* Журналистът Тони Николов попада случайно на фрагменти от изчезналия загадъчно ръкопис на втората финална част на „Бит и душевност на нашия народ“ * Находката вече е факт на книжния пазар, заглавието е „Откъде започнахме ние“
И ний сме дали нещо на света...
 |
| Иван Хаджийски, 1943 г. |
С ГОЛЯМА новина бе посрещната 110-годишнината от рождението на бащата на българската социология и наш земляк Иван Хаджийски (роден е в Троян на 13 октомври 1907 г.). По мистериозен начин бе открита извадка от изчезналия ръкопис на третия том на „Бит и душевност на нашия народ“ и текстът вече е факт на книжния пазар под заглавието „Откъде започнахме ние“. Ръкописът попада случайно у известния столичен журналист и ерудит Тони Николов – предоставя му го софийски антиквар, незнаещ какво точно представлява. Следва проверка, доказване на автентичността и публикуване (издателство „Рива“, под съставителството на г-н Николов).
ТРЕТИЯТ, загубеният, том от „Бит и душевност…“ е нещо много ценно за Хаджийски. Знае се, че той носи тефтерчето с ръкописа неизменно със себе си, носи го и на фронта, където отива като доброволец и загива (4 октомври 1944 г.). Другата част от ръкописа е изпратена през 1943 г., непосредствено след завършването й, в столичното издателство „Хемус“. И тефтерчето, и ръкописът в издателството загадъчно изчезват (а може би изчезването им не е случайно – знае се, че волнодумството на Иван Хаджийски и неподдаването на доктринерство са му създавали врагове, особено в партийните среди, а най-вече в неговата социалистическа партия; нещо повече – има догадки, че Хаджийски е убит на фронта от свои, за подобна вероятност ни спомена преди време и един от сериозните му изследователи, литературният историк и също наш земляк Йордан Василев – бел. Т21).
 |
| Корицата на новата книга "Откъде започнахме ние", 2017 г. |
ВСЪЩНОСТ наименованието „трети том“ е условно, наложило се, след като откъс от изчезналия ръкопис бе възстановен по стенографските бележки в архива на автора – направи го дъщеря му Мария – и влезе в избраните съчинения на Иван Хаджийски, издадени през 2002 г. (издателство „Изток-Запад“). Става дума за изгубената втора финална част от „Бит и душевност на нашия народ“, книга, неслучайно сравнявана със „Записките“ на Захарий Стоянов и неслучайно определяна като една от вечните български книги. За изгубения ръкопис, под линия в предговора си към „Бит и душевност на нашия народ“ („Иван Хаджийски. Съчинения в два тома“, 1974 г.), любопитна информация дава литераторът Ефрем Карамфилов, доверен приятел на Хаджийски.
ЕФРЕМ КАРАМФИЛОВ: „Втората част от „Бит и душевност на нашия народ“ беше написана и готова за печат още в средата на 1943 г. Само благодарение на това, че Хаджийски като войник на един наблюдателен пост в Беломорието се скарва с началниците си, от което последва наказанието „без отпуск“ и даването му под съд, той не можа да отнесе сам труда си в издателството. Представя го по-късно в издателство „Хемус“, но през дните на войната по един неизяснен (и до днес – бел. Т21) начин капиталният труд на автора изчезва. Смъртта на учения заличава всички следи от книгата. Само благодарение на едно писмо на Хаджийски до мен (Ефрем Карамфилов) от 8 септември 1943 г. ние знаем днес съдържанието на този том. И това съдържание е много интересно. Ето го:
„Важното за тебе е, че написах втората и най-важната част от изследването си върху душевността на нашия народ: „Бит и душевност“ на дребния собственик и еснафа, и представя пълна енциклопедия на тази господстваща около Освобождението и сега фигура на нашия народ… Първите два дяла, обхващащи периода на класическия еснаф преди Освобождението, са в ръцете на издателя и по-специално на Цвети Иванов от „Хемус“. Ако го познаваш или се запознаеш с него чрез Владимир Василев, можеш да видиш съдържанието. (…) У мен сега готов е делът след Освобождението, където са разгледани въпросите за парламентарния подход към дребния ни собственик, теориите на партиите, партизанщината, трагедията на интелигентският индивидуализъм, нашата посредственост и нейната организация. (…) Изпълних дълга си към литературата с написването на това изследване. Мога да не пиша нищо повече. Написах я с много любов, с каквато никога не съм писал, защото я изтръгвах от душата и сърцето си…“
В първите дни след 9 септември (1944 г.) аз трябваше да замина с бригадата „Гоце Делчев“ за фронта. Тогава Хаджийски успя да ме намери и ми говори с възторг, какъвто никога не съм виждал у него, за своята творба. Укори ме, че не съм намерил време да я видя в „Хемус“. Аз му отговорих, че не съм бил в София и че много бегло се познавам с Цвети Иванов. Това беше последната ми среща с Хаджийски. Последните думи, които чух от него, бяха за книгата му…“.
