Съдбовният „Член 19”

* Истината обаче е, че т. нар. „Член 19“ е жив грабеж – но за това Общината няма никаква вина

Предизвикано

Ангелина Иванова

Авторката Ангелина Иванова живее в с. Добродан. Прадядо й е бил един от най-големите земевладелци в района. А до миналата година съпругът й е регистриран земеделски производител.

ОТ МЕСТНА електронна медия научих за срещата на народни представители с животновъди от района (става дума за организираната от Иван Миховски и състояла се на 30 юни в Троян среща на местни животновъди с народните представители Мария Белова и Михаил Тодоров и шефа на дирекция в земеделското министерство Стилиян Митев; резултатите от срещата бяха оповестени в съобщение от пресслужбата на ГЕРБ - Ловеч  – бел. ред.). Поставените въпроси в дописката са много, но тук бих искала да маркирам само един от тях – едновременно деликатен, спорен, а и много болезнен. Става дума за мимоходом споменатия „Член 19“ и за „желанието на Общината тя да се разпорежда с тези земи“. Тъй като в материала не е уточнено за какво точно става дума, ще си позволя мъничко пояснения.

ДА ЗАПОЧНЕМ оттам, че нормативният документ, към който ни препращат исканията на земеделските производители, е Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) с последна промяна  от 2015 г. Първа алинея на чл. 19 от този закон постановява: „Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост“.

По време на срещата с животновъдите, Троян, 30 юни 2016 г.

СЛЕДОВАТЕЛНО в никакъв случай не би могло да говорим за „желанието на Общината тя да се разпорежда с тези земи“. Общината има правото и задължението да го прави. Тази земя не е и „остатъчен фонд“. Причината тези земи да се дадат за стопанисване на общините е желанието на държавата някой да се погрижи за безбройните, за съжаление, изоставени собствености – земички, горички, заводчета и пр. Тоест общините временно да стопанисват това, което в момента няма ясен собственик – поради някакви причини.

ИСТИНАТА обаче е, че т. нар. „Член 19“ е жив грабеж – но за това Общината няма никаква вина. В практиката тези земи, обявени за „непотърсени“,  със заповед по списък  се включват в един особен фонд, с който Общината разполага. Тука обаче идва уловката. По-точно – поредица от скрити капани. Най-шокиращата е ситуацията, в която един имот, стопанисван „от памтивека“ като двор, но имащ статут на земеделска земя, може да не е поискан от Поземлената комисия за възстановяване; Общината няма данни за него и го включва в „Член 19“. Сиреч дворът ти спира да е твой.

ДРУГА възможност. Ако два съседни парцела попаднат под тоя „член“ или пък един парцел е в съседство с друг, който по принцип си е общински, парцелите се окрупняват и на практика просто „изчезват“. И ако собственикът се опита да си го възстанови (напр. ако има такъв маловажен документ като нотариален акт), то парцелът му просто не съществува. Като начало – трябва да опита да си го върне в кадастралния план, който за община Троян вече е утвърден. За да може собственикът да си върне имота, който притежава, трябва да мине през дълга верига от съдебни процедури, като всичко е много скъпо. Например: вадене на скица (вижте колко струва в съответната общинска служба); поставяне на „точки“ (многобройните геодезистки фирми добре поменуват – звъннете и проверете колко ще ви вземат на точка; а ако, не дай боже, парцелът е със загадъчна форма и трябва да се маркират 15 точки…) и т. н.

ДА МЕ ПРОСТЯТ земеделските производители, но следващата уловка е свързана  с  наемането на земя от тях. Немалко от т. нар. „земеделски производители“, деклариращи земи, не просто не обработват земите от „Член 19“, ами и нямат представа къде се намират. Те отиват в служба „Земеделие“ и по списък си описват „непотърсените земи“. И ако за директните плащане се иска договор със собственика, тука няма подобен проблем - със земята се разпорежда Общината и договорът е безпроблемен.

ТУК В ДВИЖЕНИЕ ще припомня рифовете около разпореждането именно със земи, собственост на Общината или намиращи се под нейно разпореждане. Преди няколко години Общинският съвет в Троян хариза за десетилетия общинските пасища на т. нар. „арендатори“. Миналия месец се получи същото – обсъждаше се искането земи по чл. 19 да се дадат на арендатори за 30 години. Та това си е шок и идиотизъм! Да не би, господа и дами общински съветници, да отдавате златна мина на концесия, бре?!

***

РАЗБИРА СЕ, тази дописка е само началото на един дълъг и, повтарям, болезнен диалог. Като начало трябва да боравим с факти и да си отговорим на някои въпроси: Колко парцела са попаднали под ударите на чл. 19 от ЗСПЗЗ? Каква е съдбата им? Каква част са отдадени под аренда; за колко години? Получават ли се директни плащания за тях и наистина ли се обработват адекватно?

ЗАЩОТО земята е земя!

Ангелина Иванова

Начало

Tweet