* Заедно с лондончани на сцената на Националното изложение излиза и Швейцарският български хор, концертът – на 10 август, понеделник,
от 19:00 ч. * Диригент и солист – прочутата Деси Стефанова
Предстоящо
 |
| Лондонският български хор на сцена, в бяло - Деси Стефанова, над нея е д-р Ценка Мак |
НА 10 АВГУСТ, понеделник, в 7:00 ч. привечер на сцената на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата (НИХЗИ) в Орешак ще излязат уникални изпълнители от чужбина. Лондонският български хор и Швейцарският български хор ще приключат тук, в Орешак, своето лятно турне в България, включващо още Созопол, Приморско, Стара Загора, Копривщица.
 |
| Българският лондонски хор пее на корабче по река Темза, Лондон |
 |
| На фестивал в България |
И ДВЕ ДУМИ за гостите. Лондонският български хор отбелязва 15 години от създаването си с настоящото си трето турне в България. Само една трета от изпълнителите в хора, накарал Великобритания да се влюби в българската народна музика, са българи, останалите са британци и чужденци от всички краища на света. Хорът е озвучил холивудската суперпродукция „Троя”, сериала „Елизабет - непорочната кралица” и компютърната игра Halo 4, носител е на званието на Би Би Си „Некласически хор на годината” (2006 г.). Хористите имат съвместни изпълнения с джаз, класически и рок музиканти, сред които групата „Doves”, Английския камерен оркестър, певиците Софи Бекстър и Керис Матюс. Гордеят се и с два самостоятелни албума – „Аляна галяна” и „Горо ле горо”. Швейцарският български хор е основан през 2010 г. - след запознанство между швейцарски музиканти и лондонските певци на събора в Копривщица. Швейцарците веднага формират група, побратим на лондонската и през миналата година посещават английската столица за голям съвместен концерт. В България Швейцарският български хор изпълнява и алпийски музикален поздрав, специално подготвен за българската публика, който ще прозвучи и в Орешак.
 |
| Деси Стефанова |
ЗАЩО АНГЛИЧАНИ, шотландци, ирландци, поляци, германци, индийци, италианци, гърци, японци,австралийци, американци, швейцарци и хора от целия свят се омагьосват от ритмите и многозвучния дисонанс на българската народна песен? Магьосникът в този случай е един български глас, който и читателите на „Троян 21” по всяка вероятност са чували - това е бившата солистка на Ансамбъл „Филип Кутев” Десислава Стефанова от Стара Загора. Деси започва певческия си път от Детския ансамбъл „Загорче” в Стара Загора. През 2000 г. заминава за Лондон и оттогава не е спирала да изнася концерти, да прави уъркшопи и да пее в саундтрака на емблематични продукции на Холивуд и независимото кино; гласът ѝ разтърсва зрителите във филмите „Братя Грим”, „Троя”, „Атлантида”, „Призрачния кораб”, „Борат”, „Бен Хур” и др. С изявите си на сцена Десислава Стефанова привлича като магнит другоземците, които искат да ги научи да пеят български народни песни. Лондонският български хор започва с четири човека, след което бързо се разраства до около 40 души. По-късно идва и Швейцарският български хор, чийто съосновател и диригент отново е тя, Деси Стефанова.
 |
| Изпълненията на Лондонския български хор - феерия от емоции, звуци, багри |
ТОВА, КОЕТО отличава Лондонския български хор, е липсата на видим диригент по време на концертите. Деси е като човека оркестър - тя едновременно е хористка и стои редом със своите хористи, в същото време дирижира и води цялото изпълнение. Често пъти е и солистка. Аз лично не познавам друг музикант, който да е солист, певец и диригент едновременно. Един от най-талантливите автори и приятели на Лондонския български хор е акад. Кирил Тодоров. Негови са аранжиментите на някои от най-разтърсващите песни в репертоара на хора (има и такива, написани специално за тях) като „Прощавай, мамо”, „Мъри, Яно”, „Зелник, делник”, „Събрали са се, набрали” и т. н.
