Думи за Пачо

* Бе обикновен и земен, но излъчваше аристократизъм, у него имаше един особен градски финес и стил, личеше си, че е от сой, че е Балевски

Петър (Пачо) Балевски

In memoriam

„КОГАТО се разнесе из село новината, че е починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало.“ Това Елин Пелин го е писал за дядо Матейко. Същият Матейко, праведен и чист, дето св. Петър му отворил вратите на Рая, но той не искал там, защото нямало кръчма и ракийка. Сякаш е писано за Пачо. И той като дядо Матейко бе праведен, и обичаше ракийка. И няма начин да не са му отворили вратите на Рая.

ПЕТЪР (ПАЧО) БАЛЕВСКИ бе волен дух, бохем; гамен, както обичаше да казва. И не бе светец, всъщност кой е… Но бе невероятно готин. Забавен, колоритен, умен и остроумен – с него нямаше скука, винаги бе весело, а това е велика дарба. Бе обикновен и земен, но излъчваше аристократизъм, у него имаше един особен градски финес и стил, личеше си, че е от сой, че е Балевски.

И БЕ НЕВЕРОЯТНО щедър, до непонятност. Той обичаше да дава, много обичаше да дава, по-точно – да се раздава. И когато имаше, и когато нямаше. Някои се възползваха от тази му безгранична щедрост, дори спекулираха с нея. И той със сигурност го разбираше, но продължаваше да дава, не се промени никога. Бе точно обратното, противоположното на дребнавостта, сметкаджийството, еснафлъка, сякаш бе от някаква друга по-добра планета. Стотиците му приятели, ние комшиите и всички, които го познаваха, ще потвърдят. Тук няма как да не спомена дядо му, фабриканта, на когото е кръстен – той дарил на Троян ВЕЦ и се грижел за работниците повече отколкото за своите; кръвта на вода не става.

ОБИЧАХ Пачо. Всички го обичаха. За всичко това. И защото бе невероятен добряк – обичаше да обича и умееше да обича. И хората. И котките. И жените, разбира се. Без него ще е по-скучно, но и някак не тъй светло и добро. Почивай в мир, приятелю! Знам, че сега ни гледате там някъде отгоре с дядо Матейко, с чаша (безалкохолно) в ръка.

Генадий Маринов, комшия и приятел

Бел. Погребението бе в петък, 6 април, на Старите троянски гробища.

Пачо си отиде на 75.

Начало

Tweet