 |
| Журналистът Тони Николов говори за Хаджийски и открития ръкопис в студиото на БиАйТи |
А ЕТО КАКВО сподели в петък (20 октомври) откривателят на ръкописа Тони Николов в интервю за предаването „еМисия“ на телевизия БиАйТи (където програмен директор е троянецът Сашо Диков – бел. Т21).
ТОНИ НИКОЛОВ: „Историята е невероятна. Никога не съм си мислил, че такова нещо ще се случи, защото още от моите студентски години знам една легенда – че една от най-важните книги в българската култура, „Бит и душевност на нашия народ“, просто не е завършена. А тя не е завършена, защото историята е полукриминална. Иван Хаджийски умира през 1944 г. на фронта, където заминава като доброволец, кореспондент, иска да е журналист, да види войника в истинска бойна обстановка. Загива на 37 години и заедно с него и третият том на „Бит и душевност…“ (споменатото тефтерче – бел. Т21), който представя живота на политическите партии, трансформациите на българина след Освобождението, много от проблемите, които обсъждаме и ние днес. Ръкописът е даден в едно издателство и повече никой не го е виждал (всички други ръкописи са в касата на издателството); и се издирва оттогава.
Аз попаднах на ръкописа съвсем случайно – столичен антиквар мина покрай мен в едно кафене, валеше дъжд, и ми каза: „Тук има една папка“. Всъщност отгоре бяха някакви детски стихове, но нещо ме смая отдолу. Взех го и видях за какво става дума – някакъв ръкопис за Троян, но въобще не мислех, че е на Хаджийски; казах си, че не е възможно, не можех да повярвам. Защото легендата бе толкова устойчива през годините, имаше специална комисия на БАН, която удостоверяваше, че ръкописът е изчезнал завинаги. И когато вкъщи започнах да разчитам находката, видях подписа „Иван Хаджийски, адвокат, ул. „Цар Асен“ 11“.
На премиерата на „Откъде започнахме ние“ един български социолог каза: „Проблемът не е, че Хаджийски е първият български социолог. Проблемът е дали не е той последният български социолог?!“. Оттогава социологията ни се занимава само с политически маркетинг проучвания, а не с осмисляне. Хаджийски е уникална фигура. Той върши това, което на интуитивно ниво върши Захарий Стоянов в „Записките…“ и Симеон Радев се опитва да го систематизира в „Строителите…“. Хаджийски прави една стъпка нататък“.
И ЕДИН КРАСНОРЕЧИВ днешен факт от Троян, роден град и основен обект в изследванията и творчеството на Иван Хаджийски. В интервю за Т21 в началото на 2016 г. популярната троянска книжарка Венета Кузманова сподели: „Най-продаваната ни книга е „Бит и душевност на нашия народ”. От издателство „Изток-Запад” дори се изненадаха колко много копия от книгата се продават при нас“. А на следващия въпрос дали това означава, че гостите на Троян свързват града ни с Иван Хаджийски, отговорът бе категоричен: „Да. Туристите редовно питат за Иван Хаджийски. Но троянци също. Сигурно половината го имат в къщите си. Купуват го и за подарък, когато отиват на гости при близки в чужбина. Знам, че книгите му са отнесени в Америка, Испания, Англия и другаде“
(виж „Венета Кузманова: Най-продаваната ни книга е „Бит и душевност на българския народ“ – бел. Т21).
Т21
P. S. Очаквайте повече за новата книга „Откъде започнахме ние“.
Още по темата:
По-нови публикации
