Троянските възрожденци от началото на ХХ век

* Огромното доверие е спечелено от забележителни личности, стояли начело на Троянска популярна банка
100 години
Модерната сграда на Троянска популярна банка, 30-те години
НА 6 ЮЛИ 1914 Г. 117 занаятчии, търговци и няколко интелигенти основават кредитно кооперативно сдружение „Троянска популярна банка” (ТПБ). Идеята е на Иван Ветренски, агент на БНБ, първата банкова институция в Троян. Той е единственият от избраните в първите Управителен и Контролен съвет член-кооператори с професионален опит и затова оглавява Контролния съвет. Най-възрастният от присъстващите, ръководил събранието, е Христо Ц. Стаевски, а Никола Гимиджийски е избран за първи председател на Управителния съвет на сдружението. Дружеството се основава за 99 години. Ще се управлява от Общото събрание, Управителен съвет, Контролен съвет и директор.

Никола Гимиджийски
ИЗБРАНИТЕ в ръководните органи са едни от най-първите хора в Троян, ала несъмнено признат авторитет не само в Троян и околията, а и в страната е Никола Гимиджийски. Роден е на 28 октомври 1856 г. в стар троянски род. Завършил класното училище в града и работил  с прекъсвания като учител  до 1881 г. Бил чиновник в Окръжния съд в Ловеч, секретар на севлиевския прокурор, чиновник и управител на митниците в Троян и Чепеларе. Изключително деен общественик - библиотекар, църковен настоятел, читалищен деец и общински съветник. Активен член на Демократическата партия, от чиято листа е избиран за народен представител в четири обикновени Народни събрания. През 1911 г. прави нещо непознато до този момент в българския политически живот - дава писмен отчет пред избирателите за стореното през мандата му в 14-тото Обикновено Народно събрание, на което е бил и подпредседател. Провъзгласен е за почетен гражданин на Троян, а заедно със съпругата му са обявени за благодетелни членове на читалището.
                                                                     
ПОПУЛЯРНАТА банка официално заработва, на 1 март 1915 г., с временен директор Христо Ц. Стаевски (след войните няколко мандата е председател на УС – бел. авт.) и, както се казва, още няма покрив над главата си; има само една най-обикновена метална каса, в която да се съхранява малкия начален капитал, формиран от встъпителния членски внос и вноски за записани дялове, а ръководството й изработва бюджет, тарифи и размери на заемите, които ще отпуска на член-кооператорите. Назначават  първия директор Тончо А. Балевски, баща на световноизвестния по-късно академик Ангел Балевски, раздават първите заеми, сконтират полици и... наемат  „зданието на Минко Хр. Ганковски за 10 месеца с наем 120 лева.”; титулярният директор „жителя на гр. Троян Тончо А. Балевски, като ще изпълнява и длъжностите Счетоводител и Касиер на Банката с предвидената по бюджета заплата. Гаранция ще представи в размер на 5 000 лева, съгласно Закона за гаранциите”.

В НАЧАЛОТО на 1919 г. за директор е назначен Минко Н. Шипковенски, който на 19 март следващата година подава оставка, тъй като е „поканен да продължи науките си като държавен стипендиант в странство”. Роденият през 1892 г.в Троян бъдещ доктор на икономическите науки, д-р Минко Шипковенски, завършва търговската гимназия в Свищов през 1911 г. и търговска академия в Милано (Италия) и е първият „дипломат” на Троян зад граница, когато е български генерален консул на България в Милано. Със слово, статии и книги, които пише и разпространява в Италия, поставя началото на търговския обмен между двете държави. През следващите години и след завръщането си в България той никога не забравя Троян и като секретар на Българския търговски съюз продължава да съдейства за стопанския подем на родния си край.