И НАКРАЯ – нещо лично. Aко преди няколко десетилетия, докато седях на лекции по анатомия в Медицинския университет, някой ми беше казал, че един ден ще стоя на сцена в центъра на Лондон и ще пея - никога нямаше да му повярвам. А камо ли пък български народни песни, докато живеех в България, никога не съм била кой знае какъв почитател на българския фолклор. Но животът навсякъде има своите предизвикателства. Едно от тях е, че ежедневието е сиво навсякъде. А когато сивото стане нетърпимо, човек започва да се оглежда наоколо и нагоре, с надежда да се измъкне от лапите на сивотата и да открие нещо по-пъстроцветно в себе си и в света наоколо.
 |
| На джаз фестивала в Банско, България |
В ТАКЪВ момент, съвсем случайно, в Лондон срещнах една българка, която ми каза, че в залата на Българското посолство репетира хор за народни песни. Реших да отида. Мъжът ми като типичен английски джентълмен предложи да ме закара; и си взе вестник да чете, докато чака търпеливо да свърши репетицията. Но това не му се отдаде. В момента, в който в залата влезе диригентката на хора и запя, той онемя от изненада. Гласът на Десислава Стефанова го удари право в сърцето и забрави за вестника си, забрави къде се намира. Така аз и моят английски съпруг внезапно се присъединихме към магията, наречена Лондонски български хор и това отвори нова и невероятна страница в живота ни.
Д-р Ценка Мак
Още по темата:
ТОВА, КОЕТО отличава Лондонския български хор, е липсата на видим диригент по време на концертите. Деси е като човека оркестър - тя едновременно е хористка и стои редом със своите хористи, в същото време дирижира и води цялото изпълнение. Често пъти е и солистка. Аз лично не познавам друг музикант, който да е солист, певец и диригент едновременно. Един от най-талантливите автори и приятели на Лондонския български хор е акад. Кирил Тодоров. Негови са аранжиментите на някои от най-разтърсващите песни в репертоара на хора (има и такива, написани специално за тях) като „Прощавай, мамо”, „Мъри, Яно”, „Зелник, делник”, „Събрали са се, набрали” и т. н. 
По-нова публикация
17 коментара:
Абе, къде е оня, единственият "експерт" по антикомунизъм, "политилогът", който така сладко хули управата на общината,който не пропуска да напомни колко лош е бил социализмът когато Троян имаше индустриални производства на световно ниво и колко велика е държавата ни днес, внасяща дори чушките и доматите си от чужбина. Ало, експерта, кажи нещо и за хоровото изкуство! Защо се спотайваш - знаеш ли каква антикомунистическа писунка може да врътнеш по този повод!
Давай. Не пропускай момента!
Не беше лош социализмът, но:
--Цялото имущество и земя са отнети от дядо ми, баща ми не завършва гимназия, оставени са без средства за оцеляване, и започват от нулата.
--Нямах възможност свободно да посетя и видя друга държава/освен от нашия лагер/.
--Нямах възможност да уча там където беше мечтата ми/родителите ми бяха честни, обикновени работници и заплатите не стигаха за 4-членното ни семейство, а и да ме издържат далече от къщи.
--Завърших средно-специално образование и трябваше по договор и принудена да започна работа по разпределение-1974 година/без да съм получавала издръжка от държавата, освен образованието, което уж беше безплатно, а родителите ми, а и аз работехме за жълти стотинки/.Родителите ми работеха на 3 смени при крайно вредни за здравето условия. За по 40-45 години трудов стаж получиха-баща ми - 140 лв, а майка ми - 70. Заминаха си от този живот на 68 и 72 години!
Не беше лошо, но:
--Произвеждаха се чудесни неща и с отлично качество, но не за вътрешен пазар, а за износ - ние нямахме избор, освен еднаквите до втръсване платове, дрехи, обувки/само черни и кафяви/. Сега положението е още по-тежко-носи се зловоние от обувките, а хората си мислят, че са от истинска кожа, а ноктите на краката им са масово с проблеми/от наблюдение/.
--Производството за масова употреба в България беше едно и също с години наред и ниско качество. С материали 3-то качество и възобновени материали се произвеждаше първо качество краен продукт. Лъжи до край в името на печалбата, но отново не за работника,а за премии/бонуси/ за многобройната администрация.
--Земеделието беше развито, и зеленчукопроизводството и плодовете. Червени ябълки и круши като главата на малко бебе, чудесни и вкусни, но...отново бяха за износ, ядяха ги тия, които имаха пари, а ние обикновения народ ядяхме отпадъка. И сега е същото, ядем отпадъка внесен от Испания, Гърция и от къде ли не, и то на цените на първото качество от държавите вносителки.
Още примери:
--Нямах право да работя за себе си, трябваше да се работи за жълти стотинки за държавата, а държавата са хората, но кои хора???
