Инж. Мирчо Банев: „Ако не убият Кадафи, коалицията срещу него ще се провали” (2)

* „САЩ имат дял от 33% в нефтената компания на Либия, което ги прави заинтересувани от мирното решение” * „Имам да кажа много неща за Троян и ще ги кажа, но като наближат местните избори”

Инж. Мирчо Банев (55 г.), бивш управител на общинското строително дружество „БКС” ЕООД (Троян), е познат на читателите на Т21 от материалите, свързани със силовото му отстраняване от поста и последвалата дългогодишна съдебна одисея. Този път обаче с г-н Банев ще разговаряме по горещата тема за Либия и атаките срещу режима на Муамар Кадафи. Което не е случайно – съгражданинът ни е прекарал доста години в джамахирията и е участвал в строежа на няколко големи обекта, сред тях и военни.

„Единственият начин да се справят с Кадафи е да го убият, но това ще е много трудно. Либийският вожд има ресурс да води дългогодишна война”, категоричен е инж. Банев. Той не е привърженик на диктатора, но признава, че България като цяло и хилядите наши сънародници, които през годините са работили в Либия, са имали изгода от него; а впоследствие връзките били прекъснати заради нашата недалновидност и политическа некадърност, а не заради другата страна. Разбира се, ще стане дума и за аферата с българските медици.

*****

(продължение)

- Какви бяха отношенията на либийците към българските гурбетчии и изобщо към България?

- Интересен момент е, че ние имахме много тесни връзки с либийците. Във всеки обект на българска фирма, работеща в Либия, имаше назначени задължителен процент либийци; мисля че 10% беше. Те не работеха нищо, нашите ги наемаха на фиктивни длъжности – примерно втори шофьор и други подобни; нашият шофьор кара по цял ден, а либиецът стои до него и се вози, но взима заплата. Много от арабите, които работеха с нас на военните обекти, пък бяха завършили в България – полицейското училище в Пазарджик и на други места. Отношенията ни с либийците бяха много добри.

- И не сме имали никакви проблеми?

- Никакви проблеми! Повтарям – отношенията ни бяха близки и хората там ни ценяха. Моето мнение е, че присъствието на българските фирми и работници в Либия бе много изгодно за нашата държава.

- Добре, но защо с лека ръка се отказахме от тези си изгодни позиции?

- За последните 20 години никой български държавник от висок ранг – президент, премиер, министри – не е стъпвал в Либия. Това, меко казано, бе недалновидно. Имах един познат либиец, полковник, приближен до Кадафи – с него се запознах, тъй като отговаряше от либийска страна за един от обектите, които ние строихме. Той се шегуваше, че всички други страни си уредили дълговете с Либия, само България не успяла. Имахме да вземаме от Либия 360 млн. долара, после ги „смъкнахме” до $60 млн. и накрая не взехме нищо; тук Станишев и правителството на тройната коалиция осраха нещата и изгубихме към $200 млн. Данните ми са от „Техноекспортстрой”, там работеха много ченгета и знаеха много неща; вижте сега Бойко Борисов как уволни директора на „Техноекспортстрой” Емил Коцев (че изпратил на своя глава самолет за българите в Либия – бел. Г.М.) и после веднага го върна работа?!

Много е сложно в Либия – нещата са обвързани, като прибавим и страховитата корупция става още по-сложно. Същият либийски полковник ми каза – Кадафи много държи на приятелите си, вашият Тодор Живков му е приятел, доведете го тук (тогава Живков още беше жив), нищо че е свален от власт и нещата с дълга ще се уредят. Този ход беше известен на нашите управници, но никой не се реши на него. И искам пак да подчертая – през последните 20 години нашите хора в Либия, оттогава се смениха 10-15 посланици, въртяха страхотни далавери. Тотална разпродажба на всички наши фирми, на всички бази.

- Кажи нещо по-конкретно за тези големи далавери?

- Много може да се говори. Например – строителната база на „Техноекспортстрой”, която се намираше в кв. „Тажура” в Триполи – огромна база, с цехове за алуминиева дограма и др., фабрики, складове. Сещате се какво се случи с тази база, нали?! Още един пример – аз бях изпратен на един военен обект, който строяхме (споменатия ВЕГА-Азизия), за него трябваше да вземем $80 млн., но 10 години уж се бе работеше по него, а все не бе готов, голямо крадене, голямо нещо се вършеше там. Нашите лъжеха, че работят, пращаха фалшиви отчети и лапаха заплати и комисионни.

Когато отидох на този обект, 2-3 месеца не можех да намеря никаква информация за него, не ми даваха документацията, въпреки че заповедта ми за назначение бе подписана лично от зам.-генералния директор на „Техноекспортстрой” Тончев. Но както споменах, цялата далавера се вършеше съвместно от наши и либийци, беше взаимноизгодно обектът да се бави колкото се може по-дълго. Пратих един доклад от 180 страници до Тончев за всички тези неща. След това станах началник на обекта, а малко по-късно – и на всички обекти на „Техноекспортстрой” от групата „Либия – Запад” (още два военни обекта, две рибни фабрики, складове и др.). Мисля, че имам лични заслуги работата да потръгне в един по-нормален ритъм; назначих комисия от специалисти и два месеца приемах от предишния шеф, Лепков се казваше – същият, който не ми даваше информацията, сега той има бетонови възли по Черноморието и е голям богаташ. За 6 месеца успяхме да завършим ВЕГА-Азизия, лично Кадафи ни поздрави, имам и грамота, подписана от него.

