Кога и в България ще стане така!?

* Особено щастлив бе съседът Джим - заради бъкличката сувенир с надпис „Троян” * „Да, ама оня ден ми дойде „тикет” за 120 долара - затуй се хилят всички...”

Канадските репортажи на Стефан (2)

Стефан Генков

„Канадските репортажи на Стефан” от миналата година намират своето естествено продължение. В „Канадските репортажи на Стефан (2)”. Авторът, нашият сътрудник и приятел Стефан Генков, който от години живее в родното с. Дебнево, Троянско, отново е „командирован” в братска Канада и по-конкретно в Калгари – на гости на щерка си Маргарита и внуците Алекс и Дани. Т21

КАНАДА, страна с обширна територия, многолико население и постоянно прииждащи заселници. Идват възрастни хора, които временно пребивават и най-често гледат внуци, идват много млади хора, които бързо се устройват (има работа за всеки, стига да ти се работи), устройват се бързо и остават, най-често завинаги. Само в Калгари, град наброяващ около 1,5 млн. жители, българската общност (2-3000 човека) за последната година се е увеличила с около 50 души и то предимно млади специалисти. Изтича четвъртата седмица от пребиваването ми тук, а времето е все още топло, слънчево и приятно. За разлика от предишните ми гостувания сега съвсем бързо се приспособих към 9-часовата разлика във времето и още на втория ден се включих във футбола на малки вратички на кварталното игрище.

В канадските Скалисти планини

На езерото Морейн Лейк

РАДВАМ СЕ на сърдечен прием от страна на познатите българи, съседите канадци и малките канадчета, зарадвани както му е редът с бомбонки, които нося от Орешашкия панаир. Особено щастлив бе съседът Джим - заради бъкличката сувенир с надпис „Троян”. Постепенно избледняват спомените за горещото българско лято, селските бълхи, градските мухи, морските комари, лаят на помиярите под прозореца ми и нощните воаяжи на подпийнали джигити по дебневенския мегдан. Започвам да се адаптирам към така необичайната тишина и спокойствие на този голям град. Калгари е в челната световна шестица на най-устроените, тихи и уредени градове, удоволствие е да се разхождаш тук, да шофираш, да срещаш усмихнати и поздравяващи хора, среда, зареждаща те с позитивизъм. Кога (ли) и в България ще стане така!?

ПЪРВИ УИКЕНД. Както повечето семейства тук, така и ние, българите, използваме последните дни на тази необичайно топла есен, и поемаме на запад. Скалистите планини, отстоящи на 120-140 км, със своите прекрасни курорти Кен Моор, Банф, езерата Лейк Люис, Морейн Лейк, Граси Лейк ни зоват. Потегляме в 10:00 ч. сутринта, в началото пътуването е спокойно, движим се с 100-120 км в час, но постепенно трафикът се усилва, скоростта намалява, а на 20 километра преди Банф придвижването вече е с около 20 км/ч. Научаваме, че има Национален колосъбор с хиляди участници, а при навлизане в Национален парк „Банф” всяка кола, пребиваваща на територията, заплаща такса от 20 канадски долара на една от 4-те пътни каси. Става бързо, но днес са десетки хиляди. Само в крайното дясно платно профучават транзитно минаващите. Два часа и половина за около 20 км, изключително неприятна ситуация, особено за семейства с малки деца. В подобен случай нашего брата българина би изкукуригал и би заринал с псувни и майка, и баща, и държава, и господ, но тук се приемат спокойно нещата и се чака... 2.30 часа. Оказа се, че се извършват и заключителни работи по новопостроен мост, тъй като старият бил отнесен от опустошителното наводнение преди 2-3 месеца. Няколко думи за него.

СЛЕДСТВИЕ на неблагоприятно стечение на обстоятелствата - внезапното рязко затопляне по върховете на планината и невероятно обилните няколкодневни дъждове, в споменатия период настъпва истински воден потоп. Хиляди тонове водна маса се стича по поречието на Боу Ривър, заливайки по пътя си села, градчета, земи, гори, всичко, дори долната част на Калгари. Причинени са щети за милиарди долари. За около 4-5 часа са евакуирани над 150 000 души, а, забележете, жертвите по официална информация са били само 3 човека. Не мога да си представя какво би станало в нашата страна с неразбориите между институциите при такава кризисна ситуация!?

НАЙ-СЕТНЕ сме до първата точка на днешния излет - езерото Лейк Люис. Хиляди посетители от различни националности, различни възрасти и деца, деца, деца - за тях най-вече са тези излети сред природата, за тях държавата полага най-много грижи. Езерото е с кристално чиста и ледено студена вода, едри пъстърви плуват в близост до брега, лодки разкарват туристи, небето е ясносиньо, а лек ветрец ближе радостни и безгрижни лица с всякакъв оттенък на кожата. Групата ни обядва с готови сандвичи, както повечето туристи - на зелената морава, после част се връщат в Калгари, а ние продължаваме за Морейн Лейк, езеро от другата страна на билото, отстоящо на около 10-15 км. То също е много красиво и с много интересна скална пирамида, по която са обособени две пътеки към върха - лека и трудна. Минахме по трудната, което предизвика на няколко пъти сърцебиене и опасно ускоряване на пулса. Но на върха чувството е победоносно, а гледката си заслужава риска и усилията. Слизането е значително по-леко, скоро сме при колите и след 1.30 часа сме в Калгари.