--За целия си трудов стаж от 74-та година, удържаните ми пари, може да са надвишавали и сумата, която ми е оставала за храна. За радост в болница съм влизала един път, и втория при раждането на детето ми.Така, че не съм използвала и тази възможност, болничните ми са до 10 дни за целия стаж.Сега за 40 години стаж ще получа най-много 150 лв./социална пенсия/. Нали сме били млади и сме им вярвали!? Лъжи, лъжи, лъжи и измами. И както днес - осигуровки на минимална заплата, а работата за трима, заплатата не стига за най-необходимото!
--
И още много примери за доброто на социализма, особено за развития-след 74 година. Бяха големите думи и конгреси! От тогава може би, и от 82, 83-та започна голямото ограбване на предприятията и държавата, т.е.ограбване на обикновените хор, които вярваха сляпо в това "светло бъдеще". През 2000 година трябваше вече да сме го "стигнали" това бъдеще и развит социализъм и всеки да има необходимото за достоен живот, не повече. Парите трябваше да са "изчезнали", хората да влизаха в магазините и да си вземаха толкова, колкото е необходимо!? Да, ама не-парите изчезнаха, но изчезнаха и продуктите в магазините, изчезна всичко и започна най-тежкия момент от живота на българина, и никой от правителствата не помисли за психиката на тия хора, и днес берем плодовете на това безхаберие.
1-ви, не съм оня за когото пишеш, не се сърдя на никой за сторените злини - греховете са техни! Мъчно ми е за младите хора и малките деца, те не са виновни, мъчно ми е за нашите родители и възрастни самотни хора, които също не са виновни, но плащат, и колко още ще плащат?
Искам да напиша и за хората на изкуството - и в България, и извън България, и да кажа едно голямо браво на всички, на всички и по целия свят! Те заслужават, защото имат дар от природата, и е хубаво, когато са "работни" и се изявяват. Да са живи и здрави да ни веселят и за малко да ни отнасят далече от проблемите, сивотата и злобата.
Вие, 1-ви, погледни лицата на хората от снимките и ще разбереш разликата на твореца извън България и изражението на хората около тебе, в Троян, а и не само. Защо ли има разлика???
С уважение и извинение, ако съм засегнала някой!
Уважаема госпожо 1-6!
Съжалявам, че разчувствах болни струни във вашия видимо не лек живот. Извинете! Вие очевидно имате всички основания да сте недоволни от социализма. Оправдавам и уважавам хора като Вас. В случая обаче търсех един, който злобее, струва ми се без всякакво основание. Ръси омраза. Вижда като виновник всеки, който по някакъв начин е свързан с отминалата партия. Личи, че това е малокултурен, недостатъчно ориентиран в събитията наш съгражданин. Явно не умее да анализира, да съпоставя, трезво да преценява добро и зло. За сметка на това е твърдо последователен в омразата си. Вие, за разлика от него, сте човек трезв и разсъдлив. Затова още един път - извинете!
Прочитайки написаното, в мен също се събудиха много спомени...И в отговор на 1 и 7, ми се иска да отбележа, че и аз се дразня от тази омраза. Никой не избира кога да се роди и времето през, което ще живее. На поколението от онова време се връзваха едни сини връзки, бяхме чавдарчета, после червени-пионерчета и накрая, последното изпитание-комсомолчета. Вече не помня как ставаше приемът в последната организация, но помня, че лошите ги наказваха с изключване от комсомола, а това наказание си беше петно и затваряне на много врати. Но нямаше друго, никаква алтернатива. В този ред на мисли искам да изкажа и моето скромно мнение- деца, нямате право да заклеймявате нещо, което не сте видели и преживяли. Това е един строй, който съществува в нашата история, нашите родители и техните предци са градили този строй и са искали същото като вас-да живеят нормално. Получавали са това, което получавате и вие сега-жълти стотинки. Разликата беше единствено в качеството на продуктите на пазара. Имаше два артикула, но бяха истински.
И ако позволите две думи за партията. Тя беше една! В университетите имаше една група хора т.нар.рабфак. За по-младите ще кажа-работнически факултет. Партията забелязваше младите и кадърни хора, но нямащи ценз и им позволяваше да учат, без конкурси във ВУЗ. Кои са тези хора в нашия малък градец, не е важно, те се знаят, но не е редно да плюят в паничката, от която са яли и са се възползвали.
