Обявяването на Независимостта

* На 22 септември 1908 г. в старата ни столица Велико Търново министър-председателят Александър Малинов прочита манифест, с който се отхвърля васалния статут на България, а българският княз Фердинанд приема титлата Цар на българите * Троянският принос

22 септември

Обявяването на Независимостта, Велико Търново, 22 септември 1908 г.

НА 22 СЕПТЕМВРИ 1908 Г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старата ни столица Велико Търново със специален Манифест към българския народ е обявена Независимостта на България и княз Фердинанд приема титлата Цар на българите. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. Предшестващите събития – в нощта срещу 22 септември министър-председателят заедно с министрите си посреща княз Фердинанд на военния параход „Хан Крум“ край Русе и оттам с влак цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак прави почивка по маршрута си на гара Две могили, където Малинов написва манифеста за независимостта.

Публикуваният Манифест към българския народ, 1908 г.

„ВЪОДУШЕВЕН от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее Българският Народ!“, са финалните думи на Манифеста, подписан от Фердинанд I и от министър председателя Александър Малинов и министрите Стефан Паприков, Михаил Такев, Никола Мушанов, Иван Салабашев, Тодор Кръстев, ген. Данаил Николаев, Андрей Ляпчев.

 

С ОБЯВЯВАНЕТО на Независимостта се анулира решението на Берлинския договор от 1878 г., което определя статута на Княжество България като васално на Османската империя и затормозява развитието на страната ни и икономически, и във външнополитически план. Следват заплахи за война от страна на Османската империя, на което България отговаря с военна мобилизация. Но Великите сили не са настроени да наказват „нарушителката“ на Берлинския договор, още повече че малко след като България отхвърля османската зависимост последва ново нарушение – Австро-Унгария анексира османските провинции Босна и Херцеговина.

НА 6 АПРИЛ 1909 Г. в Цариград българският министър Андрей Ляпчев, имащ важна роля за случилото се на 22 септември 1908 г., и външният министър на Османската империя Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България. До средата на април Независимостта на България е официално призната от Великите сили (на 10 април от Англия, Франция и Италия, на 16 април – от Германия и Австро- Унгария). България е призната и от Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния.

 

ТРОЯНСКИЯТ ПРИНОС

Кочо хаджи Калчев

Константин/Кочо хаджи Калчев (1856-1940) е известен български дипломат – той е в тричленната депутация, която довежда Фердинанд в България през 1887 г. и води трудните преговори с Младотурската държава през 1908 г. Голям дарител за троянската просвета. С негови средства е построена помощната сграда на сегашното ОУ „Иван Хаджийски”, което преди преврата на 9 септември 1944 г. носи неговото име; учредява годишни ученически награди в Троян, възобновени през 90-те години от неговия правнук Джон Бризби. Син е на големия пловдивски богаташ хаджи Калчо Дренски, родом от мах. Баба Стана в с. Орешак, също дарител за троянската просвета.

Никола Гимиджийски

Никола Гимиджийски (1856-1932) е известен троянски учител и общественик, деец на Демократическата партия и четири пъти народен представител, подпредседател на Народното събрание при обявяването на Независимостта през 1908 г. През 2009 г. Музеят на занаятите – Троян издаде неговата мемоарна книга „Автобиография и спомени”. „Реших, ако бъда избран от Събранието, да работя. И работих – нещо, което ясно личи от дневниците на Събранието, което най-често председателствах аз. Доволен съм, че успях да ръководя заседанията без инциденти”, четем в мемоарите. Никола Гимиджийски е баща на известния троянски писател, стопански деец, общественик, адвокат и вестникар Димитър Гимиджийски. 

Т21

Начало

Tweet