Към Лейк Греси

РАНО СУТРИНТА, на третата неделя от пристигането ми, отново поемаме на запад, към Кен Моор и Граси Лейк. В Кен Моор бях при предишното си идване тук и който е чел тогавашните ми репортажи, навярно си спомня (в „Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте момчета!”), че писах за българското участие в Световната купа по биатлон. Сега целта ни беше Лейк Греси – 3.5-часов преход по автентична горска пътека, дървени мостчета и стълбички, покрай диворастящи боровинки, шипки, горски ягоди - до подножието на отвесен скалист връх, по стените на който бяха накацали и бавно се катереха десетки алпинисти. При слизането надолу се бях отдалечил напред от групата, когато вниманието ми привлече шумна компания, нагъваща банани, смееща се толкова познато, типично по нашенски. Не се излъгах - бяха българи, а в центъра на шоуто кой мислите - моят стар познайник и приятел Жоро Херингата (придобил популярност сред българите в Калгари с опита си да преметне системата и сред серия неуспешни „гимнастики” и нашенски гяволии платил за една маломерна рибка горница над допустимата бройка цели 1000 долара – бел. Ст.Г.). Щом ме видя, Жоро остана с отворена уста, после се втурна към мен.

Стефан, сниман от Жоро Херингата

- ГРЕНФА СТЕФАН (дядо Стефане)! - и ударихме две бузи с взаимна радост. – К`во става бе, брато, пак си тук, а? От кога? Ахаа, вери, вееери гут! И т.н и т.н...

- Ами ти бе, Джожи, какво раздуваш пак, от километър ти се чува гласът сред тая горска тишина?

- Ааа, разправям им на тия моите за живота в България, бях през юни за месец там. Всичко си е същото, дори за моите мурафети още по-голям простор… То в гората ли не бракониерствах, то в реки и язовири ли не вадих риба с килограми, то с колата ли не фърчах на ограничение 50 км/ч със 150 км/ч. Кеф ти казвам, а тук  знаеш, за една маломерна рибка преди години в какво чудо се видях, та и прякор ми излезе Херингата... Тъкмо им разказвах, че да сложа прът в колелото на някого ми е в кръвчицата, туй нещо е като вирус и се опитах пак да припикая тукашната система. Нали знаеш, там пред Банф всеки си плаща по 20 долара за паркинг, но мене ме засърбя да мина бос през лука, включих се в транзитния поток, „кацнах” в Банф, паркирах далеч от камери, техники и прочие - минах ги! Да, ама оня ден ми дойде „тикет” за 120 долара - затуй се хилят всички...

- Джожи, знаеш, литературен герой си ми, имам пълномощията ти да разказвам историйките ти, дай едно кадро да те щракна, да те гледа мало и голямо.

- Не, недей! Само това не, пиши каквото си искаш, ама не ме показвай в оригинал! Знаеш, ерген човек съм, бая време дебна Голямата риба, почти съм я вкарал в мрежата, ще вземеш да размътиш водата... Я по-добре си хапни от нашите бананчета и дай теб да те щракна за спомен, че като се видим, пак да се смеем. 

 Жоро ми направи една фотосесия. И се сбогувахме с обещания за нови срещи, аз продължих, а той застъпи нова история пред веселата си компания.

Двойници, в Кен Моор

Същите, в анфас

ПРИВЕЧЕР обиколихме центъра на Кен Моор, част от която е била под вода при наводнението, но никъде не личаха видими следи от него. Всичко бе както преди - чистота, зеленина и ред. Само до едно мостче на планинско поточе огромна каменна глава на видимо унил мъж стърчеше над земята, зарита до шията с дребни, валчести камъни. Някой намекна, че символизира мъката от Наводнението. По ирония на съдбата приликата на тази каменна глава с моята бе повече от очевидна, дори един приятел я оприличи като моя двойник. Снимах се, допрял чело до камъка и оставям на вас да отговорите дали е така. Отново час и половина по 120-километровото трасе и ето ни вкъщи. Лека почивка, вечеря, душ и сядам пред лаптопа. Сърфирам по клавиатурата около три часа и пиша тия редове. Толкова за днес, че тук е 11:00 ч. вечерта, а на село под сайванта петелът вече кукурига.

15 септември 2013 г., Калгари

Стефан Генков

П.П. Посвещавам тази историйка на моята стара троянска
приятелка Стела Карамфилска. 

Начало

Още по темата:

• До Чикаго и назад: За втори път на мач на "Биковете" (1)
• До Чикаго и назад: На фитнес в Чикаго (2)
  
• До Чикаго и назад: "И в чуждий край стана му тясно..." (3)
• До Чикаго и назад: „Абе, тия американци всичките българи ли са?!” (4)
• До Чикаго и назад: Езерото Мичиган (5)
• Баскетбол или ски - това е въпросът!
• Надежда Василковска: "Иска ни се бъдещето ни да е в България"
• Да развяваш трибагреника и да дереш гърло: „Давайте, момчета!”
• Хокей на живо от Канада
• Йорданка Христова пя за българите в Калгари
• Българският Великден в Калгари
• Един уикенд в Зоопарка на Калгари
• Разходка в Банф - първия Национален парк на Канада 
• Отново в Калгари 

Tweet