Адв. Кашъмов: Опит за връщане към мракобесните времена на 50-те

* „Това, че в България съществуват подобни лица, които да предлагат подобна инициатива, и че те са попаднали в Народното събрание, е повод за голямо обществено безпокойство“ * „Толкова много вреди наведнъж не се наблюдават в нито един законодателен опит от 1989 г. насам“

Предизвикано

НАСКОРО станахме свидетели на един абсурд. Политикът – чието име и партия са станали нарицателно за зависимост от чужда държава и интереси, а добилият му популярност прякор на чужда валута допълнително подчертава тази зависимост – отказа да започне обявената си пресконференция в БТА, докато на нея присъстват журналисти от „жълти медии, които изкривяват действителността“, понеже получават подкрепа от чужди фондации. Казано по-ясно – опита се да изгони журналистите, а нарочените за „жълти“ бяха четири от най-сериозните и авторитетни български медии: „Дневник“, „Капитал“, „Медиапул“ и „Клуб Z“. След като се провали с гоненето, въпросният Костя Копейкин напусна залата с арогантното изявление „моралът ми като гражданин и политик не ми позволява да споделя едно пространство с тях, изключително нехигиенично е това“. Нашенските партизански абсурди трудно могат да ни изненадат, дори да са в такъв пещерно-брутален вид, и още повече ако излизат от устата на споменатия политик. Затова изцепката му, която ако се беше случила в по-нормална среда, щеше да ни накара да изтръпнем, нямаше особен отзвук.

НО МАЛКО след това последва нещо, което наистина е плашещо и няма как да се подмине. Копейкин, лидерът на одралата кожата му партия „Възраждане“, който не е преставал да величае Путин и Путинова Русия и е отявлен проводник на рашистката пропаганда у нас, бе избран за председател на парламентарната Комисия за българите в чужбина. Необясним факт (дали?), при положение че изборът на путиниста стана с гласовете на „евроатлантиците“ от ГЕРБ-СДС и ДПС. Но това бе само подгрявката за същинския абсурд – последва внасянето от Копейкин и „Възраждане“ на Законопроект за чуждестранните агенти, предвиждащ обявяването за „чуждестранен агент“, т. е. за народен враг, на всяко физическо и юридическо лице, занимаващо се с разпространение на информация, обучение и политическа дейност, което на годишна база е получило външна финансова подкрепа от над 1000 лв. Законопроект с откровена фашизоидно-сталинистка физиономия и избирателно действие (не ловящ тайните рубладжийски потоци).  

ПО-ДОЛУ ви представяме коментар по темата на големия български юрист адв. Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на неправителствената организация „Програма Достъп до информация“ и един от най-големите авторитети у нас в областта на свободата на словото и гражданските права (бранил на три пъти в съда и Т21 в битката ни за свобода на словото – бел. ред.). Становището на адв. Кашъмов препечатваме от в. „Дневник“.

Т21

адв. Александър Кашъмов

ПОДОБНА законодателна инициатива е връщане към мракобесните времена не просто на комунистическия режим, а на най-репресивния му период – 50-те години. Тя не е оригинална, широко известно е, че Путинова Русия прие преди години такъв закон. Неговата цел, разбира се, бе да поддържа деспотичния режим и едноличното управление в Кремъл, като потиска всякакви възможности на опозицията, свободните журналисти и медии и гражданските организации да изразяват критично мнение, различно мнение, да предоставят информация, с която да изобличават пропагандата.
Това, че в България съществуват подобни лица, които да предлагат подобна инициатива, и че те са попаднали в Народното събрание, е повод за голямо обществено безпокойство.

КРУШКАТА СИ ИМА ОПАШКА

ТАКИВА инициативи не липсваха и в предишни години. През 2014 г. „Ред Законност и справедливост“ (РЗС) на Яне Янев внесе законопроект, с който искаше да задължи собствениците и служителите на електронните и печатните медии, електронните сайтове, социологическите агенции, пиар агенциите и продуцентските къщи „да декларират своето имущество и доходи, както правят това народните представители, министрите и другите висши държавни служители“. През 2020 г. ВМРО се опитаха да прокарат законодателни промени, с които да въведат регистрация на онлайн медиите и въобще пишещите в интернет пространството. Тези инициативи, също тежко противоконституционни, както и настоящата, не си прокараха път, за щастие.

ОБРЪЩАНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ

В САМАТА цел и идея на законопроекта на „Възраждане“ се вижда едно обръщане на ценностите на правовата държава, демокрацията и въобще европейския светоглед. Правото на информация и прозрачността, от една страна, и защитата на информацията, от друга, следва да имат следния баланс: принципът е, че достъп до информация и прозрачност трябва да има относно всичко, което се отнася до държавата. Прозрачност дължат и лицата, които заемат висши държавни длъжности. Обратно, частните лица следва да са непрозрачни за държавата, тъй като имат право на защита на личните данни и личната сфера. Този е принципът, който съществува в демократичните държави. В тоталитарната и авторитарната държава е обратното. Там гражданинът е прозрачен за държавата на деспота, а държавата и деспотите в нея са непрозрачни за гражданите. След като основна цел на закона е да станат прозрачни обикновени граждани, организации, фирми за държавата, а не обратното, то е ясно към кой тип държава се стремят вносителите на този законопроект.

КАТО ВЪВ ВРЕМЕНАТА НА ДС

СЛЕДВА да се припомни, че в България прозрачност на гражданите и юридическите лица за държавата имаше, когато действаше Държавна сигурност. Тогава гражданите си имаха и досиета, в които надлежно се е записвало кой какво прави. Това е свързано и с друга концепция, която също намираме в творението на народните избраници - тази за врага. Една от най-отвратителните характеристики на комунистическата държава бе, че в нея се сееше разделение и омраза, като вътре в обществото се търсеше врагът и то „класовият враг“. Сега класовият враг е заменен, както и при Путин, с „чуждестранен агент“. В епохата на отваряне на света, когато България е член на Европейския съюз, в който членуват общо 27 държави, на Съвета на Европа, в който членуват 47 държави, на НАТО (30 държави), на ООН, където членуват 193 държави, някой е решил да регистрира „чуждестранни агенти“. Какво въобще означава това е, разбира се, неясно. Предоставянето на помощ от страна на българи, живеещи в чужбина, на техни сънародници или организации у нас, изглежда, също ще се смята за финансиране от „чуждестранен източник“. Акцентирането върху „националното“ срещу „чуждестранното“ със сигурност е в разрез със самите ценности на Европа, в която се премахват границите за граждани на Европейския съюз, към което впрочем се стремим и ние. Подобен примат на националното над „чуждестранното“ е обичайно въжделение във фашистка Германия и Путинова Русия, но за правовите и демократични държави такова разбиране е чуждо.

СРЕЩУ ОСНОВНИ ПРАВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

РАЗБИРА СЕ, идеята за регистриране, създаване на задължения, забрана за извършване на дейности, каквато е заложена в проекта, представлява стигматизация и необоснована дискриминация на едни лица за сметка на други. Така местният олигарх се оказва „добрият“, на когото няма да възложим тежест и няма да забраним нищо, а работещите благодарение на спомоществователство от наши партньори извън страната журналисти, неправителствени организации, медии, които се опитват да казват истината за корупцията и кражбите по върховете на властта или да помагат на гражданите и на хора в уязвимо положение, ще бъдат „чуждестранни агенти“. Така де, не е тайна, че местните олигарси няма да се бръкнат, за да подпомогнат някой да разкрие далаверите им.

ОСВЕН принципа за равенство пред закона и равно третиране, заложен в чл. 6 от Конституцията, законотворците посягат и на принципа за защита на личната сфера и личните данни на обикновените граждани. Според Конституционния съд тези данни трябва да бъдат защитени, докато, обратно, много по-ниска е степента на защитата на лицата, заемащи висши държавни длъжности. И да попитаме тук - къде са публикувани отчетите за харченето на т. нар. безотчетни средства, давани на народните представители, след като в собствения им правилник пише, че трябва да са публикувани в интернет? Не е ли точно това двойният стандарт – да се изложи на показ стигматизираният обикновен човек, наречен удобно „чуждестранен агент“, а народният представител охолно да се радва на тайна и непрозрачност в харченето на народната пара?!

