Д-р Найден Шейтанов - учен с европейски измерения

* Троянецът пръв лансира хипотезата, че Черноризец Храбър e цар Симеон * Обемистият му труд „Праистория на циганите” предизвиква интерес и в чужбина * Ново свидетелство за големия учен

120 години от рождението

НА 18 НОЕМВРИ 2010 Г. се навършиха 120 години от рождението на д-р Найден Шейтанов, а на 20 февруари 2010 г. се изпълниха 40 години от смъртта на забележителния с огромната си ерудиция мислител, учен, публицист, родолюбец и европейски по дух интелектуалец.

ИСТОРИЯТА НА СВИДЕТЕЛСТВОТО, което публикувам за първи път, е следната. През 1995 г., като резултат от проучванията ми за големите троянски личности, публикувах статията си „Забравеният мислител” („Троянски глас”, бр. 51 от 13 декември 1995 г.), посветена на 105-годишнината от рождението на д-р Найден Шейтанов. Там пиша, че неговото име и творчество са непознати не само на широката читателска публика, но и на специалистите поради несъответствието на неговите научни тези с идеологията на комунистическия режим, че му е лепнат осъдителния етикет „фашист” и му е наложена забрана да публикува – така е съзнателно забравян години наред. В статията упреквам журналиста, познавач на троянското минало и култура г-н Иван Пейковски (вече покойник), че не е включил в сборника си „Планина Троянска” (1977 г.) откъс от ранното произведение на д-р Шейтанов „Популярни исторични бележки за Троян и околността” (1920 г.).

ПРЕЗ 2000 Г. СДРУЖЕНИЕ „БЪЛГАРКА - ТРОЯН” извадихме от забравата този първи интердисциплинарен труд, посветен на родния град и представен като лекция на годишното събрание на читалището. (През учебната 1919-1920 г. младият учен европейски възпитаник д-р Шейтанов е учител в прогимназията /днес ОУ „Иван Хаджийски”/ и член на читалищното настоятелство). След време г-н Иван Пейковски дойде в Музея и ми предостави надгробно слово за Найден Шейтанов, държано от Добромир Чилингиров, и сподели, че не е знаел за „Популярни исторични бележки…” – причината да не бъдат включени в сборника „Планина Троянска”.

*****

Надгробно слово

„ОПЕЧАЛЕНИ БЛИЗКИ И ПРИЯТЕЛИ,

ПРИ ВСЕКИ ЗАВЪРШЕН ЖИТЕЙСКИ ПЪТ, освен скръбта и мъката по раздялата с покойника, неволно се поставя въпросът и за дирята, останала след него. При едни тя е подчертано материална и, въпреки това, се превръща в постепенно избледняващ спомен в съзнанието на близки и познайници. При други, макар и не материализирана, тя наподобява непресъхващ извор, от капките или струите на който утоляват жаждата си мнозина пътници в живота.

ЖИТЕЙСКИЯТ ПЪТ на д-р Найден Шейтанов като историк, философ и есеист е жалониран от много проблеми, но подчертано значими са четири от тях:

ПРОБЛЕМЪТ за жизнеутвърждаващото и всевечно начало на живота, изразен най-напред в „Бунт на тялото” и „Култ на тялото – борба за нова култура и нов мироглед” – брошура, издадена от Министерството на народната просвета през 1928 г., както и двете му книги „Любов и космогония”, при съавторството на неговата съпруга Мери Иранек, по баща, (1933 г.), последвани от произвелите силно впечатление няколко статии в списанието на проф. Михалчев „Философски преглед”.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ДОСТОЙНОТО ИСТОРИЧЕСКО МЯСТО на българина, отразен в докторската му дисертация за цар Симеон. Тук лансираната за пръв път от младия учен д-р Найден Шейтанов хипотеза, че цар Симеон и Черноризец Храбър са едно и също лице, бива подкрепена през 1920 г. от неговия пражки професор В. Ястребов. Та, първоначално отхвърлена от виден наш историк, по-късно бива представена като негова оригинална, а не на нейния автор. Не могат да не бъдат изброени заглавията и на статиите: „Европа и ние”, „България и светът”, „Културната съдба на България”, „Българският дух”, „Български светоглед”, „Световна България” – печатани в сп. „Златорог” и „Литературен глас”. Като напълно оригинална инициатива на д-р Найден Шейтанов и на днешния лауреат на Хердерова награда Христо Вакарелски е основаното през тридесетях години „Общество на приятелите на родно българското”. То, макар и не за дълго, обедини обичта, интересите и познанията на видни българи като: Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, Васил Стоин, арх. Рашенов, Руси Русев, Христо Кодов и още някои други.

