Канонизират мъчениците от Ново село и Батак

* Церемонията е в неделя (3 април) в софийската катедрала „Св. Александър Невски”, предния ден (2 април, събота) - панихида за новомъчениците и всенощно бдение

НА 3 АПРИЛ (неделя) ще се състои церемония по канонизирането в светци на жертвите от Новоселското въстание и Батак (1876 г.). На церемонията в катедралния храм „Св. Александър Невски” в София ще присъстват и десетки жители на Априлци, Троян и Ловеч, в това число - областният управител Николай Нанков. Канонизация в Българската православна църква не е имало от 1962 г., когато преподобният Паисий Хилендарски е обявен за Божи угодник. Литургията ще бъде отслужена от Негово Светейшество патриарх Максим в съслужение с епархийските митрополити (начало 9:30 ч.); а предния ден (2 април, събота) ще бъде извършена панихида, след което и всенощно бдение.

ЗА СВЕТЦИ ЩЕ БЪДАТ ОБЯВЕНИ монахините Сусана (Сомлева) – игуменка, София (Павкова), Елисавета (Злийска), Ефросиния (Мофтиева), Христина (Христова), Калиста и Екатерина, мирянката Сусана (Чорбаджиева), свещениците Георги Дългодрейски и Никола П. Барбулов и други незнайни духовници и миряни, приели мъченическа смърт по време на Новоселското въстание – последния и един от най-героичните епизоди на българската Голгота (Априлското въстание). Заедно с тях и българите от Батак – мъже, жени и деца – изклани от главорезите на Ахмед ага Барутанлията. Готова е иконата на новомъчениците от новоселския манастир "Св. Троица" в Априлци. На нея художникът Владимир Аврамов е изографисал 8 монахини и двама свещеници, а зад тях се виждат само ореолите на незнайните християни, изклани след погрома на Априлското въстание.

"БРАТЯ И СЕСТРИ В ГОСПОДА, христолюбивият български народ винаги с особено благоговение е почитал и се е вдъхновявал от паметта на всички свои светци и особено от мъчениците за вяра и род. Светлият им лик винаги е бил безценен бисер в съкровищницата на нашата духовност и упование в дните на изпитания. Като провъзгласява в лика на светците просиялите в жертвения си подвиг Баташки и Новоселски мъченици, Светият Синод на Българската православна църква не само оповестява тяхното увенчаване с венците на мъченичеството, но и санкционира отдавна отдаваната им почит... По молитвите на Баташките и Новоселските свети мъченици всемилостивият Бог да дарува на благочестивия православен български народ изобилно здраве и духовни сили, та всички достойно да се изправим пред Божия престол...", се казва в разпространеното послание на патриарх Максим.

Т21

*****

Мъчениците от Ново село

СВЕЩЕНИК НИКОЛА П. БАРБУЛОВ е роден в с. Ново село, днешния град Априлци. Учи в Кишинев, където пребивава 12 години. Връща се от Бесарабия към 1824 г. Три години учителства в родното си село; през 1827 г. е ръкоположен за свещеник, но продължава да учителства. Освен в килийното училище (“метоха”) поп Никола учел момчетата и в дома си. Повечето от учениците му станали свещеници. Дори и в преклонна възраст поп Никола обичал да сказва слова, да поучава народа. Убит е мъченически на 9 май 1876 г. в местността Лъките. Турците го измъчвали най-жестоко: скубали му брадата, отрязали му ушите и бавно го умъртвявали. Когато посрещнал мъченически смъртта, си поп Никола бил на около 76 години.