НАРУШЕН е и принципът за свободна стопанска инициатива. В 20-те години на 21. век огромна част от бизнеса и въобще човешката дейност е международна, лесно преминава през границите. Затова забогатяха и цивилизованите общества, и хората в този век, тъй като след като през 18-19. век се премахнаха феодалните граници – мостнина, броднина и други, в 21. век се премахват или поне олекотяват националните граници. Кой иска да ни заведе обратно в пещерата е резонният въпрос в случая. Нарушени са и свободата на словото и свободата на сдружаването, разбира се, тъй като в мотивите и разпоредбите на закона е записано, че на прицел са тъкмо тези, които влияят на общественото мнение.

ДА ИМ СЕ ЧУДИ ЧОВЕК НА ЦЕННОСТИТЕ

ЛЮБОПИТНО е обаче кой остава извън приложното поле на закона. Това е търговската дейност и, видите ли вие, хазартът! Е, сега разбрахме кой никога не може да бъде „чуждестранен агент“ и въобще - лош. Значи да се грижиш за деца в неравностойно положение, като ползваш финансиране отвън, е лошо. Нека тънат в нищета и мрак, важното е щастието на „патриотите“ да възтържествува! Но пък да въртиш печалби от хазартни игри с чужди средства е чудесно, нали, това е в най-голям обществен интерес! Да им се чуди човек на ценностите.

МНОГО ВРЕДИ НАВЕДНЪЖ

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – става ясно кого ползва подобен законопроект. Външно се показваме приятели на путинския модел и врагове на демокрацията. Вътрешно отклоняваме общественото внимание от важните въпроси, на първо място. Насочваме се към осигуряване на непрозрачност на политиците и държавниците, на второ място. Удряме тези, които разследват и изваждат наяве далаверите на управлението и отправят публично критика, на трето място. Спъваме демократичните процеси, които често се подкрепят с прозрачно финансиране отвън, и така осигуряваме чадър на олигархията, на четвърто място. Създаваме омраза и разделение в обществото, които в момента ги няма, на пето място. Толкова много вреди наведнъж не се наблюдават в нито един законодателен опит от 1989 г. насам.

КАКВИ БИХА БИЛИ ПОСЛЕДСТВИЯТА?

ПОДОБЕН законопроект е в разрез не само с конституцията, но и с основни принципи на законодателството на Европейския съюз. Следователно и последствията биха били сериозни, тъй като подобна регулация подкопава самите основи на върховенството на правото и защитата на основните права.

ПОСТИГАТ се няколко неща. На външнополитическо и икономическо ниво образът на страната се руши, уронва се престижът, рейтингът, очакването за стабилност. Оттук тя става по-неатрактивна за инвестиции, а това пряко подпомага обедняването на хората и обогатяването и недосегаемостта на олигарсите. Второ, размиват се вече установени ценности, като европейският образ за това какви трябва да бъдат нещата се обръща с главата надолу. Трето, отправя се заплаха към всички, които си мислят, че сме се качили на по-високо стъпало и сме станали наистина европейска държава, като им се напомня, че са в голяма заблуда и дивачеството не е толкова далеч. Четвърто, за пореден път се отправя посланието към образованите, предприемчивите, свободните, интелигентните и смелите хора, че не им е тук мястото и рано или късно ще бъдат изметени в името на „националната сигурност“, както ни казва законопроектът. Защо ни е тази сигурност, ако нацията не се състои от свободни граждани, които сами решават по кой път да поемат и не се притесняват да изразяват различни гледни точки, все едно кой им е платил кафето?

2 ноември 2022 г.

адв. Александър Кашъмов

Начало

Tweet