България - далеко, но в сърцата ни!

* Тук се получава обратното - българите полагат усилия (и успяват) да се групират и обединяват 

Канадските репортажи на Стефан (2)

Стефан Генков

 „Канадските репортажи на Стефан” от миналата година намират своето естествено продължение. В „Канадските репортажи на Стефан (2)”. Авторът, нашият сътрудник и приятел Стефан Генков, който от години живее в родното с. Дебнево, Троянско, отново е „командирован” в братска Канада и по-конкретно в Калгари – на гости на щерка си Маргарита и внуците Алекс и Дани. Т21

ДЕВЕТ ЧАСА разлика във времето, тринайсет часа пътуване във въздуха, а понякога и още толкова по летища, митници и имиграционни власти делят българина в Канада от Родината. Но макар и толкова далеко, на хиляди километри, тя е винаги с нас, винаги в сърцата ни. Всички ние, малкото временно пребиваващи и преобладаващото мнозинство от постоянно заселилите се българи, тачим, милеем и обичаме България. В близо петмесечния си престой в Канада се убеждавам, че българинът макар и прокуден от собствената си Родина, от земите на дедите си, не ги е забравил и няма да ги забрави. Тъжното е другото, че техните деца, родени зад граница, особено тук, на американския континент, както неведнъж съм го подчертавал в предишните си репортажи, завинаги са загубени за България - те вече са чужденци.

Управителният съвет на Българското дружество в Калгари

Троянеца (Стефан Генков) с китайка от персонала

Вляво - инж. Ангел Ангелов, хоби фотограф, запечатал събитието

КАКТО и при предишното ми пребиваване тук, така и сега не пропускам възможността да се срещам с наши сънародници, да посещавам малки и големи събирания и прояви. А те с времето стават все по-чести, все по-големи и по- добре организирани, изпълнени със съдържание, със зачитане на всичко българско и родно. И докато в Родината обикновеният човечец тотално се е объркал и изпаднал, бих казал, в безтегловност, незнаещ вече кому да се кланя и кому да вярва, самоизолиран и отчужден, тук се получава обратното - българите полагат усилия (и успяват) да се групират и обединяват. Най-често го правят на териториална и приятелска основа, по интереси, хобита, спорт… Изградени са и водят своя организиран и състезателен живот български клубове по футбол, волейбол, тенис, тенис на маса, табла. Българското училище пък е мястото, където децата се учат на българско четмо и писмо и имат богат културен живот. Най- голямата и най-добре организирана група е танцовата група „Хайде на хорото” с хореограф Галя Минева, която е към Българското дружество в Калгари, чийто президент е Тодор Тодоров.

А НОВОГОДИШНОТО празненство тази година се яви като финал на многообразната културна дейност на българската общност в Калгари през изминалата 2013-та. Интересът към събитието беше огромен, записванията и резервациите започнаха още през ноември, а много хора останаха извън списъка от 270 човека. Бордът на директорите на Българското дружество, начело с главните организатори Даниела Савова и Стефка Хубчева, бяха избрали едно чудесно място за проявата - The Ballroom in Greenwood in Calgary. 

Галя и Лидия подгряха дансинга с китка от български хора

УСПЕЛИТЕ да се запишат (срещу 70 канадски долара) започнаха да изпълват просторната, изискано подредена и украсена бална зала още към 19:00 ч. канадско време (в България  сте я посрещнали и вече пропяват първи петли). Всеки имаше определено място и номер на масата, в приятелска компания от по десет човека, общо 27 маси. В 20:00 ч. водещият на вечерта Иван Минев прикани присъстващите организирано, по маси да пристъпят към самосервиране - от менюто на богато и разнобразно подредения бюфет. Няма да се впускам в подробности и да изброявам лакомствата, само ще отбележа, че имаше от всичко и то предостатъчно. Обслужващият китайски екип от около 20 млади мъже и жени акуратно следеше за реда и доставяне на всичко необходимо. Липсваше само едно нещо – алкохолът; вярно на бара китаецът предлагаше вино и бира, но на доста солена цена и към края и то свърши. Все пак, въпреки изричната забрана за внасяне на алкохол отвън, както винаги българинът му намира цаката - в малките часове на вечерта градусът на настроението беше толкова приповдигнат, а един канадски тийнейджър и приятелката му българка така клатушкаха хорото, че се съмнявам да се дължеше само на „официалната” чаша шампанско!? До 12:00 ч. следваха приветствия от активисти на Дружеството, пантомима, видеоматериали, свързани с дейността му. Галя и Лидия загряха вечерта с майсторско изпълнение на китка от български народни хора, научени през годината в танцовата група „Хайде на хорото”. Дансингът беше препълнен, а настроението с всяка минута, приближаваща ни до настъпването на Новата 2014 година, все по-приповдигнато.

Най-добрият на дансинга - Георги Ангелов

12:00 Ч. Химнът на Република България. Шампанско, наздравици, целувки, прегръдки и пожелания. Появиха се по масите новогодишни български баници с късметчета (моето късметче беше повече от хубаво - здраве и обратен полет до България), малки сурвакарчета заприпкаха между хората, а купонът ставаше все по-весел, по български - танци и хора, хора и ръченици, но без минута чалга и кючек. Около 2:00 ч. след полунощ се проведе мащабен конкурс (участваха около 70-80 човека) за най-добрия на дансинга. Авторитетната комисия след половинчасов танцов маратон отся участниците в първия тур и определи шестима финалисти (три жени и трима мъже). Финалната двойка пък бе от двама мъже, а първото място и купата с голямата награда грабна най-достойният - Георги Ангелов (от независим източник научихме, че нашият човек и автор на тези редове – Гремпа Стефан /Генков/, е заел престижното 6-то място – бел. Т21). До три след полунощ се вихриха безкрайни български хора и ръченици, след което тихо и културно, по канадски, българите почнаха да се разотиват с обещания за нови срещи и събирания.

ЧНГ и от мен на всички троянци, близки приятели и познати! Да е весела и щастлива Новата 2014 година! Да бъде!

9 януари 2014 г., Калгари

Стефан Генков

Начало

Още по темата:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)
• До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)
• Баскетбол или ски - това е въпросът! (2012 г.)
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
• Българският Великден в Калгари
• Един уикенд в Зоопарка на Калгари
• Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада 
• Отново в Калгари (2013 г.)
• Кога и в България ще стане така? 
• Първият Български фолклорен празник в Калгари
• „I,m running for my future”

Tweet