ПРЕДИЗВИКАНО: Хаос, излагация и прехвърляне на отговорности

* Щом нещо толкова дребно като приемането на едни конкурсни творби може да се превърне в проблем... какво остава тогава за „големите” неща??? * Ясно е, че изгражденето на този паметник не е особено желано от кмета...

НА 29 ОКТОМВРИ 2010 Г., ПЕТЪК, изтече срокът за представяне на проекти от националния конкурс за паметник на Иван Хаджийски в Троян, обявен от Община Троян. Същият конкурс, на който се възлага голямата задача – най-после да засвидетелстваме дължимата почит към най-великия троянец, нещо, за което се говори от години. Същият конкурс, около който, кой знае защо, още от самото начало витаеше информационен мрак и се правеха уговорки, че средства за реализацията на спечелилия проект няма да има. Същият конкурс, за който Т21 на няколко пъти предупреждаваше, че не е нищо друго „освен някаква рекламно-политическо-предизборна пушилка” и че там, където трябва да се издигне паметникът на Хаджийски, ще продължава да си стърчи остатъкът от някогашния партизански (комунистически) паметник.

ПО-ДОЛУ ВИ ПРЕДСТАВЯМЕ гневния текст на общинската съветничка и галеристка Мариела Шошкова – предизвикан от задълбочаващите се неразбории около конкурса.

Т21

*****

НА 29-ТИ ОКТОМВРИ (петък) бях вкъщи по време на обедната си почивка, когато ми се обади мой познат художник от София (Н. З.). Човекът беше дошъл в Троян да представи проект за конкурса за паметник на Иван Хаджийски. Учуден и възмутен, той ме помоли за съдействие, като обясни, че отишъл в Общината, където му казали, че проектите се приемат в Читалището, но пък в Читалището никой не знаел за подобно нещо.

ПЪРВОТО, КОЕТО НАПРАВИХ, беше да звънна на експертите в отдел „Култура” в общинската администрация и да проуча какво всъщност става. От тях обаче разбрах, че не е създадена никаква организация по въпроса и едва ли не „изведнъж” са се озовали пред факта, че на 29-ти в 17:00 часа изтича последният срок за приемане на проекти за въпросния конкурс. Взето било решение обяснителните записки да се приемат в Общината, а пък макетите - във фоайето на Читалището (място, което нито се заключва, нито има постоянна охрана).

ПОЧНАХ ДА ПИТАМ кой е взел това решение - логично е конкурсната документация и самите проекти да се събират на едно и също място, също така да бъде дадена възможност на скулпторите да си ги експонират, за да се представят по възможно най-добрия начин, мястото да бъде охраняемо (все пак става дума за авторско право и за конкурс). Усетих, че се заформя „какафония”, и за да спася чакащия безпомощно скулптор, а и защото темата за паметника хич не ми е безразлична, запалих колата си и се озовах пред Общината. Там разбрах следното: стаята на експертите по култура беше заключена (заминали на мероприятие в друг град), стаята на ресорния зам-кмет Мариян Балев също заключена (бил в няколкоседмичен отпуск), обяснителните записки ги събира секретарката на председателя на Общинския съвет (нещо, което изобщо не е нейна работа, защото е работа на администрацията), а пък някой (никой не знаеше кой) приема макетите в Читалището.

ПОТЪРСИХ ДРУГИЯ ЗАМ.-КМЕТ, Недка Топалова, за да я информирам, че се случват неуредици. Оказа се, че тя нищо не знае по въпроса: нито кой отговаря за събирането на проектите, нито къде, нито кога, нито как. Г-жа Топалова се отправи да търси решение на проблема при архитекта, при което аз и гореспоменатият скулптор започнахме да чакаме търпеливо. В същото време към нас се присъедини и още един екип скулптори и отново безпомощно задаваха въпроси. Коментарите им бяха, че в продължение на 3 месеца работят по обявения национален конкурс - влагат лични средства за път, експерти, материали, идеи, труд и не биха си оставили работите в някакво фоайе на произвола на съдбата; че очакват сериозност по темата от страна на възложителя.

НЯКЪДЕ НА 20-ТАТА МИНУТА, доста ядосана и засрамена от създалата се ситуация, влязох при кмета и го попитах знае ли какво се случва и защо не е създадена организация за приемане на конкурсните работи. Кметът нищо не знаеше по въпроса и каза, че това е работа на Мариян Балев, ресорния зам-кмет. Припомних му, че Мариян Балев е в отпуск, вероятно разписан от него (кмета). Помолих г-н Акимов да се разпореди и да се намери стая, в която проектите да се заключат и да бъдат изложени на сигурно място, при което той ми отговори,че няма да прави специална зала за тях. Опитах се да му обясня, че се излагаме пред скулпторите, които сме поканили да участват в този конкурс.

ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ Маргарита Генкова (PR-ката на Община Троян – бел. Т21) даде предложение работите да бъдат заключени в стаята на Мариян Балев. Стана ми странно как нещата ще се събират в кабинета на зам.-кмета, но все пак тази идея ми се стори по-приемлива отколкото работите да стоят във фоайето. Оттеглих се на работното си място с надежда, че все пак конкурсът няма да пропадне и че съм направила максималното. Малко по-късно научих, че единият от участващите скулптори е успял да убеди кмета в необходимостта от специална зала с място, където проектите да бъдат изложени и да са на сигурно място, и от оформяне на специални предавателно-приемателни протоколи (нещо, за което съвсем не е било помислено). В същия следобед донесли проектите си още 6 или 7 участващи, които за щастие вече успели да си спестят време и нерви.

АКО ТОЗИ СКУЛПТОР (Н. З.) не ме познаваше и не беше ми се обадил за помощ, какво щеше да се случи?! Вероятно хаос, излагация, безредие, прехвърляне на отговорности... Ясно е, че изгражденето на този паметник не е особено желано от кмета, пък и той твърдеше някъде в медиите, че едва ли ще има пари за реализацията догодина. Но все пак, когато една Община обяви национален конкурс, би трябвало да има сериозен и адекватен подход към него. Също е вярно, че кметът не е длъжен да разбира от изкуство и култура, но затова има ресорни подчинени; и ако те не си свършат работата, има дисциплинарни наказания, та дори и уволнения. Ако ли пък някой не разбира от нещо като „конкурс за паметник”, то да пита тези, дето разбират, такива в Троян има! Случилото се е показателен пример как нещо толкова дребно като приемането на едни конкурсни творби може да се превърне в проблем... какво остава тогава за „големите” неща???

СЛЕД ПЕТЪЧНИЯ СЛУЧАЙ съм твърдо решена да следя в ролята си на общински съветник „изкъсо” ситуацията около този конкурс. Първо, защото се надявам веднъж завинаги да бъде премахнат остатъкът от партизанския паметник и второ, защото най-после е време да отдадем заслуженото на личността Иван Хаджийски. Призовавам и гражданите, които имат отношение към темата, да направят същото!

Мариела Шошкова, общински съветник, галерист

(и съпруга на починалия троянски скулптор Веселин Шошков,

участвал няколко пъти в национални конкурси за паметници)

Начало

Още по темата:

• Съветниците решиха: Обявява се конкурс за паметник на Иван Хаджийски
• Около конкурса за паметник на Хаджийски - информационен мрак
• За паметника, който е в центъра
• In memoriam: Почина Мария Хаджийска
• "Троян - винаги в сърцата ни!"
• Ще си позволя да не съм съгласен!

Още информация за Иван Хаджийски - виж ТУК

Tweet