За осми път – медийно садене под Беклемето

* Доайените Христо Хараланов и Кольо Станчевски – пак най-чевръсти * Горският надзирател Георги Маринов с първо внуче –„Честито, дядо!”
* Ловешкият полицай, журналист и поет Радо – вицаджия №1
* ЧРД за инж. Богдански! * Логистична подкрепа от губернатора Николай Нанков

В Журналистическата гора

ЗА ОСМА ПОРЕДНА ГОДИНА ЖУРНАЛИСТИ ОТ ЛОВЕЧ И ТРОЯН се включиха в акцията, известна като „Журналистическата гора” (10 април). Припомняме – медийното залесяване води началото си от далечната вече 2003 г. и се роди от съвместна инициатива на шефа на Регионална дирекция на горите (РДГ) – Ловеч и наш земляк (родом от с. Чифлик) инж. Павли Богдански и на кореспондентката на БНР в Ловеч и председател на областното журналистическо дружество Стела Бочева; идеята – журналистическото братство от района да даде своя принос в подкрепа на българската гора, но не само с журналистическия „инструментариум”, но и буквално. Имаше и хубав повод – Седмицата на гората, професионалния празник на българските лесовъди, отбелязван през всяка първа седмица на най-пролетния месец, април. Домакин на медийната залесителна акция стана шефът на Държавно горско стопанство (ДГС) – Троян инж. Димитър Шишков; той определи и терена – няколко голи „петънца” в непосредствена близост до трасето на стария Римски път (срещу местността Айдушкото сборище под Беклемето /Троянския проход/). Хората на инж. Шишков осигуряваха и всичко необходимо – посадъчния материал (основно бял бор), инструментите, предварителната подготовка на терена и т.н.; да не забравим – и почерпката на финала в чудесната вила на ДГС – Троян на Беклемето.

ПРЕЗ ПЪРВИТЕ ДВЕ-ТРИ ГОДИНИ, ВЪПРЕКИ ЕНТУСИАЗМА, залесеният участък, сдобил се с гръмкото име Журналистическата гора, никакъв го нямаше; борчетата се губеха из треволяка и не искаха „да дръпнат”, тъй както на нас (залесителите) ни се искаше. Имаше и една лоша година, когато немалко от засятото изсъхна и се наложи повторно залесяване. Но ентусиазмът не секваше, пък и професионалистите не веднъж обясняваха, че гора трудно се прави, а в началото е най-трудно. Днес, на осмата година, Журналистическата гора вече е заприличала на гора, а някои от първите засети дръвчета вече се извисяват на над 2 метра височина. А от миналата година бе подхванат и нов участък, на около 200 м по-нагоре, пак покрай Римския път.

КАКВО МОЖЕМ ДА КАЖЕМ ЗА НАСТОЯЩОТО медийно залесяване под Беклемето? Една липса бодеше очите – нямаше го горския надзирател от ДГС – Троян Георги Маринов, чиято компетентност, добронамереност и такт помагаха много на пишещите (пишман) залесители и чиито заслуги за Журналистическата гора са безспорни; оказа се, че г-н Маринов отсъства по уважителни причини – станал е дядо за първи път. Да му е честито! Отново, както и в предишни години, двамата доайени на местната журналистическа гилдия – ловчалиите с яка троянска връзка Христо Хараланов (който прекарва голяма част от годината на вилата си в с. Орешак) и Кольо Станчевски (който пък кажи-речи се е преселил в родното с. Шипково) бяха най-чевръсти. Пак се наложи, въпреки че (уж) си знаем, инж. Шишков да прави залесително показно; нищо лошо – нали казват, че повторението било майка на знанието. За пореден път залесителната акция на Журналистическата гора бе уважена и от ВИП гост, сега – областния управител Николай Нанков; г-н Нанков не се изяви особено с мотиката, но логистичната му подкрепа не бе без значение.

КАКТО КАЗАХМЕ, МЕРОПРИЯТИЕТО ПРИКЛЮЧИ В ГОРСКАТА ВИЛА на Беклемето, като за купона имаше и допълнителен повод – предстоящия (на 13 април) 54-ти рожден ден на горското началство инж. Павли Богдански, който почерпи със саморъчно варена домашна сливовица, отлежала в смрадликово (не черничево – бел. Г.М.) буре и вадена само по най-специални поводи и за най-специални гости. За много години! И не на последно място - отново властелинът на купона в Горската вила бе Радо, бивш кадър на ловешкия вестник „Народен глас”, настоящ полицай (охранител в Ловешкия затвор), поет и участник в журналистическото садене още от самото му начало през 2003-та; полицаят журналист се скъса да разказва вицове (всеки от присъстващите може да потвърди – правеше го по-добре от плевенския шоумен Слави Трифонов – бел. Г.М.) и побърка от смях цялата компания (по-долу четете един от вицовете на Радо, разказан в разгара на залесителната акция в Журналистическата гора).

Генадий Маринов

*******

Из вицовете на Радо

По ми се пий!

Иванчо от Троян се явил на конкурс за работа. Сред въпросите обаче имало и такива, проверяващи езиковата култура на кандидата. На нашето момче се паднало да каже коя е висшата сравнителна степен в българския език. Иванчо от Троян не му мислил много и отсякъл: „По-”. Журито се смутило, тъй като троянецът бил връзкар и конкурсът бил реден за него, и деликатно го подпитало: „Защо да е „по-”, я помисли дали не е „най-”?”. Иванчо се позамислил, но пак бил категоричен: „Най-висшата степен е „по-”!”.

Тогава изпитващите поискали обяснение. И Иванчо им обяснил: „На мен най ми се ебе, ама по ми се пий!”.

(Бел. ред. Някой от присъстващите подхвърли на разказвача, че вицът му е много циничен. Радо контрира със следния въпрос: „Добре де, как ще прозвучи, ако кажа „най ми се прави секс” и „по ми се употребява алкохол”?!)

Начало

Tweet