Балканската звезда ли ме омая?
Зеленото ти царство ли? – Не зная.
Но пак дойдох при тебе, планина,
във храма на небесния баща.
Притихнала на звездната поляна,
пак да ми шепне приказки Балкана.
СОПОТ – В РОДНАТА КЪЩА НА ВАЗОВ. Първо изкачване с лифт и нощ там горе в планината, тъй близо до звездите, на хижа „Дерменкая”. На „Орлово гнездо” - чаша чай с вълшебен аромат и топлата усмивка на баткото от заслона, която взехме с нас по пътя към царството на еделвайса. Колко сила е събрало в себе си това мъничко цвете! Първо да среща слънцето, първо да го поздравява, стъпило на високата скала. Имах чувството, че летя, повела младото си ято по билото на нашия Балкан, за да му покажа колко красива е земята, която са ни завещали прадедите.
ЕДНО КОЛКОТО ТРУДНО, толкова красиво и вълнуващо пътуване към хижа „Козя стена”, в която ни очакваше грижовният, сърдечен домакин. Отново среща с красивото планинско утро и тръгваме, по-скоро се плъзваме към хижа „Хайдушка песен”. Когато ятото ни се събира на поляната пред хижата, нетърпеливо се гмурва в бистрите прегръдки на реките Рогачева и Комачарска. Тук те се срещат, прегръщат се и продължават към Бели Осъм. Отвеждат ни към чудотворния минерален извор в с. Чифлик. Гребваме сили от него и се отправяме към Васильовска планина. А там в хижата ни посрещат незабравимите Вярка и Йонко. Още веднъж се убеждаваме, че планинарите са сърдечни, истински българи. Откриваме с радост колко са заякнали крилете ни и колко богати с възхита са душите ни. Когато слизаме в хижа „Коман” и се приготвяме да се сбогуваме с Балкана, нашият нов приятел Йонко идва да ни изпрати до Троян. Тръгваме към родната Добруджа и нашия „бял Дунав”, понесли незабравими впечатления и приятелства.
ПРЕЗ М. АВГУСТ ТАЗИ ГОДИНА отново посетих познатите места. Групата ми – само с един участник, моя съпруг. Вече с поуморени криле, но с подкрепата на добрата съдба срещнахме нов приятел – планинския водач Цветомир Таслаков от Троян, с когото се запознахме в информационния център на с. Чифлик. Това момче помогна и тази ми среща с любимите места да ме плени отново и да ни донесе много удовлетворение. Преживяванията се повториха, красиви и вълнуващи, благодарение на сладкодумния, добронамерен и прекрасен млад планинар, нашия водач – Цецо. Благодарни сме, че ни показа колко вкусни са пържолите и шишовете, изпечени на жар от него пред хижа „Хайдушка песен”. Имахме възможност да опитаме и истинско козе сирене, да се опием от червеното вино - елексир, който беше донесъл специално за нас. А за вълшебството троянска сливова... нека разкажа друг път…
ДОКАТО ЦЕЦО НИ ОМАЙВАШЕ с легендата за името на цветето еделвайс, не сме усетили, че слънцето тихо е полегнало върху Рогачевите скали, може би за да изпрати пожелание за лека нощ на елените и козите, които обитават тези места. Време беше и ние да се разделим с приятното кътче до заспиващото огнище и нашият гид да ни откара в курортния комплекс „Дива” - мястото, което сме си харесали и в което отсядаме всеки път, дойдем ли в Чифлика. Не е случайно. Тук всеки гост е посрещнат с букет от внимание, сърдечност, уют, добра хигиена, качествена храна и слънчева топлота, която навярно се излъчва от ръкойката златни класове в този букет, донесена от Добруджа - родния край на стопанката на комплекса Кристина Донковска.
Лилия Велчева, Силистра
2 коментара:
Ей, разбира се, че четем. И то по няколко пъти.Но тук всичко е казано в статията.
Когато искам да си вдигна настроението и самочувствието идвам тук.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)