Върбичките на Цветница

* „Аз пак нося върби. Освен това никога не завързах червена връзка на дете! Обръщах се към учениците или с „деца“, или с „ученици“, но никога с „пионери“

Радослав Стойчев

Троянските истории на Радослав

РАДОСЛАВ СТОЙЧЕВ, кореняк троянец, на 77. Добре познат на всички ни с голямото си дело – основаната и ръководена от него десетилетия детска Школа по радиоелектроника, запалила по техниката и насочила към инженерните науки стотици троянски деца, печелила купища награди от национални и други състезания и носила заслужена слава на Троян и троянското образование. Това дело му донесе и наградата „На учителя – с любов!“ (2019 г.). Отделно – Радослав, наричаме го така, защото при него няма официалности и бариери, е колоритна личност, троянски чешит от класа, обичащ, знаещ и помнещ толкова за града ни, колкото малцина; и немаловажното – умеещ да го разкаже. Отдавна го „навивахме“ да стане колумнист на Т21 и да сподели на страниците на вестника ни от своите истории, съгласен бе, но идеята все се отлагаше във времето. И сега (от средата на 2024 г., публикуваните му истории вече станаха десетина) й дойде времето, кръстихме колонката му „Троянските истории на Радослав“. Т21

СЛЕД като станах даскал по разпределение в Районния пионерски дом в Троян, а това го направи Господ, никога не съм мислил, че точно 50 години ще работя точно това. Да! Така се случи. Факт! Началото бе на 1 септември 1969 г. и краят – на 31 август 2019 г., спря ме ковид пандемията. Най-интересното е, че за тези 50 години не се скарах нито с дете и ученик, нито с който и да е друг даскал. А е известно и също е факт, че от даскали и от магарета керван не става. Когато започнах, бях на 22 години, а когато приключих – на 72. Така е, и има какво да кажа, ако е рекъл Господ, ще напиша и други неща.

ПРЕЗ април 1970 г., на Лазаровден, отидох и набрах чувал с върбови клонки. Набрах ги в местността Белишки Орешак от красиви плачещи върби. Преди 80 години, преди преврата на 9 септември 1944 г., учениците на Троян беряли организирано върбички за черквата, оставяли ги да пренощуват в храма и на другия ден, Вход Господен в Йерусалим, Цветница, били раздавани на хората.  Оставих чувала в Районния пионерски дом – един дюкян на ул. „Христо Ботев“ 226, недалеч от църквата, и на другия ден, сутринта в неделя, ги понесох към църквата.

МИНАХ покрай училище „Иван Хаджийски“ и тръгнах нагоре. Но не щеш ли, Йона Мичева отваря вратата и ме засича… Йона Мичева по онова време беше вся и всьо, тя е партийният секретар на Троян. Зачекна ме веднага за върбичките. Аз спрях, казах добро утро и… нещо нетипично за мен, замълчах си. Мислех си – тя ще чете, ще чете и ще си изчерпи репертоара. И тя чете, чете – па млъкна. Тогава казах: „Мислех, че съм сбъркал, ама нали не нося в черквата пионерски връзки. Пионерските връзки са си в пионерския дом, върбите са за черквата!“. И Йона Мичева като превключи – от степен оса в буркан на стършел в делва. Но не се уплаших, а ми стана смешно, защото прокурорът на Троян беше Радка Стойчева – Рада Прокурорката, моята първа братовчедка. Освен това аз вече бях създал Школата по радиоелектроника и имах изяви.

 

Раздават върбички в троянската църква, Цветница, 2024 г.

ИЗМИНА една година. Аз пак нося върби. Освен това никога не завързах червена връзка на дете! Обръщах се към учениците или с „деца“, или с „ученици“, но никога с „пионери“. Как ли не ме овъртаха, за да стана партиен член – щели да ме направят директор на Пионерския дом или директор на Районна станция на младите техници (в Троян имаше много хубава Районна станция на младите агробиолози с директор Мая Гечева и работеше отлично). Аз партиен член не станах никога, отказвах и след това на разните партии. Пък и директорите ги духа вятърът. Освен това съм син на фабрикант.

м. април 2025 г.

Радослав Стойчев

Начало

  Още от „Троянсксите истории на Радослав“:

• Първата изява
• Батериите
• Котлонът каза: „100 години Ленин!“
• Осругът 
• Малините 
• Снимката
• Преди 40 години (Първият компютър) 

Tweet