март 2012 г., Калгари
Стефан Генков

Още по темата:

15 коментара:

Рицар без доспехи каза...

Много съжалявам, че мнението ми едва ли е от най- положителните, но определено смятам, че подобен вид намеса в медийното пространство на в.Т21 от г-н Стефан Ганков ми се вижда повече от смехотворно, пошло и странно, но защо имам някакво усещане, че този човек е жаден за някаква слава, която се надява да получи, чрез писането на абсолютно ненужни статии? Ако аз напиша сега статия, че съм бил на гости в Павликени например, че съм си купил яйца от пазара в Ловеч и прочие, това прави ли ме нещо повече за да имам някакво самочувствие, че останалата аудитория трябва да чете ,, бисерите " ми по вестниците и сайтовете? Но за разлика от другите хора аз имам предложение. Г-н Ганков съветвам ви най- сърдечно да започнете да си водите Блог, там можете да пишете всичко, което си пожелаете. Например лимонадата в Канада от колко лимона се прави, с какъв размер, тегло, цвят. Какъв е диаметъра на тротоарните плочки в някой град в Канада например и какво ли още не. Не искам да налагам мнението си, просто използвам тази трибуна да изкажа правото си на глас. Продължавайте да пишете, но за важните неща, за неща, които наистина биха ни били интересни. Например за социалния живот в Канада, какво е характерно да потребителската им кошница на канадците, в какви къщи живеят, какви са най- добре платени професии. Влезте в едно училище ако имате тази възможност, направете интересен материал за живота на учители и ученици в тази част на света. Покажете, че сте човек видял и преживял много, не се дръжте като пубер през 90-те. Успех !
П.П Знам, че на една определан възраст човек спира да се интересува толкова пряко от външния си вид, защото най- малкото това е първично, но един съвет от мен. Тази шапка с разни спортни горнища ми изглеждате малко като Бай Ганьо, но като се замисля, той поне е облечен поне във филма с типично български дрехи, докато Вие по- скоро сякаш показвате на аудиторията как в света на неограничените възможности един човек се чуди какво по напред да ,, налузи" за да изглежда по атрактивен. На тази шапка ще отива една риза например. И понеже и аз съм ходил тук там бих ви казал как например се гледа в Англия на спортните дрехи, пък със сигурност и в Америка, Катада и прочие. Те обикновенно се купуват от местнице най- вече за спорт, затова и цената им е с пъти по- ниска от тази на официалните или дори ежедневните дрехи. В Англия най- бедните ходят с анцузи и маратонки, спортни дрешки на разни фирми и прочие. А върхът пък на бедността се смята, ако носите дрехи с инициалите на държавата, в която живеете. Те затова са и най- евтините. Спомнете си например предимно кой носи анцуг с инициалите на БГ в нашата страна :) Не става въпрос за спортисти и професионално занимаващи се такива !

Анонимен каза...

Яйцата в Канада са 15 ст.
Много е интересно каква е потребителската им кошница, но по важно е как го постигат.

Анонимен каза...

До Рицар без доспехи.... Направо ми четеш мислите и напълно те подкрепям. И според мен една напълно излишна рубрика. Кой го интересува преживяванията на г-н Генков в Канада, както например и моите в Австралия с местното footy и netball.

кроkus

Анонимен каза...

Как го постигат ли втори?
В България има два прослойки, постигнали въпросния стандарт, и една огромна маса беден народ.Първите са т.н. бизнесмени, които живеят в тежък лукс, возят се в лъскави и скъпи лимузини и т.н.Вторите са счетоводителите на тези бизнесмени.
Изкарват фирмите им на нула,или на загуба, като за това биват високо обезпечени.Те както и бизнесмените демонстрират доста лъскав начин на живот,било то директно или чрез членове на семействата си. И идваме до масата работещи.Тях няма какво да ги коментираме, виждаме сами колко скъсано население сме...

troyan21 каза...