Управителният съвет на ТПБ, 30-те години
ОТ ПЪРВАТА следвоенна година до закриването й в началото на 1951 г., Троянската популярна банка бележи непрекъснат възход по чисто банковите си показатели. Нараства броят на член-кооператорите, а с него и дяловият капитал, увеличават се спестяванията в срочни, безсрочни и детски влогове,нараства пласментът, като се кредитират обществени предприятия, каквото е водният синдикат, водоснабдяването на града, кооперации и индивидуални и колективни членове. Сред най-успешните преди Втората световна война е 1936 г. На 19-тото редовно общо годишно събрание, състояло се на 21 февруари 1937 г. присъстват лично 715 член-кооператори, т.е. почти половината от членовете, 637 членове са представени с пълномощни и отсъстват само 189. В доклада на председателя Васил Цвятков се „констатира отрадния факт, че вследствие големия използван кредит, Управителният съвет в едно свое заседание е решил и намалил с половин процент лихвата на заемите и че въпреки това банката е дала една чиста печалба от 265 000 лв.”.

Андрей Шипковенски
ДИРЕКТОРЪТ Андрей Шипковенски, този забележителен деец на кооперативното дело и банката, прави годишните си отчети винаги сравнявайки с предишен период. Така и в този случай сравнява резултатите от изтеклата година с 1934 г., при което пласментът е нараснал с 1,5 млн. лв. и е достигнал 11 млн. лв., от които кредитирането на обществени предприятия е за 5 285 499 лв., като най-голям дял има Водният синдикат - 4 048 171 лв., Троянската община с 547 000 лв. и дърводелската кооперация „Осъм” - 411 096 лв.

ИЛИ ЗА ДВЕТЕ години се констатира нарастване на портфейла с кръгло 3 300 000лв. Общо в движими и недвижими имоти са инвестирани кръгло 3 600 000 лв. или 77% от дяловия капитал и фондовете, най-много в новопостроената банкова сграда, която „ще бъде реален израз на мощта на нашето кооперативно сдружение и ще запълни нуждата от модерен хотел и ресторант, което беше пречка за развитие на града и околията, като курортен център.” Тази сграда, освен, че решава остър социален проблем, за дълго време е емблема на града и пример как една кауза, каквато става построяването й още от 20-те години, може да обедини усилията на цяла една общност, без разлика на политически пристрастия,  „ пол, възраст и занятие”. 

РЪКОВОДСТВАТА и болшинството от членовете им убедено налагат кооперативната идея и са в основата на инициативите за учредяване на кооперации на занаятчиите по браншове, отначало като отдели на сдружението. Членове на УС и КС като Васил Цвятков, Калю Балев, Димитър Гимиджийски и други са начело на управителните им тела. За всяко свое начинание УС създава комитет (комисия), която отговорно планира, организира, изпълнява и се отчита за свършеното; негова е идеята и за създаване на комитет по прехраната, който да осигури изхранването на града в следвоенните години, и то  в остра борба със спекулата. Доставят се десетки тонове жито, брашно, боб „ с една съвсем малка за Банката печалба”. Откриват магазин за членовете на кооперацията, чрез който доставят и материали за занаятите, а в  края на 20-те години и електроматериали за осветлението на домакинствата и „ двигателната сила” на занаятчиите.

Васил Цвятков, Димитър Гимиджийски, Калю Балев, Тодор Василевски
БАНКОВОТО ежедневие не е пречка ръководителите на кооперативното сдружение да мислят стратегически, да генерират идеи, на пръв поглед неосъществими в момента - като строителство на собствена сграда чрез създаване на специален фонд. Такава е и идеята за Водния синдикат, за кооперациите по занаяти и не на последно място, осъществяването на зародилата се още в началото на века идея за железопътна линия до Троян. Чрез такива новаторски идеи и заставането в центъра при реализацията им, не само чрез осигуряването на най-евтин кредит, но и с ръководенето им, Троянската популярна банка наистина си спечелва огромна за времето популярност и любовта и доверието на троянци, които съвсем по свойски започват да я назовават „Популярната”. За доверие говори фактът, че само през следвоенната 1919 г. нейни членове стават 387 троянци, с което поне 500 семейства обвързват битието си с надеждата за евтин кредит за занаята си, прехрана на достъпни цени и социална подкрепа. И това доверие не се загубва никога през годините до края на 1950 г., когато член-кооператорите достигат 2500 броя, т.е. най-малко по един от всяко семейство в града.

Христо Борисов,
из документалната хроника „Троянска популярна банка”,
издадена по случай 100-годишния юбилей

0 коментара:

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |