![]() |
Първият персонален компютър, пристигнал в Троян на 26 февруари 1985 г., е „в движение“ и днес, м. февруари 2025 г. |
СПОМЕНАВАМЕ този факт с усмивка, от тогавашния „Правец“ и тогавашните компютърни възможности и знания до днешната ситуация, когато компютрите са навсякъде и във всичко, а изкуственият интелект завзема все повече позиции и играе все по-важна роля, сякаш са минали хилядолетия. Но си заслужава да си спомним. Още повече че Троян днес продължава да е компютърен град – с добра IT база и образование в троянските училища, успешни IT фирми (достатъчно е да споменем TSD на Герман Гачевски, която е една от най-динамичните в бранша в национален мащаб), изявени троянци в компютърния бранш, работещи на високи позиции в компании по света и у нас и имащи собствен принос в тази най-авангардна човешка дейност (например 34-годишния Минко Гечев, който от доста време вече е част от мозъчния тръст на мегаконцерна Google, и др.).
ПО-ДОЛУ четете живописния разказ на г-н Стойчев за пристигането на първия компютър в Троян, епизод от рубриката му „Троянските истории на Радослав“. И нещо любопитно – той съхранява и до днес този първи троянски „Правец“, който на всичкото отгоре работи.
Т21
РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21
ЕТО И ПРЕДИСТОРИЯТА. През 1977 г. един 25-годишен младеж в Щатите – Стивън Пол Джобс, се сетил да свърже клавиатура и платка от струг с цифрово-програмно управление с обикновен черно-бял телевизор. Получило се устройство, на което може да се пише и чете! Новост – да пишеш на телевизор! Освен това може и да се смята, да се чертае и т. н.
В ТРОЯН, в завод „Машстрой“, се произвеждаха абсолютно същите стругове – тип „Т6 Фанук“ на японската фирма „Фуджицу Фанук“, ама кой да се сети… В Правец пък – селото на тогавашния комунистически вожд Тодор Живков (Бай Тошо), имаше металообработване. И се произвеждаха… капани за мишки, струваха по 1 лев. Бяха направени на дъсчица с кутия от перфорирана ламарина, имаха по две много хубави пружини и вършеха работа. Говоря от опит – имах котарак, веднъж гледам, котаракът влачи капана, хванал се плъх, защипал му опашката отвън, а тялото вътре и котаракът го влачи.
И ИЗВЕДНЪЖ, по решение на БКП, в Правец прекопираха изделието на Стив Джобс „Епъл 2“, той го бе показал в магазин под названието „Епъл“ (аpple, ябълка), искал да е хубаво, сладко и привлекателно. Най-напред „Ябълката“ нямала кутия и търговецът поискал кутия, така компютърът станал „Епъл 2“. Решението такова нещо да се прави в България, точно в Правец и под името „Правец“ било на партията. Но никога досега не чух кой е донесъл изделието и го е внедрил у нас…
![]() |
Статия за първия компютър, авт. Радослав Стойчев, в-к „Троянски глас“, бр. 12 от 20 март 1985 г. |
ОСВЕН компютъра с него взех и две електронни игри, едната беше за някаква подводница – италианска, а другата с паяци. Взех и един касетофон „Октава“, произведен в гр. Монтана (тогава Михайловград), но този монтански касетофон бе същинско българско отмъщение към човечеството… Това беше всичко от тази първа троянска компютърна доставка през 1985 г. Периферни и други устройства нямаше. От Поделението инж. Бончевски ни написа и предостави книжка голям формат за възможни интересни неща с компютъра. А учителят по математика Минко Христов от тогавашното ЕСПУ „Георги Димитров“ (сега СУ „Св. Климент Охридски“) направи много хубави програми за работа.
ВСИЧКО на този първи троянски компютър „Правец“ се набираше с клавиатурата. Ако се изключи, всичко изчезваше. Новата информация се записваше само на нова дискета, изтриване на записаното бе невъзможно. И тук беше една наша рационализация – измислих да изтривам с постоянно магнитно поле на телефонен капсул, получи ми се от раз. Това беше и едното от нещата, което представихме на Световното изложение на изобретателите ЕКСПО 85 в Пловдив.
Още от „Троянсксите истории на Радослав“:
0 коментара:
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)