Да не говорим за извращението рабфак, демек - работнически факултет. Чрез рабфак тъпи, но верни на партията хора учеха във висшите училища. Изобщо във ВУЗ-овете повече от половината, които влизаха, бяха деца на партийни кадри, партизани, ятаци, и всякакви глупаци. Приемаха ги по специални наредби, с по-нисък бал от другите.Така че не говорете, моля, за страхотното образование едно време. Беше пълен фалш.
Хубаво е,че има хора с добри спомени от социализма.Това означава,че не всичко е отивало за висшите партийни кадри.Искам да споделя моето мнение по въпроса.Бил съм в 5-6 клас,когато осъзнах,че това,което е в магазините,нищо не струва.Съучениците ми,които бяха деца на по-важни хора(разбирай партийни членове) имаха възможност да си закупят от така наречените "вносни стоки".А всичко вносно далеч превъзхождаше българското.Ще направя едно уточнение.За да си купиш дънки трябваше родителите ти да купят на черно долари.После отиваш в кореком и тайно,озъртайки се,купуваш дънки.Защото ако те хванат,че имаш долари без да си,например,международен шофьор,не ти мърда прибиране в милицията.Едни дънки бяха 20 долара.Долара беше по 5-6 лева на черно.Това значи,че едни дънки са ни стрували по 100-120 лв.Заплатата беше около 200 лв.Това е все едно сега да си купуваш панталон по 300-400 лв.С допълнението,че си го купуваш със страх,защото всъщност нямаш право да го притежаваш.Ако намирате това за нормално можете и сега да си купите панталон за такава цена.
Тъй като аз отворих дума за рабфага искам да поясня, да това което пише следващият коментиращ си е чистата истина,в думите ми трябваше да има ирония, но явно не се е получило
Исках да намекня,че много от познатите нам лица са се изучи по този начин
Чистата истина казва 9ти:"Да не говорим за извращението рабфак, демек - работнически факултет. Чрез рабфак тъпи, но верни на партията хора учеха във висшите училища. Изобщо във ВУЗ-овете повече от половината, които влизаха, бяха деца на партийни кадри, партизани, ятаци, и всякакви глупаци. Приемаха ги по специални наредби, с по-нисък бал от другите.Така че не говорете, моля, за страхотното образование едно време. Беше пълен фалш." За дънките също е вярно.
Като сте се впуснали в спомени, да кажа и аз-бяхме точно като на клипа "Тухла в стената"-всички облечени със сини престилки с бели якички/ това беше задължителното облекло в училище-уточнине за по-младите читатели/...и през месомелачката, на кайма.
Приятно е да четеш различни мнения, които изразяват различна гледна точка, но без злоба и грубости.
Спокоен ден от мен!
Не ставаше ли дума за Лондонския български хор...
Какъв рабфак..Какви 5 лева...
Хубавото е, че днес децата на всички бедни българи учат в Кембридж и Йелс.Чудесно е, че днес никой вече не работи за жълти стотинки, а масово богатеем. Прекрасно е, че папкаме ГМО продукти и забравихме отвратителния аромат на българските домати, свежестта на мръвката и гадните родни черни и червени обувки - сега обуваме зелени и розови... Вдъхновени от чалга, Васко Кръпката, Азис орем реституираните земи на дядовците си Радваме се на гениалното решение да се ликвидират троянските заводи Елма, Машстрой, Хемус... Американската армия ни пази и не позволява нищо руско да припари насам. Абе, пей сърце. Добре, че се отървахме от социализма.
Изобщо не сме се отървали от нищо минало, същата психика и морал!
Абе, дебил комунистофилистичен, хората тъгуват по несъстоялия се капитализъм, за това посоката на бягство от страната, преди и сега, е на запад. Ти като тъгуваш по комунизма, бягай към Куба, или към Северна Корея. Ще бъдеш мнооооого самотен в занятието си.
А ти, 16-ти, щу-щеш все още тук - вдигай си дърмето и бягай на Запад бе, пич. Там капитализмът се е състоял, комунизъм няма. Хващай влак, самолет, ако нямаш кинти - пеша.
Публикуване на коментар
Коментар от FIREFOX не успях да пусна! Използвайте Chrome!Моля, пишете на кирилица и използвайте големи и малки букви! Препинателните знаци също са желателни. Коментарите са разрешени само за потребители с профили в Google от 02.05.2018! Всеки има профил в Гугъл на телефона си - използвайте ги.
(Т21 - Вашият сайт и Вашият форум - мястото, където се чува Вашето мнение!)