Един елементарен проблем, който трябва да се реши

* „В близост до стадиона няма никакъв санитарен възел и чешма. И ако за намиране на питейна вода всеки може да си реши проблема, то с ходенето до тоалетна не е така“

Васил Станев

Отворено писмо

Васил Станев е едно от разпознаваемите спортни лица на Троян. Трениращ ориентиране от 1983 г., носител на над 100 медала от държавни първенства, младежки национал. Съосновател на СКО „Хемус“, негов проект е добилият национална популярност Крос по стъпките на Левски. Г-н Станев и днес, когато заради работата си в ДАНС, не е пряко свързан със спорта, продължава да е на пистата – почти всеки ден върти обиколки на градския стадион „Чавдар“. И проблемът, който поставя в писмото си, заслужава внимание – защото касае много хора, защото е проблем, а не прищявка, и защото го поставя човек, който знае какво говори. Т21

До: в-к „Троян 21“

УВАЖАЕМИ г-н Маринов, от името на спортуващите (непрофесионално) и правещите разходки на стадион „Чавдар“ в Троян чрез Вашия вестник искам да се обърна към отговорните институции от Община Троян. Желанието ни е да поставим на вниманието им един елементарен проблем, който ако бъде решен, ще подобри значително качеството на изкараното от нас време на стадиона.

Поглед към стадион „Чавдар“, Троян, 5 юли 2020 г.

КАСАЕ СЕ за следното: в близост до стадиона няма никакъв санитарен възел и чешма. И ако за намиране на питейна вода всеки може да си реши проблема, носейки си от вкъщи или купувайки си от магазин, то с ходенето до тоалетна не е така. На стадиона са идвали мои приятели национални състезатели по различни спортове – ориентиране, биатлон, ски-бягане, със сигурност са идвали и изявени състезатели по други спортове, които се практикуват в Троян. На стадиона съм се срещал с повечето тукашни бегачи на дълги и свръх дълги разстояния.

ТРОЯНЦИ ме познават и тъй като съм почти всяка вечер на стадиона, многократно са ми задавали въпроса там има ли тоалетна. За съжаление отговорът ми е бил, че няма. Приятели от други градове, спортни хора, са ми споделяли, че стадионът ни е супер като местоположение, но е странно как може да не е помислено за такава елементарна потребност и да няма тоалетна за спортуващите. Мъжете си решаваме проблема в гората (което не е правилно, но е някакъв изход), но жените не могат и това по разбираеми причини.

В РАЗГОВОРИ с доста от потърпевшите стигнахме до извода, че решението е елементарно, а именно – поставяне на една или две химически тоалетни, които да се поддържат от Община Троян. Има и хора, които са съгласни да подпомогнат финансово тази инициатива. Г-н Маринов, моля Ви от името на повечето спортуващи на стадион „Чавдар“ да поставите въпроса пред компетентните институции и да се надяваме, че проблемът ще бъде решен!

5 юли 2020 г.

С поздрави и уважение: Васил Станев   

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА

Входът на стадион „Чавдар“

Проблемите около троянския стадион „Чавдар“ не са един и два и са от години – намиращ се на великолепно място, кажи-речи в центъра на града и едновременно в гората, той има страхотен потенциал, това съм го чувал от мнозина спортни деятели. Но нищо повече, потенциалът тъй си стои нереализиран и и най-големите оптимисти едва ли виждат светлинка в тунела. А че е тъй, си личи още от входа – някакво ръждясало метално подобие на „арка“, побито кой знае преди колко десетилетия, което, да прощавате, но ми прилича повече на вход към затворнически лагер и най-малкото буди недоумение… Теренът, лекоатлетическата писта и съпътстващата инфраструктура някак си се крепят, но личи цялостната овехтялост и безперспективност (добре все пак, че преди десетина години бе овладяно свлачището по трибуните, иначе и това нямаше да го има). Лично аз се надявам, че с изграждането на новата многофункционална спортна зала „Арена Троян“, за която е отреден общински терен в съседство, ще се даде и тласък за развитие на стадиона. Дано и дано по-скоро!

Но въпросът с липсващата тоалетна е от друг порядък – той не само може да се реши сравнително леко, но е и задължително да се реши. Защото сегашната ситуация не е нормална! Г-н Станев посочи възможното решение – външни химически тоалетни. В сградата към стадиона, където в момента е тренировъчната база на два троянски клуба, има вътрешни тоалетни, те обаче се ползват само от спортистите; вероятно би могло да се мисли за решение и в тази посока?

Генадий Маринов 

Начало

Tweet