В Троян: Над 40 жандармеристи и полицаи срещу 50-60 протестиращи

* Мая Иванова: „Протестираме, защото стандартът на живот в България е под всякаква критика, особено в малки градове като нашия. Мислим дали да си купим храна или да си платим тока, зимата дойде, трябват
 и дърва, а кубикът стана 100 лв.“
Протестът продължава
Гледки от троянския протест, 25 ноември
ТРОЯН протестира за трета поредна неделя, 25 ноември. Този път протестиращите бяха по-малко, едва 50-60 човека. Но пък срещу тях бяха изправени два камиона с жандармеристи, които заедно с местните полицаи брояха над 40 души, почти колкото протестиращите. Защо бе тази несъразмерна демонстрация на сила не стана ясно, разбра се само, че жандармерията е наредена отгоре, а официалното основание е да не се допусне затваряне за пореден път на републиканския път II-35 (Ловеч - Троян - Кърнаре).

Жандармерията срещу протестиращите?
ВЪРВЯХА обаче догадки, че пръст в цялата работа има и страхът да не стане като във Франция, където сходният в същината си протест ескалира и доведе до война по улиците, кой знае?! Каквото и да е, тежкото силово присъствие на маломерния троянски протест бе смущаващо и бодеше очите. Питахме участници какво мислят за случващото се във Франция, отговорът бе – различно е, там има истинско гражданско общество. „Разбираме, че жандармерията и полицаите изпълняват заповеди и няма как. Но знаем, че мнозина от тези млади момчета са с нас и подкрепят нашите искания“, заяви на микрофона говорителят на протеста Ивелин Николов (Иво Грийн).

Мая Иванова и Иво Грийн
ЗА ПОРЕДЕН път бяха очертани исканията – не политически, а социални, срещу „унизителната бедност и немотия“, както се изрази Мая Иванова, женското лице на протеста. „Протестираме, защото стандартът на живот в България е под всякаква критика, особено в малки градове като нашия. Мислим дали да си купим храна или да си платим тока, зимата дойде, трябват и дърва, а кубикът стана 100 лв. Детските надбавки от 40 лв. не стигат доникъде. Наскоро 200 работници от троянско предприятие бяха съкратени и те отиват на улицата, няма как да си намерят работа тук. Вдигат осигуровките, вдигат горивата, вдигат данъците, всичко“, заяви троянската Райна Княгиня. От името на всички тя обяви, че някъде в страната искат политически оставки, преди да се види ще има ли резултат от поставените искания и определи това като провокация: „Искат оставки, да бутат правителството и т. н., това са абсолютни провокации, умишлено направени. Ние знаем за какво протестираме, нашите искания са конкретни и ясни“.

Отново се вееха знамена
ОТНОВО се вееха знамена. И звучеше музика, но този път не „Бяла роза“, а „Стани, стани, юнак балкански“ и „Боят настана“. Протестът продължава, нямаме намерение да спираме, ще се борим докрай за исканията си, коментира за Т21 Иво Грийн.

Т21

5 коментара:

Stanislav Radevski каза...

Троянска Райно, ми тоя семпъл човечец беше 10 години на власт, ако е мислил за теб и твоите деца, да го е направил. Немският президент подал оставка за платени от друг 3 нощувки на стойност 700 евро, твоят финансов министър живее без пари в апартамент с площ 180 кв.м вече 6 години, а ти не искаш да го сменяш. Другият си претрепа детенцето преди 10 месеца и стана шеф на Черноморската банка. Помните ли оная женица от Карнобат или Айтос (не помня точно), дъщеря и беше убита по същото време, а тя е била на работа нощна смяна, за да изкара някой лев. Колко време лежа тя в ареста?
Без ясни искания няма реални резултати. Отивате 60 човека, пращат ви 40 полицаи и жандармеристи. На прохода Петрохан на 40 протестиращи са изпратили 60 жандармеристи, с малко повече коли от протестиращите. И вие искате тия, дето са ги изпратили, да останат на власт. Ако не беше ужасно, щеше да е смешно.
Е, може и да е съвпадение, но след моя пост под статията за малкия пазар поне махнаха оградите.
И ако може, публикувайте някъде дата и час на следващия протест, ще дойда и аз.
Но аз ще искам тия поне няколко петилетки да сеят картофи на остров Белене или да полежат в Централния софийски затвор.

