Марко Табаков: Най-голямото културно събитие в Троян за 2024 г.

* „Вместо това въпросните бяха заети с осребряването на членството си в БКП като любимци на Партията. Това бе 18 години безвремие за троянските художници… Името на Маестро Донев не се споменаваше… * „Специални адмирации заслужават музейните специалисти, организирали тази изложба, най-голямото според мен културно събитие в нашия град за 2024 г.“

Марко Табаков

Юбилейно за Бочо Донев

В троянската галерия „Серякова къща“ на 14 ноември т. г. бе открита изложба по случай 120-годишнината от рождението на художника и наш съгражданин Бочо Донев. Много специална изложба, тъй като не всеки ден тук, в малкия ни провинциален град, можем да видим изкуство от такъв мащаб и защото става дума за първомайстора, за един от най-големите, а защо не и най-големият художник роден и вдъхновен от Троян. Защото бе изложба с национална значимост. По-долу ви представяме един текст по повод изложбата на Бочо Донев – на неговия ученик и приятел, художника и бивш троянски кмет Марко Табаков – мислен като слово за откриването, но отложено по обективни причини и приготвено като текст за вестника ни.  

„Здравето не ми позволи да присъствам на откриването на изложбата по случай 120-годишнината от рождението на художника – Маестро Бочо Донев; астматик съм и влагата и мъглите ме подлагат на риск, когато съм навън и сред много хора. Бях решил да взема думата, за да споделя някои моменти от биографията му, малко известни на публиката. Сега правя това в писмена форма и ще Ви бъда благодарен, ако решите да го публикувате в „Троян 21“, бе уточнението. Г-н Табаков е първият кмет на Троян (председател на управленската тричленка) след началото на демократичните промени през 1989 г., негова лична заслуга е създаването на троянската художествена галерия (в Серяковата къща), мечта и на Бочо Донев.

Т21

Бочо Донев (1904-1966)

ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1968 г. Троян отбеляза тържествено 100-годишнината от обявяването му за град. Три-четири години преди това започна подготовката за честванията, имаше програма какво трябва да се свърши. Като сред набелязаното в програмата бе да се построи Художествена галерия, а инициативата за това бе на Бочо Донев и на Петко Съйчевски, човек с висока култура и голям организатор на културни събития в нашия град. Маестро Донев по това време бе председател на групата на художниците от Ловешки окръг. Художествената галерия трябваше да се построи на поляната между градинката при Художественото училище (сега НУПИ „Проф. Венко Колев“) и жилищните блокове под Къпинчо.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ проектът не се реализира. Не защото е нямало желание или средства, а предполагам заради едно събитие в Ловеч и окръга – традиционното в тия времена посещение на Дипломатическия корпус в България. Маестро Донев, като шеф на Дружеството на ловешките художници, е натоварен да отговаря за художественото оформление на събитието. Което освен отговорна е и много трудоемка задача, включваща боядисване на фасади, плакати, лозунги, портрети на партийните водачи. Предполагам, че голямото напрежение около събитието е дало отражение върху здравето на Маестро Донев – все пак в оня момент той е бил на 65 години. В резултат на всичко това през есента на 1969 г. Бочо Донев си отиде от този свят.

ЗА ШЕФ на групата на ловешките художници бе избран великолепният художник Теофан Сокеров, който за две години подари художествена галерия на своите съграждани от Ловеч и отиде като преподавател в Художествената академия в София. Последва избор, по-точно назначение на нов шеф на групата на ловешките художници и в няколко редуващи се мандата този пост заемаха двама троянски художници, чиито имена няма да спомена от уважение към себе си…

ВЪЗВЪРНА се надеждата на троянските художници, че нашите хора, троянци, начело на групата, ще сторят нещо хубаво за Троян – а именно построяването на проектираната художествена галерия, тогава изложбите се правеха във фоайето на втория етаж на Читалището. Уви, нищо подобно! Цели 18 години – от 1972 г. до 1990 г., тези „наши“ началници не си мръднаха пръста за реализацията на тази мечта на троянските художници. Вместо това въпросните бяха заети с осребряването на членството си в БКП като любимци на Партията. Това бе 18 години безвремие за троянските художници… Името на Маестро Донев не се споменаваше…

