НАЙ-НАПРЕД, ДВА ДНИ ПО-РАНО заради ангажименти на датата, в ГЧЕ-то дойде бившият възпитаник – вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. Отличникът от първия випуск с английски език (1989 г.) разказа спомени пред сегашните питомци на елитното школо. „Моето семейство от по-дълго време е свързано с гимназията – майка ми е учила тук, в един от първите випуски с немски език, всъщност в класа на Владо Даверов, сценариста на филма „Вчера”. Даже когато филмът излезе – през 1984 г. или малко по-късно (от залата подсказват, че е през 1986 г. – бел. Т21); значи през 1986 г., аз тогава съм бил в 9. клас. Спомням си - филмът тъкмо беше излязъл - как класът на майка ми се събра у дома, ние тогава живеехме в центъра (на Ловеч), и си разказваха как е било по тяхно време. И аз се чудех какви са тези хора, колко стари изглеждат – а ето, сега аз ще ви разказвам спомени отпреди 20 години”, сподели г-н Дянков. Министърът влезе и в клас - изнесе лекция на английски език пред „англичаните” от 11.д и 11.е.
ЗА ЮБИЛЕЙНОТО ПРАЗНЕНСТВО НА ЕЗИКОВАТА на 16-ти в Ловеч пристигнаха председателката на Народното събрание Цецка Цачева и образователният министър Сергей Игнатов. „Уважаеми ученици, възпитаници на ловешката Немска (гимназия), искам да споделя, че с изключително приятно вълнение приех поканата да гостувам и да бъда днес с вас не като формално-протоколно задължение. Две са основните причини. Първата – аз имам един много личен мотив да бъда днес тук. Споделям пред вас едно от нещата от моето минало, за които много съжалявам – че не съм завършила Немската в Ловеч. Много плевенчани (г-жа Цачева е от Плевен – бел. Т21) учат, завършили са и занапред ще учат в Немската в Ловеч. На второ място – много държах днес да бъдем тук с министър Игнатов и с министър Дянков. И когато Дянков каза, че няма да може да присъства на това мило тържество, аз му казах – ще те заместя, приличаме си, и двамата сме с очила...”, каза пред множеството в театралния салон на училището г-жа Цачева. Парламентарната шефка завърши с думите: „Това, което Немската езикова и Ловеч дават на България и на света като кадри, има своя марка. Немската в Ловеч е марка… И тук не само се получават знания и образование, тук се градят личности… Честит празник – веселете се, защото сте го заслужили!”.
В ПОСЕЩЕНИЕТО НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ МИНИСТЪР имаше и известна деловитост – той разгледа ГЧЕ-то, сподели впечатления и отговори на ученически въпроси. „Опитът показва, че когато ученикът или студентът сам си прави програмата и се научи сам да взема решения, той се развива много по-успешно, особено в тежки кризисни ситуации. И понеже бях ректор на университет – гледах че много 20-годишни млади хора майките им ги водят за ръчичка?! Това трябва да се промени. Една от промените - вие трябва да си правите собствена програма, собствена пътека, по която да вървите. И трябва да се борите това да стане, по наше време беше невъзможно”, каза Сергей Игнатов. Но на въпроса на ученичка „Вие, министерството, давате ли ни такава възможност?”, министърът отговори уклончиво: „Да, даваме, макар че образованието е консервативна среда и става на етапи. Аз обаче съм привърженик на скачане в дълбоките води…”
ДИРЕКТОРЪТ НА ГЧЕ „ЕКЗАРХ ЙОСИФ ПЪРВИ” РАДОСЛАВ ХИТОВ, който от години успешно води училището напред, също застана пред микрофона. В приветствието му към ученици и гости, аплодирано бурно, се чу следното: „Радостен съм, че днес заедно ще можем да отбележим 130-годишнината на чуждоезиковото обучение в Ловешко и 60-годишнината на първата в най-новата българска история гимназия за изучаване на чужди езици… Връщайки се в миналото на Ловешко, се сещам за една легенда – която разказва, че когато манастирът Ястреб бил изгорен, една от иконите по чудо се спасила в горите край Троян и там възникнала Троянската обител. Години по-късно – в края на 19. век, близо до Троянската обител, в Троян, се разкрива Американско девическо училище за чужди езици. Но не знам защо иконата на чуждоезиковото обучение не била приета в Троян и трябвало да се върне обратно; и стига до хълма срещу старата Ловешка крепост, там се изгражда храмът на знаенето, храмът на научаването на чужди езици. И така вече 130 години. За някои от нас този храм се казва Американско девическо училище, Средно училище за чужди езици, Немската гимназия, Езиковата…; а за нас днес е Гимназия за чужди езици (ГЧЕ) „Екзарх Йосиф Първи”. Но през тези 130 години се случват неща, които се повтарят. Това е мястото, където се учат да учат, където се просвещават да посвещават. И както каза министър Дянков, който бе тук преди два дни – място, където се раждат личности. Не на последно място – това е хълмът, където знанието ражда мечти”.
Т21
*******
Начало
4 коментара:
Не плюй, а уважавай комунистите защото те ценяха езиковите гимназии в страната.А преместването на английския от Ловеч в София става защото и тогава са се вършили реформи, и тогава е имало реформатори / като днес/, които вземали /като днес/ грешни решения.Има много примери, че в езиковите гимназии учеха деца на обикновени българи, а не само на политически първенци.Сам казваш, че ловешката гимназия е била пълна с троянци - колко ли от тях са били деца на властимащи комунисти - май николко или малцина.
А ти направи добро-застреляй се!
Моята дъщеря е зявършела езековата гимназия в гр Ловеч. Нашето семейство не е от плитическият елит. Разчитахме изцяло на желанието и подготовката на детето.
/
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)