Unknown каза...

И аз съм на същото мнение окрадоха всичко каквото остана изклаха на хората от Странджа животинките да вземат пари от Европа че тези от тук не стигат

Petko Tsarovski каза...

Технологията на бунта или как географията победи историята
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ·СРЯДА, 21 НОЕМВРИ 2018 Г.
Преди години пишех дисертация за механизмите на революционна активност. Не успях да я завърша. Не поради липса на теоретичен потенциал, а защото, както каза един професор: „каква ти академична кариера, ти не можеш да стоиш на едно място“. Което беше вярно. Но е жалко, защото ми харесва да преподавам на умни, критични и подозрителни студенти, а и тезата беше добра. Надявам се един ден да ми остане време да я завърша, макар че, доколкото се познавам, ще я пренапиша.
Без да съм търсил стари файлове и записки си спомням, че революциите може и да тръгнат от народния гняв или в преследване на дадена цел, но винаги продължават като опияняващата вакханалия на бъдещ творец. Не просто да определяш играта, не само да претворяваш държавата и обществото, но и буквално да пренареждаш света. Затова след успешна революция се сменя не само политическият режим, държавният и институционален ред, но и мерните единици, с които мерим света, имената на месеците и т.н. В един момент и да не е забравена, изначалната цел или причина за обществения гняв няма такова значение. Най-важно е да пребиваваш в опияняващото състояние на бунтовник - т.н. социокреативен синдром (или както казваше един герой на Уилям Бътлър от „Революция на пеперудите“: „Това е целта на революцията - да се забавляваме“).
Припомних си всичко това, гледайки гневните младежи, които викат „оставка“ и „мафия“, веят знамена, карат коли или шестват.
Припомних си как само преди две десетилетия правех почти същото. Редовно окупирахме университета. Мисля, че ми се събира седмица спане по банките, дори гладна стачка съм правил.
Леко им завидях, защото е красиво да си бунтовник. Определено е по-комфортно да викаш срещу някого, отколкото да викат срещу теб.
Не са толкова интересни конюнктурните анализи на недоволството, нито кой го организира, дали някой го субсидира, има ли политически ангажирани фигури. Сигурно има. Аз затова избягвам всякакви еднозначни определения за протеста. Но думата ми днес е за тези, които протестират спонтанно и са искрени в нестройната си теза, че „просто нещо трябва да се промени“. Не знам те какъв процент от протестиращите са, а и не това е най-важното.
Млади момчета и момичета... 20+. Родени в края на миналия век. Те не помнят социализма. Не помнят най-драматичната част от прехода. Не помнят зимата 1996-1997 г. Могат да сравняват сега и тогава само по разказите на другите.
Искам в аванс да обещая, че няма да развивам тезата „те са малки и още не знаят“. Напротив.
Най-успокояващият и в същото време коварен политически аргумент е, че „ние все пак сме по-добри от другите“. Ясно е защо е успокояващ, а е коварен, защото целта в политиката не е само да бъдеш по-малко лош или по-добър от другия, а да бъдеш добър поне според приемливото ниво на очакванията.
Младите хора, които в последните дни са по улиците, не помнят „другото“ и „другите“. Съзнателната част от живота им е минала, откакто България е член на ЕС. И въпреки че за този период страната номинално е увеличила брутния си вътрешен продукт два пъти, те не сравняват толкова „преди и сега“. Те ползват друга система за сравнение. Сравняват България с Австрия, Германия, Италия, Испания, където вече спокойно могат да пътуват.

Petko Tsarovski каза...