СЛАВА БОГУ, дойде м. ноември 1989 г. и „изведнъж“ всичко в България и в Троян се промени. Промени се тоталитарната политическа система и предстояха избори – първите свободни избори след 45-годишно управление на БКП. А в нашия град блесна една голяма личност и българолюбец – инж. Христо Димитров, който имаше дарбата на държавник и най-важното – на водач, който за много кратко време обедини хора с качества и създаде СДС в Троян. Благодарение на Христо Димитров СДС спечели изборите в Троян и се проведоха преговори за временно изпълняващ длъжността кмет. СДС посочи за тая длъжност художник – моя милост, Марко Табаков. Приех това предизвикателство, защото виждах редкия шанс да направя за нас, троянските художници и за нашия Троян, художествена галерия. Мандатът ми като кмет бе кратък, само една година, и трябваше да се бърза…

Галерия „Серякова къща“ вечер, Троян

ВЗЕХМЕ решение в Изпълкома (тогава още нямаше Общински съвет) Серяковата къща да бъде обновена отвън и отвътре за нуждите на бъдеща художествена галерия. Всички работници – майстори от общинското дружество БКС, работиха съвестно и качествено. Работеше се и в мазанското помещение за превръщането му в притегателен център за културни прояви с оборудван бар. Само за девет месеца Серяковата къща се превърна в художествена галерия, която оттогава до днес все повече се подобрява както фасадно, така и интериорно. За да може днес да бъде достоен домакин на юбилейната изложба по случай 120-годишнината от рождението на Маестро Бочо Донев. Специални адмирации заслужават музейните специалисти, организирали тази изложба, най-голямото според мен културно събитие в нашия град за 2024 г.

Кът от изложбата, вдясно големият троянски портрет на актьора Иван Димов, галерия „Серякова къща“, Троян, м. октомври 2024 г.

НЕ ЗНАМ каква е заслугата и участието в това събитие на Дружеството на троянските художници (ДТХ) и лично на неговия председател, но ми се струва, че дружеството е едвам живо, изключвам една групичка. Не давам непоискан съвет, но ще споделя някои идеи и дано ДТХ и неговият председател се вслушат и вземат реално отношение.

* ДТХ да изготви предложение до Общински съвет Троян за поставяне на знак (барелеф или текст) на дома, в който е живял и творил Маестро Донев.

* Втората ми идея е преместване догодина на юбилейната изложба на Бочо Донев първо в София и по-късно в Ловеч, където той се ползваше с много голям авторитет, много по-голям, за съжаление, отколкото сред троянските художници и културни среди. А защо в София? Защото Маестро Донев не е регионален художник, той е национално богатство  – като Дечко Узунов, Иван Ненов, Бенчо Обрешков и т. н. Тази юбилейна изложба ще запознае столичната културна общественост, специалисти, изкуствоведи с изключителния талант на Маестро Бочо Донев.

ВСИЧКИ троянски художници от по-възрастното поколение до родените през 40-те и 50-те години – от Иван Шошков, Иван Пеевски, Спас Кацаров, Васил Главлешки та до Иван Йорданов, Христо Йонков, Стоян Врацов, Енчо Ганковски – дължим по нещо в своето изкуство на Бочо Донев. Той беше извор на идеи и насърчител на всеки, който е търсил неговия съвет.

ТАЗИ ГОДИНА наред с Бочо Донев своя 120-годишен юбилей има и един голям испански художник, Салвадор Дали. Това са два големи върха в изкуството на своите страни. Не правя сравнение между двамата, всеки художник е единствен и уникален в своя свят – това че Еверест е най-високият връх не означава че връх Ботев не е връх! Салвадор Дали казва: „Не е достатъчно и задължително художникът да обича Изкуството. Най-важното е Изкуството да те заобича, в противен случай можеш да се скъсаш от рисуване и нищо да не постигнеш“. А Маестро Донев и Салвадор Дали не само обичаха Изкуството, те бяха влюбени в Изкуството и то, Изкуството, им отговаряше с взаимност, с безкрайна обич към тях, още от раждането та до последния им ден на Земята. Честит юбилей, Маестро!

17 ноември 2024 г.

Марко Табаков, художник

Начало

 

Още по темата:

• Бочо Донев – майстор с национална известност и признание (2009 г.)
• Изложба и автобиографична книга за Бочо Донев (2024 г.)
• Изложба на Бочо Донев в Серяковата къща
  

Tweet