Отбелязахме юбилея с „Криворазбраната цивилизация”

* Премиерата бе на 21 ноември, салонът пълен (и хладен), трактовката старинна, актьорската игра неравностойна

140 години театър в Троян

С „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ” по Добри Войников бе отбелязана 140-годишнината от първото театрално представление в Троян (началото е през 1872 г. с театрото „Многострадална Геновева”, изиграно в дома на Димитър Папазов, председател на местния революционен комитет). Юбилейната постановка бе дело на професионалния актьор от Ловешкия театър Стоян Георгиев, който не за пръв път работи на троянска сцена, а декорите – на местния художник Тодор Иванов. Трупата пък бе сглобена изцяло от местни самодейци – някои като Радой Стойчев, Стела Мавродиева, Владимир Иванов-Валко, Христина Петрова със сериозен опит и добре познати на троянската публика, другите, повечето, правещи първи стъпки на „голяма” сцена.

ПРЕМИЕРАТА бе миналата сряда (21 ноември) и позатопленият, поне за началото, салон на троянското читалище бе пълен. Което за пореден път доказва, че троянци обичат своя театър (да не забравяме, че през първата половина на миналия век в един период градът ни има две театрални трупи и два театрални салона, а през 50-те години – и свой държавен професионален театър – бел. Г.М.). С тази обич си обясняваме и прекалено щедрите и безкритични оценки, които чухме многократно след представлението. Не че самодейците и изобщо екипът на читалище „Наука – 1870 г.”, което е продуцент на спектакъла, както и спомоществователите Община Троян и „Калинел” ЕООД не заслужават похвали, напротив, заслужават големи похвали. Но това не значи, че не бива да си кажем забележките.

ТЕ (ЗАБЕЛЕЖКИТЕ НИ) са в две посоки. Най-напред – споменатата неравностойност на актьорите, някои от които стояха, сякаш зрители от публиката са се объркали и неволно са излезли на сцената, дозасилваше усещането за аматьорщина. После, но първо по значение – старинната трактовка на опозицията „наше – чуждо”; уж режисьорът се бе опитал да актуализира конфликта, чуваха се и модерни думички като Европейската комисия, Брюксел и подобни, интересно бе хрумването на сцената да се „сблъскат” нашенското хоро с модерните танци, но всичко това си остана някак външно, на повърхността. В същината си нещата бяха лишени от новаторство, от навлизане в споменатата опозиция от днешна гледна точка, от търсене на дълбочина и нюансираност.

ЩЕ ЗАВЪРШИМ с хубавото. Старите кучета – Валко, Христина, бай Радой (макар че ролята на чорбаджи Коста не бе неговата роля), Стела, тук ще прибавим и колоритната Маргарита Мондешка (баба Гицка) – дадоха много от себе си и направиха спектакъла; много се стараха и други на сцената – например Свилен Димитров и Снежина Табакова, колоритните „ченгета” Анатолий Краев и Ценко Дочев, някои от най-младите също. Затова браво! Мисля си и друго - че липсата на редовни спектакли е развалило актьорската и изобщо цялостната форма на троянския театър, но с малко повече външна намеса (най-вече режисьорска, но и актьорска) нещата могат да си дойдат на мястото. Разбира се, нужни са и спомоществователи, дано да ги има.

Генадий Маринов

Начало

Tweet