Географията срещу историята
Това, че обществото ни е постигнало нещо (нарочно не казвам държавниците или политиците), не носи удовлетворение, а фактът, че ни дели голяма дистанция от другите, предизвиква недоволство. „Ама нали и ние сме част от този Европейски съюз, защо сме по-бедни от другите???“. Това, че сме тръгнали от ниска база, не звучи като достойно оправдание. Единственото, което има значение, е, че желаното е различно от наличното.
Това, че преди десетилетие е имало по-лоши пътища, а сега са по-добри, не е аргумент за задоволство. Аргумент за недоволство е, че пътищата не са като в Германия.
Това, че за 10 години средната работна заплата е нараснала повече от два пъти, не е мотив за удовлетворение. Повод за недоволство е, че в Австрия заплатите са поне четири пъти по високи. Списъкът е дълъг...
И всъщност младите хора са прави (не казвам „прави за себе си“).
Да, благосъстоянието в масовия случай не зависи от държавата (зависи само, ако сте обект на социално подпомагане или сте на държавна служба).
Да, понякога държавата влиза в ролята на универсалния виновен (по Фредерик Бастиа „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали.“). Но в същото време държавата не е съвършена в опитите си да гарантира справедливост, нито може да твърдим, че е по-добра, сравнено с развитите държави от ЕС. И така на въпроса защо сме по-бедни от другите най-лесният, терапевтичен, най-консенсусен отговор е... държавата. На фона на вълните от популизъм и в други държави-членки това не бива да е изненада. Ако има нещо притеснително в този лесен отговор на въпроса е стаеното убеждение, че гражданинът няма много общо с държавата.
Теоретично всяко недоволство, всяка форма на натиск би следвало да прави държавата по-добра. Да, системите се променят (понякога за добро) под натиск. Друг е въпросът какъв е конструктивният заряд в искането за „смяна на системата“. И то не за друго, а защото друга система със същите нрави (и обществени и политически) едва ли ще доведе до по-добър резултат.
Хората, които чакат в автоколоните заради блокираните пътища, имат право да бъдат гневни. Още повече, че блокирането на път е незаконно и опасно.

Petko Tsarovski каза...

Теоретично всяко недоволство, всяка форма на натиск би следвало да прави държавата по-добра. Да, системите се променят (понякога за добро) под натиск. Друг е въпросът какъв е конструктивният заряд в искането за „смяна на системата“. И то не за друго, а защото друга система със същите нрави (и обществени и политически) едва ли ще доведе до по-добър резултат.
Хората, които чакат в автоколоните заради блокираните пътища, имат право да бъдат гневни. Още повече, че блокирането на път е незаконно и опасно.
В същото време младите хора с качулки може би имат право да се опитат да пренаредят света. Той е станал достъпен, по-малък и неуютен. Свят, в който спокойно може да сравняваш себе си с другите. И разбира се по-болезнено е сравнението с по-богатите, а не с по-бедните. Или както казваше един мой колега (от времената, когато не бях политик) „бедността, освен недоимък, е социална триангулация - разликата между това, което ти имаш, и това, което има съседът“.
Горчива радост е да караш „наточен баварец тройка“ на 15 години, при условие че някой кара нов. Няма значение дали е съседът или някой някъде по-на запад.
Не бих укорявал никого за целите му, даже да не ги разбирам и да не ги харесвам. Аз самият едва ли съм се бунтувал навремето за безспорни стратегически приоритети.
Много неща научих в университета - някои от професорите, други не от тях. Много научих и спейки на банките нощ след нощ с натъртени ребра, по време на поредната стачка.
Научих, че докато протестираш и си на показ, трябва да си на висотата на моралните си претенции, защото иначе и ти, и каузата ти нямат здрава основа.
Научих, че светът се променя трудно и даже, честно казано, „колкото повече се променят нещата, толкова повече остават същите“. Но пък, опитвайки се да промениш света, променяш себе си.
Научих, че ако искаш да си готин и радикален, трябва да си неотстъпчив, но също така научих, че ако все пак искаш да постигнеш нещо, трябва да можеш да преговаряш или поне да разговаряш.
Също така научих, че ако искаш да промениш нещо, трябва да участваш, да нагазиш, а не само да споделяш шумно горест. Това последното го научих доста по-късно и честно казано, още го уча.
Дали давам съвети на протестиращите? Не, това са изводите от моите бунтове. Те имат право на техен и се надявам да научат нещо от него.
Накрая научих, че гневът не е кауза. Ако искаш наистина промяна, трябват и добри идеи.
Научих, че убедеността във вътрешната ти правота не стига, а че трябва да се правят другите съпричастни към нея. Разбира се, идеята не става по-добра от това, че я подкрепят повече хора, по пък това повишава вероятността да бъде реализирана. Добрата идея в нечия глава е самотна и немощна. Идея, зад която стоят много хора, е силна. Остава надеждата да е добра

Публикуване на коментар

Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)

 

©2009 Троян 21 - статии | Template Blue by TNB | Вход Публикация Коментари Редактиране Управление Оформление Изход | RSS | ЛИЦЕНЗ |