*****

СВЕЩЕНИК ГЕОРГИ ХР. ДЪЛГОДРЕЙСКИ е роден през 1847 или 1848 година в махала Дългодреите (дн. Столът), Севлиевско, в североизточните склонове на Черни връх. Баща му Христо Нанков бил махлебашия (кмет) и уважаван от съселяните си първенец, притежавал малък хан с бакалница и кръчма на пътя в Граднишкия боаз до река Боазка. Георги имал още трима братя и бил най-малкият. Началното си образование получил вероятно в махалата Черни връх или в с. Ново село, а класното – в Севлиево. През 1869 г. се оженил за сестрата на близкия си приятел - учителя Никола Дабев от Севлиево, в чието семейство живял. През 1871 г. е ръкоположен за свещеник в църквата “Света Троица” в Севлиево. Отец Георги е сред инициаторите за възстановяване на революционния комитет в Севлиево на 16 март 1875 г. Като духовник той подвежда под клетва членовете му в дома на братя Бояджиеви в Севлиево. Участва дейно в подготовката на Новоселското въстание. В навечерието на обявяването на въстанието заминава за родната си махала Дългодреите заедно с дъщеричката си за отпразнуване на Гергьовден. Там го заварва обявяването на въстанието. Като един от ръководните дейци на Севлиевския комитет той поема ръководството на снабдяването на въстаниците с хляб и дрехи, приготвени от монахините в Новоселския девически манастир "Св. Троица".

В манастирската обител намират убежище и старата му майка и дъщеря му. След тежки боеве на двете отбранителни позиции на 9 май турците превземат Граднишкия боаз. Кръвеник също е превзет и тилът на въстаниците е открит. На север от Ново село и манастира, откъм местността Чуката, се появили многобройните пълчища на башибозука и с заплашвали да ударят в гръб и да обградят въстаниците и беззащитното население. Намиращият се по това време в манастира свещеник Георги Дългодрейски, за да отвлече вниманието и да забави колкото се може по-дълго прииждащите турци, се залостил на горния етаж в манастирската сграда за гости, въоръжен с пушки и револвер. Той открил честа стрелба и успял за известно време да задържи нападателите, но когато те разбрали, че се стреля от едно място, нахлули в манастирската обител. Божият човек бил жестоко убит и насечен на парчета. За преднамерената жестокост към свещеник Георги Дългодрейски свидетелстват и докладите на американеца Юджийн Скайлер и княз Церетелев - участници в анкетната комисия (влиятелният лондонски в-к Таймс в броя си от 18 май 1876 г. публикува потресаващи данни за кланетата в България, тези светения са препечатани в много европейски вестници; в дипломатическите канцеларии на великите сили на дневен ред излиза въпросът за създаване на анкетна комисия за Априлското въстание).

*****

РАЗКАЗ НА СЕСТРА ЛЮДМИЛА ИВАНОВА - бивша послушница в Новоселския манастир "Св. Троица" и дългогодишна служителка в него, която и понастоящем се грижи за историческата света обител: „През 1876 г., когато нашият край е горен от турците, след като опожарили махалите, нападателите слезли към манастира. Свещенослужителят, който пръв ги усетил, започнал да стреля по тях. А игуменката, като видяла прииждащата турска сган, ударила камбаната и дала знак на монахините да се заключат в църквата. Турците разбили вратата и с влизането още съсекли игуменката, която била застанала близо до входа, на мястото, където сега се намира храмовата икона на Света Троица. След това избили и останалите монахини, само една от тях оцеляла между труповете, оплискана с кръвта на посечените си сестри. Оцелялата доживяла до дълбоки старини и дълги години е била игуменка. В своето ожесточение турците опожарили манастира, но когато понечили да изгорят и параклиса (понастоящем костница), един разумен турчин ги спрял с думите: „Спрете, братя, нека като мине пътник, да знае, че тук е било манастир”. По-късно главите на монахините били съхранени в оцелелия параклис, а при владиката Филарет се направи ковчег с остъкление и черепите бяха прибрани и защитени от посегателства.”

* Заб. Информацията за новоселските мъченици ни бе предоставена
от Ловчанската митрополия.

Начало

Още по темата:

• Канонизират за светци осем монахини и двама свещеници от Априлци

Tweet