В Дълбок дол: Вместо птичи трели… рев на бензинови чудовища

* „А защо при такова явно погазване на законността и нарушаване правата на гражданите прокуратурата не се самосезира?”
* „И щом нямат регистрация, значи нямат и „Гражданска отговорност”. Тогава, при евентуален инцидент кой ще носи отговорност и кой ще плаща?"

Читателите ни пишат

АЗ СЪМ БОГОСЛОВ КУЛТУРОЛОГ с подчертан интерес към българската традиционна култура и фолклор. Със съпругата ми, която е художник, сме еко ориентирани и вярваме, че човек трябва да се грижи и да пази природата, която го заобикаля и в която е призван да живее. Преди години успяхме да закупим старинна къщичка в красивото китно селце Дълбок дол недалече от Троян. Това за нас беше начин да успеем да се съхраним като творци - далеч от стреса и напрежението; далеч от тежката и замърсена атмосфера на столицата. При всяка възможност ние прескачаме до нашето село и прекарваме колкото се може повече време в тишина, уединение, спокойствие и чуруликане на птички, далеч от цивилизацията, сякаш накрай света. По същата тази причина в последните дни на март пристигнах отново тук – от една страна да си почина и да се заредя отново, а от друга, в това почти райско кътче на тишина и спокойствие, да довърша последната част от докторската си дисертация, която трябва да предам за разглеждане в средата на април.

НО ВМЕСТО ПТИЧИ ТРЕЛИ И СПОКОЙСТВИЕ…ме връхлетя рев и боботене, сякаш на свирепи допотопни чудовища; свистене от гуми и скърцане на спирачки, атмосфера, изпълнена с шум, който по-скоро напомня на адско, отколкото на довчерашното райско местенце…Довчерашната идилия и тиха привлекателност на селото, заради която толкова много градски хора като мене бяха закупили имоти и идваха тук да се спасяват от стреса, си беше отишла и беше заместена с още по-голям стрес. А сега са дори светлите Великденски празници и всичко е така положително заредено с предпразнична възбуда и прекрасни очаквания в бъдеще… За собствениците на тези машини обаче няма събота, неделя, няма почивно следобедно време, няма светли Християнски празници… Цялото село е огласено от ръмженето и грохота на АТВ машини, на мощни мотоциклети с повишена проходимост, вдигащи в спокойния въздух прах и пепел до небесата… Те орат безмилостно пистата „Off road ATV”, като нерядко изскачат и извън нея и летят нагоре надолу по мерата волно и на свобода. Питам се обаче, къде е нашата воля и къде е нашата свобода в случая?

НЕЩО ПОВЕЧЕ - АТВ машините са без регистрационни номера и обикалят селото, за да се фукат пред момичетата и другите момчета. И щом нямат регистрация, значи нямат и „Гражданска отговорност”. Тогава, при евентуален инцидент кой ще носи отговорност и кой ще плаща? Отново ние ли, потърпевшите, станали неволна жертва на… „миропомазаните”?

А ОТ ДОСТА ВРЕМЕ В СЕЛОТО ТЕЧЕ ПОДПИСКА срещу съществуването на точно тази писта и срещу незаконните практики на нейните арендатори. Освен това тя официално е затворена от РИОКОЗ - Ловеч. И така, както си е затворена, общинската управа в Троян решава да я отдаде „безвъзмездно” за 10 години на някаква икономическа групировка. И това във време на тежка световна рецесия и на още по-тежка криза в страната ни…

И КАКВО ИЗЛИЗА? Че демокрацията и законите в страната са само лист хартия, който всеки бизнесмен с повечко пари може да сгази... Излиза, че за тях не важат нито изборите, нито политическите партии, нито изобщо реда и законността в държавата; обезсмисля се цялата демократична и плуралистична система, според която пред закона всички сме равни…

И СИ ЗАДАВАМ И ДРУГИЯ ВЪПРОС - а защо при такова явно погазване на законността и нарушаване правата на гражданите прокуратурата не се самосезира?

3 април 2010 г., с. Дълбок дол

Велислав Алтънов

Начало

Tweet