- Какво ще стане, ако Кадафи падне от власт, доста анализатори смятат, че това ще се случи съвсем скоро?

- Либия е военно-полицейска държава, на това се крепи, по този начин Кадафи успява да командва либийците. Сега ако го убият, всичко веднага ще се разпадне; колкото и да е странно – той, Кадафи, е основният крепител на държавността в Либия. Като прибавим прословутия мързел на либийците и ширещата се простотия и необразованост – без диктатура това лесно ще стане неуправляемо. Затова българската политика по отношение на Либия трябва да е много гъвкава.

- Значи след злото Кадафи може да дойде още по-голямо зло?

- Точно така.

- Какви са прогнозите ти за изхода от кризата?

- Ако Кадафи бъде убит, много бързо ще настъпят промени. Но ако не го убият, коалицията срещу него ще се провали; още повече че вече има доста жертви сред мирното население, което допълнително разколебава коалицията и обръща световното обществено мнение срещу нея. Споменах вече, че Кадафи има ресурс да издържи години на тези атаки. Моето мнение е, че конфликтът трябва да се реши само с мирни преговори. Либия не е Тунис или Египет, защото има нефт и това е другият силен коз на Кадафи. САЩ пък имат дял от 33% в нефтената компания на Либия, което ги прави заинтересувани от мирното решение.

-А какво точно се случи с нашите медицински сестри в Либия, имаха ли някаква вина или бяха изцяло невинни жертви на либийския режим?

- Кадафи няма пръст в случилото се с медиците ни, всичко ставаше в Бенгази, където са основните противници на Кадафи и влиянието му е най-слабо. Но истината е, че арестуваните медсестри не бяха ангели. Доказано е, че са продавали за пари банки с кръв, търгували са с алкохол, както и мнозина други българи, обменяли са незаконно валута, правили са платена любов. Но по основното обвинение – за умишлено заразяване на либийски деца със СПИН, са абсолютно невинни, това се знае в Либия. Заразата със СПИН дойде след отварянето на границите със Судан и Чад, когато в Либия навлязоха доста наркомани и други чужденци, от тях дойде заразената кръв. Защо обаче нашите сестри опраха пешкира, а всички други обвинени в началото – сърби, швейцарци, румънци и др., бяха освободени. Причината е само една – неадекватна реакция на нашата държава и нашата дипломация. А режимът на Кадафи се възползва от нашата слабост и си намери удобна изкупителна жертва.

- Нека завършим с въпроса какво става с Мирчо Банев сега, докъде стигнаха съдебните дела?

- Имам да кажа много неща за Троян и ще ги кажа, но малко по-късно, като наближат местните избори. И ще ги кажа, защото нашият град е станал едно феодално владение, подобно на Либия, и троянци трябва да чуят истината. Казвам го категорично, защото го изпитах на гърба си – тук местната власт, прокуратурата, полицията и група бизнесмени са се навързали като свински черва и си правят каквото си поискат. Ще използвам повода да поставя няколко въпроса, на които ще отговоря като му дойде времето: Когато ме отстрани от управител на общинското дружество „БКС” ЕООД, след заплашително писмо от районния прокурор, тогавашният кмет Дилян Енкин ми каза: „Миро, няма как, ако не си ти, ще съм аз!”; питам - защо никой не обърна и не обръща внимание на този факт? Защо никой не потърси отговорност на тогавашния районен прокурор Пеньо Гурлевски за незаконното му вмешателство в работата на местната администрация? Защо кметът Енкин не внесе предложение за отстраняването ми в Общинския съвет, както си му е редът, а еднолично ме освободи? Защо на следващия управител на „БКС” ЕООД Георги Георгиев, който по мое време бе главен счетоводител на дружеството, не бе потърсена никаква отговорност? Защо като управител г-н Георгиев бе отстранен за вкарване на дружеството в загуби, но вместо да го накажат, го… върнаха на поста главен счетоводител? Някой ще обясни ли как г-н Георгиев, малко след като стана шеф на „БКС” ЕООД, си купи скъп парцел в с. Орешак и за няколко месеца вдигна къща?

Пак казвам – сега само задавам въпроси, а по-късно ще дам отговорите. Но ще си позволя да призова настоящия районен прокурор на Троян Георги Аргиров да се самосезира по тези мои сигнали.

Интервю на Генадий Маринов

Начало

Още по темата:

• Мирчо Банев: "Диляне, кажи си!"
• Тема с продължение: Делото срещу инж. Банев - пак го отложиха
• Инж. Мирчо Банев: "Кадафи е хитра лисица" (1)
  

Tweet