* Пенка Голийска: „Само се питам, дали ще се намери общинска управа, която да премахне веднъж завинаги гледката, характерна за Средновековието – нали все пак Троян е (уж) „европейски” град…”
ПОВОД ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА РЕТРОСПЕКЦИЯ намерих в публикацията „Добичета по площада – к`во от това?!” в миналия брой на Т21 (бр. 46 от 2 декември 2009 г.). А фактите, които ще цитирам, са от книгата на Никола Гимиджийски (1856 г. – 1932 г.) „Автобиография и спомени”, издадена преди няколко месеца от Музея на народните художествени занаяти. Никола Гимиджийски е един от забележителните троянци, вписал името и дейността си в националната и троянската политика – четири мандата народен представител, подпредседател на XIV Народно събрание, първият почетен гражданин на Троян от 1926 г., доказано безкористен и честен обществен деец, един от строителите на съвременна България и съвременен Троян. „Спомени”-те обогатяват известното досега за политическата, обществената и културната история на града ни в периода от последните десетилетия на 19-ти век до 30-те години на миналия век.
НИСКАТА БИТОВА КУЛТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ТРОЯН и околията дори към последното десетилетие на 19-ти век е ужасяваща. В контекста на тогавашните политически нрави Никола Гимиджийски пише следното: „Че в страната има епидемични болести, че в Тутракан е пламнала холера, че торовете са разхвърляни из дворищата и се нанасят в спалните, че се ходи по нужда де как се завърне, че никъде почти не можеш да видиш нужник в селска къща, че дори в града виждаш по улиците свине, отъркаляни в тинята, че всичко това не трябва да бъде така – за тези неща не трябва да се говори на избирателя, защото той не го разбира и се чуди как може да се появят болести от такива работи. А демагогът знае, че нашият избирател, който до голяма степен и сега е такъв, какъвто бе преди 30-35 години, лесно забравя, поддава се на уловките на хитри политикани”.
ОСТАВЯМ БЕЗ КОМЕНТАР написаното от г-н Гимиджийски. Само се питам, дали ще се намери общинска управа, която да премахне веднъж завинаги гледката, характерна за Средновековието – нали все пак Троян е (уж) „европейски” град от края на първото десетилетие на 21-ви век?!„КОЙТО ДОЖИВЕЕ – ЩЕ ВИДИ!”, беше написал през 1919 г. големият троянски учен д-р Найден Шейтанов.
Пенка Петрова-Голийска, историк
По-нова публикация
2 коментара:
НИСКАТА БИТОВА КУЛТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ТРОЯН и околията, дори към последното десетилетие на 19-ти век, е ужасяваща.
Напълно съм съгласна. Бях в Троян цяла седмица по Коледа - толкова кал не съм газила никога.
Но най-лошото не е това, че градът е потънал в мизерия и свинщини, а че хората не се дразнят и си цапат смели през калта по центъра. Боже, какъв град, каква мизерия!
Рада Ганкова
... то Бонускуту ней кът Труянът... РаТке!
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)