ТРЕТИЯ ПРОБЛЕМ, занимавал д-р Найден Шейтанов, е проблемът за ролята на славянството. И тук се редуват статии и книги като: „Чешкият печат за българите” (1913 г.), „Байкал и българите” (1922 г.), хабилитационния труд за доцентура „Полша и Тилзитския договор” (1923 г.), „Съдбата на славянството”, „От поп Богомил през Хус до Ленин – славянски революционери” и непечатаният му труд „Произход на българите и славяните”.

ЧЕТВЪРТИЯТ ПРОБЛЕМ – за произхода на циганите и жизнеустойчивостта на тоя пръснат по света, но непретопен в течение на вековете народ без държава, направи д-р Найден Шейтанов известен като изтъкнат циганолог. Неговата първа публикация в „Известие на Етнографския музей” „Наречие на софийските цигани” (1931 г.) бе последвана от други у нас и в чужбина, посрещнати с отзиви и интерес от учени циганолози в Москва, Ливърпул, Париж. Кога и де ще види бял свят, макар и посмъртно, и обемистият му труд „Праистория на циганите”. Труд, предизвикал и няколко лични посещения на научни работници от Югославия, Австрия и САЩ.

Д-Р НАЙДЕН ШЕЙТАНОВ имаше не малко основания приживе да бъде недоволен от нас – неговите съвременници и ученици. Ние обаче нямаме никакви основания да бъдем недоволни от общуването си с него и от творческото му наследство. Нека проблемите, вложени в него, бъдат ромолещ извор, поддържащ вечна паметта му! Нека бъде лека и пръстта му!”

февруари 1970 г.

Добромир Чилингиров

*****

АВТОРЪТ НА НАДГРОБНОТО СЛОВО и, както той се назовава, ученик на д-р Шейтанов Добромир Чилингиров е син на проф. Стилиян Чилингиров – последния председател на Съюза на българските писатели преди 9 септември 1944 г., учен с огромна писателска, читалищна (автор на фундаменталния труд „Български читалища преди Освобождението”, С., 1930), етнографска, историографска, училищна и обществена дейност.

ТОЗИ ТЕКСТ ВЪЗПОМЕНАНИЕ за д-р Шейтанов има за цел да покаже колко лесно се зачеркват големите ни личности и колко трудна е тяхната реабилитация. За радост на културната ни мислеща общественост и на родолюбците български, през 2006 г. престижното издателство „Захарий Стоянов” преиздаде „Балкано-българският титанизъм”, сборник от произведения на д-р Найден Шейтанов с обширен предговор от ст.н.с. д-р Ерика Лазарова, която е и автор на монография за учения. През 2009 г. (почти 40 години след смъртта на заслужилия троянец) троянският общински съвет присъди най-високото си отличие „Почетен гражданин на Троян” на учения енциклопедист.

В АРХИВА НА ТРОЯНСКИЯ МУЗЕЙ се пази един екземпляр от капиталния труд на д-р Шейтанов „Великобългарски светоглед” с посвещение на другия велик троянец Иван Хаджийски. Факт, който потвърждава близките и приятелски отношения между двамата – по-възрастния със 17 години европейски възпитаник и младия, талантлив учен Хаджийски, въпреки че са представители на различни научни школи. (Не такова е отношението на общинската управа към изграждането на паметник на Иван Хаджийски, регламентирано с решение на Общинския съвет, на мястото на онова грозно нещо между двата музея, наречено партизански паметник).

ВЗЕМАМ ПОВОД ОТ ДОСТОЙНИЯ и ангажиращ текст на г-жа Мариела Шошкова – общински съветник и галерист („Хаос, излагация и прехвърляне на отговорност”, Т21, бр. 42 от 3 ноември 2010 г.), за да отбележа, че докато е тази управа, паметник на великия троянец няма да има. Няма да има по простата политическа причина, че трябва да е на мястото на комунистическото стърчило, а пък наближават и избори. Това ще бъде поредното неизпълнение на решение на Общинския съвет, и то 21 години след началото на демократичните промени.

НО ИМА И НЕЩО ДРУГО – липсата на нова култура, съвременно мислене и историческа компетентност. Културоптимистът д-р Шейтанов е надценил творческите и културни възможности на балканджиите. В „Популярни исторични бележки за Троян и околността”, писани преди 90 години, четем: „В типа, бита и характера на троянеца се забелязва вековното действие на зла историческа орисия. Ала тоя корав човек, който стоически живее и стоически мре, носи може би в душата и ума си съкровища за нова култура, времето на която ще настъпи някога. Който доживее – ще види”.

СЛЕД БЛИЗО ВЕК Е ЯСНО, че това време не е настъпило.

Пенка Петрова-Голийска,

бивш музеен работник

Начало

Още за д-р Найден Шейтанов - виж ТУК

Tweet