До №1:
Рицарю, чета коментарите ти с удоволствие, поздравления! Но мисля, че в случая не си прав; Стефан Генков има находчиво перо и чувствителност за социалната проблематика, доказвал го е неведнъж. А материалът за канадския хокей не е самоцелен - хокеят, всеизвество е, е емблемата на тази страна и външната гледна точка на един нашенец към този канадски културен феномен е твърде любопитна. Аз лично четох поредния "епизод" от "Канадските репортажи на Стефан" с интерес.

С уважение: Генадий Маринов, Т21

Анонимен каза...

Прав си,Рицарю,но в България анцунгът е станал отдавна официално облекло!И то предимно втора употреба!Традициите отдавна не са това,което бяха!Както и фланелките с кръгло деколте - вече Боко ги носи при официални случаи,с костюм!!!Би дефилирал с такава и в Бъкингамския дворец,но....не го канят!Затова ще се задоволим с Лимона и неговата фамозна капела.
Впрочем,тя му стои добре,но понякога му пречи по време на баскетболен мач.Много ми липсва....

Анонимен каза...

.... Мутра влиза в магазин за мъжки облекла, спира пред щанда с ризи и започва да разглежда. - Нещо за вас .... Ами търся си анцуг. - Какъв да бъде - за всеки ден или за сватба?

Анонимен каза...

Мутрите,вече са добре облечени бизнесмени.Сега анцуг манията е завладяла селяндуряците,както и троянските такива.Дори имали по 2 анцуга,за целодневни занимания, и за официални излизания, на кафе, у пъба и у дъскотеката,че по-дуобно като стават да играят.Задължително трябва да е адидас, мъжките селяци трябва да са припасани и с адидаска пощальонка.

Анонимен каза...

Пожелавам на всеки българин, да може да посети държава, за която е мечтал, да посети и много други, за които дори не е сънувал. Ако може и да поработи, ще е още по–добър урок.
Пожелавам го отново и от сърце!

Анонимен каза...

Завист,завист,тя няма мира в някои хора!!!Ще откажете човека да ни радва с разказите си за далечно и непознато. Кой ви пречи да разкажете и вие нещо ,щом можете.Лично на мен много ми харесва
неподражаемият стил на автора и бих приветствала
повече такива публикации.

Анонимен каза...

Браво,браво,г-н Генков!Поредният Ви блестящ разказ за спортно събитие. Разбивате на пух и прах
представите за спортиста "набит,мускулест с щироки
рамена и малка глава". Не се "връзвайте" на злобния мущморок,който с лощия си дъх осмърдява всеки ваш репортаж и форума дори! Всички го разбраха,само той не.
Ваш фен.

Анонимен каза...

Според някои тъпанари трябва да се пише само за политика, че да си изливат селянията непрекъснато.

Анонимен каза...

как може да има толкова недоволни хора! от всичко са недоволни! ами отидете и вие някъде и разкажете кво сте видели! като не и е мястото тук на тази статия, защо сте я прочели? просто я пропуснете!!! ама явно ви е било интересно да прочетет как живеят хората по света и после да пишете..........!!!

Анонимен каза...

Нека автора да направи един по-различен материал.
Нека да сподели наблюденията си от това,дали там има толкова дупки и мръсотия по улиците.(Последните няколко дни,мисля всички виждаме какво е в Троян)
Дали има толкова лъскави и безумно скъпи лимузини на местните тежкар-бизнесмени.(Справка,с най-новото животно сновящо улиците на Троян,карано от брата Радевски)
Дали има толкова джигити по улиците не спиращи на пешеходни пътеки, каращи като идиоти по улиците,спиращи срещу и под знаците ясно определящи статута на съответното място.(Знакът с/у Бар 12, и малоумника сгънал дирека на Вила Вана, с една барака мерцедес 190).
Дали зелените площи там,приличат на нашите троянски(Зелената зона под пешеходния мост,приличаща на джунгла и змиярник)
И най-важното,което ме интересува.Дали има Ротариански клуб, който да ги дарява с китайски часовник на ток,ама не помислили за тока....

Тихомир от Кози вир каза...

Браво 14ти удряш в десятката!

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |