Христо Йонков и неговите философски послания

* Дългогодишният директор на троянското НУПИ „Проф. Венко Колев“ се нареди до Майстора и Чудомир в плевенската галерия „Илия Бешков“

 

Христо Йонков

Арт Отзвуци

Керамикът Христо Йонков е роден в Габрово (1947 г.), но е троянски зет, а и дълги години бе свързан професионално с нашия град – като преподавател и директор на тукашното Художествено училище (НУПИ „Проф. Венко Колев“). Помним основания от него Арт пленер по керамика, който събираше в Троян творци от близо и далеч. От доста време вече г-н Йонков живее в София и на морската си вила през лятото, но троянската му връзка си остава непрекъсваема. Т21

И ТАЗИ година Плевен отвори вратите на музеите и галериите си за европейската инициатива „Нощ в музея” (14 май). В най-голямата плевенска галерия „Илия Бешков” – артистично лице на града – любителите на българското изобразително изкуство можеха да разгледат четири гостуващи изложби: рисунки на Владимир Димитров-Майстора (представени от ловешката галерия „Проф. Теофан Сокеров”), избрана колекция съвременна графика (от Русенската художествена галерия), хумористични рисунки от цикъла „Нашенци” на незабравимия Чудомир и картини на неговата съпруга Мара Чорбаджийска (от Литературно-художествения музей „Чудомир”, Казанлък). Сред тази впечатляваща художествена мозайка са и керамичните пластики на Христо Йонков – бивш учител по керамика и дългогодишен директор на Националното училище по приложни изкуства „Проф. Венко Колев” в Троян.

ХРИСТО ЙОНКОВ в момента живее в София. Той е едно от забележимите лица на съвременната арт керамика у нас. Дългогодишен член на Съюза на българските художници е и зад гърба си има десетки изложби и престижни награди. А фактът, че е нареден в централната плевенска  галерия до имена като Владимир Димитров-Майстора и Чудомир, говори недвусмислено за нивото му и за важното му и характерно присъствие в нашето художествено пространство.

ПЛАСТИЧНАТА колекция на Христо Йонков прави впечатление с явния си стремеж да насочи вниманието към праначалото на човека – може би някъде в митологичните и библейските времена. Художникът е изградил пластиките си от тъмна и светла глина и тази контрастираща комбинация ни отвежда към оня момент, когато Творецът е казал заветното „Да бъде светлина!”, дало начален тласък на Играта. Открояват се и някои отделни по-малки форми от червен материал, като че ли да напомнят, че светът може да бъде и цветен и е важно да търсим и откриваме нюансите между крайностите.

Част от показано в изложбата на Христо Йонков в галерия „Илия Бешков“, Плевен

В ПОКАЗАНОТО от Христо Йонков се срещат немалък брой високи пластики, които носят алюзията за Вавилонската кула, а заедно с нея и идеята за стремежа на човека към познаването на непознатото, трудно обяснимото и съвършеното, наречено Бог. Част от тези форми изглеждат съвсем умишлено недовършени, сякаш за да напомнят отново, че за човека достигането до абсолютната истина е невъзможно, а може би пък това е така, защото има сили, които рушат и съзнателно пречат. На високите форми контрастират прилепени до земята ниски, които говорят за това, че именно от нея (земята) тръгва всичко и не бива да го забравяме.

ЦЯЛАТА полифонична палитра от философски внушения е подкрепена също и от заглавията на керамичните творби, въздействащи както със своята лаконичност, така и с енигматичността си. Гледайки изложбата, философски настроеният ценител на пластичното изкуство вероятно би останал с впечатлението, че се намира в един първобитиен свят, в който съществуват както унищожителните, така и градящите сили, като вторите видимо доминират и водят човека към светлината, топлината, уюта и сигурността, а може би и към висотата на познанието.

Лина Борджиева, НУПИ „Проф. Венко Колев“

Начало

 

Още по темата:

• Христо Йонков отива в Париж (2010 г.)

Tweet