Традицията продължава

* За 40-ти път, началото е през 1979 г., десетки бивши възпитаници на Русенския университет и запалени туристи, сред тях съгражданинът ни Енчо Димитров, си организираха среща на хижа „Дерменка“
  в Троянския Балкан

Ойларипи

Енчо Димитров

Нашия съгражданин - инж. Енчо Димитров, завършил Русенския университет (тогава ВИММЕСС - Русе), е  активен турист от близо 60 години, а от 40 години ежегодно организира среща на свои колеги и техните семейства на хижа „Дерменкая“ в Троянския Балкан. Срещи, свързани с особена символика и история; юбилейната тазгодишна бе преди броени дни, в края на м. септември 2018 г.

НА 29-ТИ и 30 септември на х. „Дерменка“ се проведе за 40-ти пореден път среща на туристи от туристическо дружество „Академик“ (Русе). Поставихме началото в далечната 1979 г., когато 14 ентусиасти се събрахме и взехме решение срещите да бъдат ежегодни и ме натовариха за организатор.

ВСЯКА година участниците от Северна България се събират пред дома ми на ул. „Любен Каравелов“ в Троян, откъдето заедно се отправяме към Беклемето и заслон „Орлово гнездо“. Там ни чакат нашите колеги от Южна България. И тази година групата беше многобройна, 42-ма души, като имаше участници за първи път – от най-малката, Анастасия Петрова (само на 4 годинки) до най-възрастния, доц. Вилян Манев (на 82). Този път припомних началото и раздадох на всички написания от мен „Химн на ветераните“. След това в шеговита стихотворна форма представих повечето от участниците през годините. Вечерта продължи с обща трапеза, на която се чуха пожелания за продължаване на традицията.

Юбилейната 40-та, 2018 г., Енчо в средата с малката Анастасия на ръце

ГРУПАТА ни винаги е била колоритна и разнообразна. Нашите деца, които се явяват и второто поколение (а вече има и трето), направиха първите си плахи опити да ни забавляват. Дъщеря ми Петя Иванова имаше желанието винаги да пише и едно от четиристишията, които ни посвети, беше:
 

И днес, макар и остарели,

на път отново сме поели.

Не можем да не следваме навеки

изваяните във сърцата ни пътеки…
 

С идеята да ни представят различни скечове и сценки се занимаваха синът ми Свилен и синът на колегата Милчо Стефанов от Плевен - Ивайло. Това ги запали по-късно да се изявяват като самодейци в троянското читалище. Свилен участва в няколко постановки на режисьора Стоян Георгиев, а Ивайло беше едно от главните действащи лица в „Мамут“ (постановка на театрална школа „Нюанси“) и в премиерата на „Ало, ало“, която троянци видяха на 5 октомври.

Началото, 1979 г., Енчо Димитров – вторият отдясно, прав

МЕЖДУ присъстващите имаше двама майстори на спорта по туризъм, десетки участници в пешеходни, ски-, коло- и водни походи, алпинисти, изкачили върховете Монблан и Елбрус. Всички те получиха грамоти от БТС за активна туристическа дейност - възпоминателни флагчета, значки, компактдиск за историята на други. От името на ректора на Русенския университет моя милост пък получи грамота и плакет за цялостна туристическа дейност. На сутринта направихме традиционната обща снимка пред хижата и се разделихме с обещанието догодина да се срещнем отново.

Енчо Димитров

Начало

Tweet